Определение № 358 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4364/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Е енд С Имоти“ ООД, подадена чрез процесуален представител адв.Д., срещу въззивно решение от 10.07.2019г., постановено по в.гр.д.№175/2019г. на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено решение от 08.02.2019г. по гр.д.№1516/2017г. на Районен съд - Смолян за отхвърляне на предявените от „Е енд С Имоти“ ООД срещу Н. В. В. и Н. Л. А. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по жалбата Н. В. В. и Н. Л. А., чрез процесуалния им представител адв.М., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „Е енд С имоти“ ООД обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК срещу Н. В. В. и Н. Л. А. за установяване по отношение на ответниците, че съществува вземането на ищеца в общ размер на 6 135, 38 лв. по договор за поддръжка и управление на ваканционен комплекс „М. лейк“ от 23.10.2009 г., от които 1 062, 02 лв. за 2015 г., 2 626, 68 лв. за 2016 г.и 2 626, 68 лв. за 2017 г., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2017 г. до окончателното заплащане на задължението. Посочено е от въззивния съд, че при наличие на етажна собственост с оглед регламентацията в ЗУЕС собственик на отделен самостоятелен обект в етажна собственост не би могъл да възлага управлението и поддържането на общите части на което и да е друго лице, бил той и инвеститор на сградата. С оглед характеристиката на общите части, никой от съсобствениците не би могъл индивидуално да взема решение относно управлението и поддържането на общите части; вземането на тези решения законът е възложил на общото събрание на етажната собственост. При тези съображения въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че договора между страните, на който се основава исковата претенция, противоречи на закона – ЗЕУС – чл. 51 ал. 1, чл. 11 ал.1 т. 2, 5, 7, 8, 9, 10, 11 от ЗУЕС, поради това договорът е нищожен и не е породил правни последици – права и задължения за страните. Въззивният съд е изложил съображения, че дори и да се приеме, че договорът между страните не е нищожен, той споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото е установено, че ищецът не е изпълнил задълженията си по този договор. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпроса: „Кое е приложимото право, при налицие на Договор за поддръжка и управление на ваканционен камплекс, който не е от „затворен топ“ в случаите когато Договорът касае и урежда административното управление и поддръжката на целия комплекс, както на етажната собственост, така и на инфраструктурата на земята, собственост на изпълнителя, при положение, че комплексът е разположен на повече от едно УПИ – разпоредбите на ЗУЕС или разпоредбите на ЗУТ и разпоредбите на ЗЗД; валиден ли е такъв договор или същият е нищожен“. Поставеният от касатора въпрос предпоставя в себе си по делото да е прието за установено, че „Договорът касае и урежда административното управление и поддръжката на целия компрекс“, което не е прието по конкретното дело, както и самият касатор сочи в р.ІІ на изложението. Поради това, поставеният от касатора въпрос не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване. Както е разяснено в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В р.ІІІ на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че: е налице отклонение от ТР №1 от 04.01.2001г. по т.д.№1|/2000г. на АСГТК на ВКС, т.19 и решение по т.д.№1106/2010г. на ВКС, ІІт.о. по въпроса мотивите на съдебната решение следва ли да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни. Настоящият касационен състав не намира да е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с посочената съдебна практика, а намира, че въззивното решение е мотивирано в съответствие с нея. Не е относимо към поставения въпрос и посочената в изложението практика на ВКС оплакването на касатора, че: въззивнитя съд не се е произцнесъл по цитираната от негова страна съдебна практика като не се е е обосновал защо не я приема. Смолянски окръжен съд е извършил анализ на наведените от страните доводи и съображения, изследвал е доказателствата, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка. В производството по допускане на касационно обжалване касационната инстанция не може да проверява правилността на въззивното решение, а само при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Несъгласието на касатора с изводите на съда не обосноват достъп до касационно обжалване. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация Н. следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 650лв. – за адвокатско възнаграждение. Другият ответник по касационната жалба – Ноколаева, не е представила доказателства за направени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да й се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.