Определение № 2735 от 28.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3135/2023 г.

Образувано е по частна касационна жалба на Б. К. Д. срещу определение № 242 от 07.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 142 /2023 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2647 /18.12.2022 г. по гр.д. № 1499 /2022 г. на Габровския районен съд в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от разноски по делото – от заплащане на определения депозит по 300 лева за особените представители на ответниците К. М. Г. и Н. К. Г.. Частната касационна жалба е процесуално допустима: подадена е от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл.274, ал.3, т. 2 ГПК и е редовна. Въззивният съд е обсъдил извършените от първоинстанционния съд процесуални действия и неговите мотиви. Установил е, че делото е било образувано в Софийски районен съд, който е указал на ищеца Б. К. Д. да внесе депозит в размер на 581 лева за възнаграждение на особен представител на ответниците К. Г. и Н. Г. и след внасянето на сумата им е назначил особен представител, която е подала писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК. По-късно делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Габровския районен съд, който от внесената като депозит сума е изплатил на особения представител сумата 153.62 лева за извършените до момента процесуални действия, след което е освободил адвоката и е приел, че на всеки един от ответниците следва да бъде назначен отделен особен представител, за което е указал на Б. Д. да внесе депозит в размер на по 300 лева за всеки. Въззивният съд е изложил следните собствени мотиви за неоснователност на жалбата и молбата: Относимата към основателността на молбата по чл.83, ал.2 ГПК преценка е дали от ищеца са дължими разноски за производството, които не може да внесе поради липсата на средства. В случая такова обстоятелство не се установява на този етап от производството, тъй като с внасяне от ищеца (Б. Д.) на сумата 518 лева е опровергано твърдението му за невъзможност да заплати тези разноски по делото. Съотнесени към определения от Районен съд – Габрово впоследствие размер от 600 лева като възнаграждение за двама особени представители на ответниците, формираната разлика с първоначално определения размер на разноски за особен представител, която ще следва да бъде внесена, то с оглед декларираното имущество не се установява, че ищецът е в невъзможност да я заплати. Не се установява да са дължими други разноски за производството по делото, с оглед неговия предмет и направени доказателствени искания. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложения на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател извежда следния процесуалноправен въпрос, за който твърди, че осъществява основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК: Следва ли съдът при всяко последващо искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото да прави нова преценка на материалното и имуществено състояние на молителя, както и основание ли е за неуважаване на молбата за освобождаване от заплащане на разноски по делото, заплащането на такива в предходен етап на делото? Поставеният въпрос не е обуславящ, тъй като направеното от ищеца искане за освобождаване от заплащане на разноски по делото не е последващо, а първо по ред и по делото не са представени нови декларации и документи за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, които да налагат извършване на нова преценка на материалното и имуществено състояние на молителя, който не твърди имущественото му състояние да е изменено (влошено) след завеждането на делото и заплащане на определени от съда разноски. Доколкото молителят не твърди имущественото му състояние да е изменено (влошено) след завеждането на делото и след заплащането на определени от съда разноски, не е обуславяща и частта от изведения от частния жалбоподател въпрос: основание ли е за неуважаване на молбата за освобождаване от заплащане на разноски по делото, заплащането на такива в предходен етап на делото? Поради което не е осъществено основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Частният жалбоподател се позовава и на очевидната неправилност на обжалваното определение - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Като аргумент за това твърди, че въззивният съд не е изложил мотиви по същество, поради което явно препраща към мотивите на РС-Габрово, който обаче е отказал да освободи от държавна такса материално затруднено лице, което има здравословни проблеми и издържа своя син, който е ученик в прогимназиален курс, което е свързано с ежедневни разходи за учебни материали и ежедневни лични пари и др. Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на определението (на мотивите към него). Доколкото изложеният аргумент се отнася до препращане към мотивите на първоинстанционния съд, настоящият състав го намира за неоснователен, тъй като първоинстанционният съд е обсъдил основателността на искането на ищеца по чл.83, ал.2 ГПК след преценка на представената от него декларация и документи за визираните в разпоредбата обстоятелства и е приел, че определения от него размер на възнаграждението е намален до половината от предвидения минимален размер, искането за освобождаването на остатъка от внесения депозит в размер на 581 лева не е от неговата (на Габровския РС) компетентност, а от компетентността на СРС, тъй като Габровският РС няма компетентност да нарежда на счетоводството на СРС да извършва каквито и да било счетоводни операции; видно от представената декларация за семейно и имотно състояние на ищеца, семейството му се състои от 3 члена при общ семеен доход 2 470.94 лева – по 824.65 лева – два пъти по-висок от границата на бедност в България, която за 2022 г. е 413 лева и дори след заплащане на определения депозит за особен представител, месечните доходи на член от семейството на ищеца отново ще бъдат над посочената граница. В конкретния случай при запознаване с изложените мотиви настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на процесуалния закон, нито извън него, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Препращането към тях не може да обоснове извод за очевидна неправилност на обжалваното определение. За пълнота може да се добави, че ищецът е роден през 1974 г., в трудоспособна възраст е, в декларацията си е посочил доходи от трудови възнаграждения на себе си и съпругата си, притежаването на апартамент в София и два автомобила, че има разходи от 50 лева месечно за лекуване на заболяване и че има син, който през 2022 г. е на 16 години, за който представя документ, че учи в 10 клас (в гимназиален, а не както твърди в прогимназиален курс на обучение). Може да се добави и че след обжалването частният жалбоподател не твърди и не представя доказателства да е поискал от СРС освобождаването и връщането на остатъка от внесения по сметка на СРС депозит за възнаграждение на особен представител и това да му е отказано. Това обстоятелство е от значение, доколкото също представлява индикация за имущественото състояние на молителя, тъй като внесената сума би подлежала на възстановяване след като е отпаднало основанието за внасянето и. Поради това крайният извод на въззивния съд, че по делото не е установено обстоятелство, че ищецът не може да внесе дължими от него разноски за производството поради липсата на средства, не е очевидно неправилен. Настоящата съдебна инстанция намира, че не се установява наличието на очевидна неправилност на постановеното определение. От изложеното следва, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател нямат право на разноски, а насрещните страни не претендират разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът