Определение № 50957 от 19.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. В., съдебен адрес – [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Г. Т., срещу решение №1858 от 09.12.2021 г. по в. гр. д. № 788/2021 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата за тълкуване на влязлото в сила решение №809 от 27.04.12.2021 г. по в. гр. дело №788/2021 г. на Варненския окръжен съд. Ответникът по касационната жалба Технически университет – Варна, чрез пълномощника адвокат В. Т., оспорва касационната жалба. Въззивният съд е приел за установено следното: с решение № 260502/17.02.2021 г., постановено по гр. дело № 8842/2020 г. по описа на РС-Варна, е отхвърлен предявеният от Р. Н. В. против Технически университет – Варна иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 237/29.05.2020 г. на Ректора на Техническия университет – Варна. С въззивно решение № 809/27.04.2021 год. по в. гр. дело № 788/2021 год., чието тълкуване се иска, първоинстанционното решение е потвърдено. Според въззивния съд постановеното от него въззивно решение, с което е оставено в сила първоинстанционното решение, не е неясно и не се нуждае от тълкуване. Волята на съда е изрично и ясно изразена. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба е поставен следния въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: След като от събраните по делото факти категорично се установява, че към датата на издаване на заповедта за уволнение трудовото правоотношение за длъжността „професор“ е било вече прекратено още на 15.11.2018 г. и това прекратяване е отменено с влязло в сила съдебно решение, без ищецът да се възстановява на работа, съдебният спор има ли предмет, т.е. какво е спорното субективно право и каква защита следва да се даде на носителя на субективното право да я търси. Твърди се противоречие по въпроса с практиката на Върховния касационен съд, но не е посочена конкретна такава. В изложението се поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – въззивното решение е очевидно неправилно. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №1858 от 09.12.2021 г. по в. гр. д. № 788/2021 г. на Варненския окръжен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Обжалваното решение не е очевидно неправилно. От съдържанието на решението не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона /contra legem/, нито извън закона /extra legem/, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Повдигнатият в изложението въпрос е неотносим, защото не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил изхода на спора. Деловодни разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат, защото такива не са поискани. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.