Определение № 226 от 29.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Б. А. Г. и Н.Д. Г., подадена чрез адв. Кр. Т., против въззивно решение № 741/16.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 3673/2020 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 1838/21.04.2020 г. по гр. д. № 92/2018 г. на Районен съд - Варна, в частта, с която е прието за установено, че Б. А. Г. и Н. Д. Г. дължат солидарно на Л. В. Г. сумата от 10 791,60 лева, представляваща дължима на отпаднало основание сума – платена цена по договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт 36, том І, рег. № 438, дело № 33/2002 г. на нотариус Е. Я., с район на действие Районен съд - Петрич, който договор е развален по силата на влязло в сила решение № 180/02.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1106/2009 г. на Районен съд - Петрич, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, която сума е предмет на Заповед № 9242/07.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7257/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.Претендират се разноски. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирали са следния въпрос: „Налице ли е правна възможност за изправната страна да задържи заплатената част от продажната цена за която изрично не е записано, че представлява задатък, но има характер на такава?”. Сочат, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката относно възможността авансовото плащане по един договор да изпълнява функцията и на задатък – решение № 669/24.10.2008 г. по т. д. № 273/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 1440/10.01.2009 г. по гр. д. № 4209/2007 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 15/26.04.1993 г. по гр. д. № 342/1992 г. на ВС. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация Л. В. Г., подаден чрез адв. Д. Б., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Касационната жалба е подаденa от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: По делото е установено, че ищцата като купувач чрез своята майка, в качеството ѝ на законен представител и ответниците като продавачи е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот представляващ 1/3 ид. ч. от УПИ - 1189 в кв. 165 по плана на [населено място], целия с площ от 634 кв. м., ведно с трети жилищен етаж от триетажна масивна жилищна сграда, ведно с прилежащите югозападно мазе с площ от 20,62 кв.м. и 1/3 ид. част от таванско помещение на сградата, обективиран в Нотариален акт 36, том І, рег. № 438, дело № 33/2002 г. на нотариус Е. Я. с район на действие Районен съд - Петрич, срещу цена – сумата от 20 000 лева, от които 13 000 лева били получени в брой от ответниците към момента на подписване на договора, а остатъка от продажната цена в размер на 7000 лева, следвало да бъде изплатена на продавачите в срок от 7 месеца, считано от датата на сключване на договора. Поради незпълнение от ищцата за заплащане на остатъка от продажната цена, процесният договор за покупко-продажба е развален с решение № 180/02.06.2011 г., постановено по гр. д. № 1106/2009 г. на Районен съд - Петрич, влязло в законна сила на 24.06.2011 г. Въззивният съд е приел, че дадената по договора сума 13 000 лева няма характера на задатък и не може да бъде задържана от ответниците на това основание. Изложил е, че задатъкът трябва да е уговорен изрично между страните, а от данните по делото този извод не може да бъде направен. В случая видно от съдържанието на нотариалния акт страните са уговорили единствено изплащането на части на задължението на купувача за цена,а не е представен и предварителен договор, който да съдържа подобни клаузи. Посочил е, че основателно е единствено възражението на ответниците за прихващане със сумата 2208,40 лева – присъдени съдебни разноски в полза на ответниците с решението за разваляне на договора и е приел, че след извършване на компенсация между двете насрещни задължения до размера на по-голямото от тях, установителният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК се явява основателен до размера от 10 791,60 лева. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос. Въззивният съд е тълкувал съдържащите се в договора за покупко-продажба клаузи съгласно чл. 20 ЗЗД и е приел, че страните не са придали на заплатената при изповядване на сделката сума значението на задатък, а единствено са постигнали съгласие за изплащането на продажната цена на части. Въззивния съд също така не е отрекъл принципната възможност на заплатената сума да бъде придаден характер на задатък, в каквато връзка е цитираната от касатора съдебна практика, а е посочил, че в случая от доказателствата по делото не се установява подобна уговорка. Доколкото по въпроса липсва общото основание за допускане на касационно обжалване, не следва да се обсъжда и наличието на поддържаните от касаторите специални основания – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и бланкетно посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора в тежест на касаторите следва да бъдат възложени направените и доказани от Л. В. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.