Определение № 3768 от 21.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2305/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба с вх.№ 5834 от 01.03.2024 г., подадена от Д. В. П. чрез адвокат К. П. от САК срещу осъдителната част на въззивно Решение № 96 от 29.01.2024 г. по в.гр.д.№ 354/2023 г. на Апелативен съд – София, 4 гр.състав.

Ответницата по касация Л. Т. Н. е депозирала отговор на жалбата и на изложението към нея чрез адвокат Е. Л. от САК. Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно в обжалваната от насрещната страна част. Претендира разноски.

Постъпила е и насрещна касационна жалба от Л. Т. Н. чрез адвокат Е. Л. срещу отхвърлителната част на посоченото въззивно решение на САС.

Не е постъпил отговор на насрещната касационна жалба.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

При условията на чл. 294, ал. 1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен от Л. Т. Н. срещу Д. В. П. за осъждането му да й заплати сумата 20 000 лв. (от общо претендирани 25 100 лева) - обезщетение за неимуществени вреди, причинени й с направени от ответника на дата 19.12.2017 г. в две телевизионни предавания - „Денят започва“ по БНТ и „Тази сутрин “ по БТв - изявления, от които ищцата е засегната, а именно: „Причините за уволнението ми бяха свързани с изявление на проф. П., който изведнъж ми каза, че не може да работи с мене, а както после разбрах, това е под натиск на бившия екип на Министерство на здравеопазването – проф. П. и най-вече зам. министъра Л. Н.“ – изявления от участието на ответника по БТв и „Бях освободен, доколкото разбрах беше ми намекнато, че освобождаването ми е под натиск на бившия екип на министерството, на министър П. и най-вече на заместник министър Л. Н.“, както и „… подготвихме един пакет от мерки, аз съм привърженик на мерки, които предотвратяват преразход на лекарства, част от които беше това – въвеждане на полуавтоматизирани системи в болниците. Те касаеха освен прекомерния преразход и предотвратяване на … реекспорт. Това нещо беше стопирано директно от бившия екип на министерството на здравеопазването … и конкретно на министър П. и зам.министър Л. Н., която саботира тотално въпроса с въвеждането на тези системи в болниците“, както и „на заседание на Надзорния съвет срещнахме съпротива на ниво зам.министър Н.. Промените в наредбата за отстъпките бяха готови още в края на месец юли. По неясни за мен причини тази наредба в редуциран и променен вариант беше приета през месец ноември. Трябва да ви кажа, че само от това забавяне с два – три месеца Касата в момента е загубила отстъпки от 10 милиона лева, за което според мен носят пряка отговорност зам.министър Н. и шефката на лекарствената дирекция Г. К., която тя изпрати в Касата още август месец – д-р Г. К. … Това беше първото нещо, което проф. П. направи – да му пратят първоначално като съветник, след това като шеф на Дирекция д-р Г. К., която добре знаете, че преди 7-8 години имаше проблеми с правораздавателните органи заради работата си в касата“ - изявления от участието на ответника в предаването по БНТ.

Ищцата е поддържала, че посочените изявления са неверни фактически твърдения, съдържат внушения за нейна некомпетентност, злонамереност към интересите на НЗОК поради умишленото причиняване на загуби за касата и негативен подход към „добрите предложения“ на ответника; излъчени са по двете национални медии в най-гледаното време; със сходно съдържание са направените от ответника в близко време публикации в други електронни медии: „Право и здраве“ от 16.12.2017 г. и „Clinica.BG“ от 19.12.2017 г.; всички те я злепоставят пред неограничен кръг от хора, засягат доброто й име и изградения й авторитет в средата на онкоспециалисти, фармацевти и служители в администрацията; създават притеснения за членовете на семейството й – съпруг-лекар и двамата й сина; имат негативно отражение върху бащата на ищцата, който изискал от нея да изчисти името си и да не позволява негативни коментари за семейството и авторитета й.

Ответникът е възразил, че изложените от него в двете телевизионни предавания твърдения отговарят на обективната истина, като се позовал на следните обстоятелства: по силата на чл. 45, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване, който предвижда, че посочената наредба се приема по предложение на Надзорния Съвет (НС) на НЗОК, екип на касата е подготвил в началото на 2017 г. проект за изменението й като мярка за задържане и намаляване на ръста на разходите на НЗОК; изменението засяга уредбата на отстъпките - предмет на ежегодно договаряне между НЗОК и притежателите на разрешение за употреба на лекарства (ПРУ), считано от 1 септември (чл. 22, ал. 4 от проекта); проектът предвижда „нова отстъпка“ при ръст на нетните разходи на НЗОК за лекарствени продукти за периода от влизане в сила на измененията до 31.12.2017 г. в съпоставка със същия период от 2016 г. от 40 % от размера на нетния ръст - § 2, ал.1 от ПЗР на проекта (съответен на § 10, ал. 1 от ПЗР от изменената Наредба, в сила от 07.11.2017 г.) и авансовото й заплащане от ПРУ, формирали този ръст за лекарствените си продукти по чл. 20, ал. 1; условие за реализирането на отстъпките е влизането на измененията в сила до 20.08.2017 г., като през месец май 2017 г. ответникът лично предупредил за това ищцата в качеството й на зам.министър с ресор – лекарствената политика; своевременното (преди 01.09.2017 г.) влизане в сила на новата уредба е било улеснено от: готовността на идеите за промени в края на април 2017 г., проведените през м. май и юни 2017 г. две срещи за обсъждането им между ответника като и.д. управител на НЗОК, ищцата и служители на МЗ от същия ресор, свеждането на проекта с мотивите до знанието на членовете на НС на НЗОК и на ищцата (участник в заседанията преди да стане в началото на м. август 2017 г. член на НС) на 18.06.2017 г. - преди заседанията на НС от 20.06.2017 г. и 03.07.2017 г. с дневен ред обсъждане на проекта; съществуването на възможности за съгласуване на подготвяните промени между институциите и за извършване на допълнения, корекции и забележки в хода на общественото обсъждане; проектът е изпратен на МЗ на 11.07.2017 г., а на 22.08.2017 г. е върнат в НЗОК със забележки, в т.ч. за непълнота на мотивите; преработеният проект с нов вариант на мотивите (също непълен – без оценка за финансово въздействие) е обсъден, но въпреки това приет на заседание на НС от 13.09.2017 г., подложен е на обществено обсъждане, което не е проведено в по-краткия законов срок от 14 дни; измененията са влезли в сила на 07.11.2017 г., което е довело до редуциране в интерес на фармацевтичните компании на отстъпките по § 10 от ПЗР на Наредбата поради срока на действие на правилото от 55 дни в 2017 г., вместо 144 дни, ако наредбата бе влязла в сила на 20.08.2017 г., нереализираните отстъпки възлизат на над 10 милиона лева по прогнозни данни. Поддържа още, че във връзка с текста в Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. (НРД) за алгоритмите на клиничната пътека за лечение с разтвори за парентерално приложение, изискващ лечебните заведения, които нямат налична автоматизирана система за подготовка на инфузионни разтвори за лекарствени продукти за злокачествени заболявания, да си я осигурят до 01.01.2018 г., на заседания на НС на 20.06.2017 г. и 03.07.2017 г. е обсъждано актуализиране на НРД с регламентиране на възможност за лечебните заведения, които нямат собствени системи, да могат да ги ползват по договор с друго лечебно заведение, което разполага с такива; ищцата извън темата на дискусиите се обявила въобще за отпадане на изискването за работа с автоматични и полуавтоматични системи в онкологиите и онкохематологиите; с решение на НС от 03.07.2017 г. е приет проект за изменение на НРД за 2017 г. – с нов чл. 326, ал. 2, допускащ три начина за приготвяне на разтворите за противотуморни лекарствени продукти, за който обаче съгласие от Българския лекарски съюз не е изразено.

С решението на първоинстанционния СГС искът е уважен за сумата 8 000 лв., като е прието, че изявленията на ответника в двете предавания за упражнен от ищцата натиск при освобождаването на ответника като подуправител на НЗОК и назначаването на д-р К. в НЗОК съставляват твърдения за осъществено престъпление – принуда и злоупотреба със служебно положение. Другите две изявления - за поведение на ищцата като причина за забава при подготовката и приемането на измененията на Наредбата и „стопирането“ на въвеждането в болниците на двата вида системи за приготвяне на противотуморни лекарствени продукти - й приписват престъпления по служба по чл. 282, ал. 1 и ал. 2 НК. Всички изявления са неверни, тъй като няма влязла в сила присъда срещу ищцата и не са доказани факти за упражнен натиск. Клеветническите изявления са навредили на ищцата, тъй като са я злепоставили публично, породили са у нея негативни чувства. За справедливо е определено обезщетение в „по-малък размер“ - 8 000 лв., с оглед продължителността на търпените вреди в рамките на около месец; липсата на трайно негативно повлияване на професионалната кариера на ищцата, засягането предимно на личното усещане за чест, достойнство и справедливост и то без дълготраен характер, качеството на ищцата на политик, за когото е обичайно да бъде подложен на коментари в публичното пространство и следва да има по-висока устойчивост към тях.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е правилно в една част и неправилно в останалата част.

Изложено е, че в съдебната практика е прието, че в спора за вреди от деликт, осъществен чрез изявления, съдът дължи в решаващата си дейност да посочи кои от тях са твърдения за факти и кои – оценка на фактите. Клеветническите твърдения могат да бъдат: приписване на престъпление, разгласяване на позорно обстоятелство или без да е извършено изпълнително деяние по чл. 147, ал. 1 НК по друг начин да се засягат честта, достойнството или доброто име на ищеца. Кое от трите вида клеветнически твърдения е направеното се определя също от съда. Ищецът не дължи да посочва естеството на твърденията, а ако го направи, становището му не обвързва съда. Следваща е проверката от съда дали твърденията са верни - дали ищецът е извършил приписваните престъпления и дали фактите са позорни и истинни.

Посочено е, че по делото е безспорно, че изказванията с посоченото в исковата молба съдържание са направени от ответника, така както се твърди - по време на участията му в двете телевизионни предавания. Нито едно от тях не съставлява оценка или критика за дейността на ищцата като заместник министър на здравеопазването с ресор – лекарствената политика. Всичките са твърдения за факти. С направените от ответника последователно в двете предавания изявления за упражнен от ищцата натиск върху управителя на НЗОК при „уволнението“ / „освобождаването“ на ответника като подуправител на НЗОК и при назначаването на д-р К. в НЗОК не й се приписват престъпления, както неправилно е приел СГС. Внушава се по-скоро („доколкото разбрах…“, „беше ми намекнато“) неправомерна намеса при упражняване от работодателя – НЗОК чрез неговия управител, на правото да освобождава и назначава кадри. Изказаното относно действията на ищцата по „стопиране“ / „саботиране“ на въвеждането на полуавтоматизирани системи в болниците също съставлява твърдение за факт – за описаното поведение на същата и внушение, че то е в разрез с разумна мярка срещу преразхода и реекспорта на лекарства за онкоболните. Изреченото в телевизионното предаване „Денят започва“ във връзка със „съпротивата“ от ищцата срещу приемането на промените в Наредба № 10 относно „отстъпките“ като причина за забавеното им влизане в сила и пропуснатите ползи за НЗОК съставлява твърдение за извършено от нея длъжностно престъпление по чл. 282, ал. 2 НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до осем години.

По делото няма никакви доказателства, че ищцата е повлияла на решението на управителя на НЗОК да освободи ответника като подуправител на НЗОК и да назначи посочената д-р К. като служител на НЗОК. Споделено е приетото от СГС, че твърденията на ответника за обратното са неверни.

Съгласно чл. 323, ал. 1 от НРД за медицинските дейности за 2017 г. (отм.), в сила от 01.04.2017 г., НЗОК заплаща извън цената на КП и/или АПр няколко лекарствени продукти, в т.ч. противотуморните лекарствени продукти, осигуряващи основното лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания – чл. 323, ал. 1, т. 1 от НРД. Изискванията, на които трябва да отговарят лечебните заведения, за да сключат договор с НЗОК за изпълнение на клинична пътека № 240 „Продължително системно парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения“, са уредени в приложение № 16 към НРД. В него е посочено, че лечебните заведения трябва да разполагат с налична автоматизирана система за подготовка на инфузионни разтвори на лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания и че лечебните заведения за болнична помощ, които не разполагат с такава система, следва да си я осигурят до 01.01.2018 г. Видно от стенографските протоколи от заседания на НС на НЗОК на 20.06.2017 г. и 03.07.2017 г., на които ищцата е участвала в качеството си на зам.министър на здравеопазването и без да е член на НС, са обсъждани по доклад на ответника П. различни по смисъл предложения за актуализиране на НРД в частта по раздел IV - за методите за приготвяне на лекарствените продукти, задължителното въвеждане на някои от тях и възможността за сключване на договор за ползване на чужда апаратура / система. На заседанието от 20.06.2017 г. ответникът изложил аргументи за това, че въвеждането на полуавтоматизираната система гарантира точност при дозирането на лекарства, проследяване, контрол и валидиране на процеса и предпазване на персонала, а ищцата изложила аргументи, че ако то стане задължително, ще натовари финансово болниците, други членове на НС са поискали анализ за „прихода и минуса“ от въвеждането на мярката, още информация и „становище от министерството“. Гласувано е отлагане на приемането на решение по точката. На заседанието от 03.07.2017 г. исканият анализ не е бил изготвен, въпреки това и с аргументи от този факт, е прието единодушно решение за проект за изменение на НРД с нова ал. 2 на чл. 326, според която приготвянето на разтворите се извършва ръчно или чрез използване на полуавтоматизирани или автоматизирани системи.

Прието е, че по делото няма правно значение дали изложеното от ищцата в хода на обсъжданията становище срещу задължителния характер на някой от начините за приготвяне на лекарства противоречи на изискването по приложение № 16 за снабдяване на лечебните заведения за болнична помощ с автоматизирана система до 01.01.2018 г. Правно значение има обстоятелството, че въпросът за способите за приготвяне на лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания и за задължителния характер на някой от тях се урежда в НРД за медицинските дейности. Той се приема и актуализира от представителите на НЗОК и БЛС (чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗЗО). Предложенията за актуализиране на НРД са предмет на решение на колективния орган – Надзорния съвет на НЗОК (чл. 13, ал. 1 ЗЗО). Нито отделният представител на държавата в НС на НЗОК, нито заместник-министърът може сам да наложи едно или друго предложение за актуализация в НРД - първо на НС, чиято е инициативата за промени, а после и на НЗОК и БЛС, които ги съгласуват окончателно. Направеното от ответника в телевизионното участие твърдение, че ищцата стопирала въвеждането на автоматизираните и полуавтоматизираните системи за приготвяне на лекарствените продукти за лечение на злакочествените заболявания, е определено като невярно.

Условията, критериите и редът за провеждане на задължително централизирано договаряне на отстъпки за лекарствени продукти, включени или за които е подадено заявление за включване в позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 1 и т. 2 ЗЛПХМ, са регламентирани в раздел І от действалата в исковия период (с тогавашно заглавие) „Наредба № 10 от 24.03.2009 г. за условията и реда за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 и т. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели …“. Наредбата се издава от министъра на здравеопазването по предложение на НС на НЗОК (чл. 45, ал. 9 ЗЗО). Това означава, както е приел и СГС, че съставителят на проекта за нея е министърът на здравеопазването като орган на изпълнителна власт и че той дължи спазването на изискванията по глава III от ЗНА относно изработването му.

Изработването на проекти за нормативни актове е формален процес, който се урежда с императивни правила. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗНА започването на обществената консултация се предхожда от публикуването на проекта заедно с мотивите, респ. - доклада и предварителната оценка за въздействието по чл. 20 ЗНА, на интернет страницата на съставителя. Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации по ал. 3 е не по-кратък от 30 дни, а при изключителни случаи и при посочени в мотивите причини за това съставителят може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни (чл. 26, ал. 4 ЗНА). Изискуемото съдържание на мотивите е посочено в чл. 28, ал. 2, т. 1 – 5 ЗН. Липсата на мотиви е пречка за обсъждането на проекта от компетентния орган (чл. 28, ал. 4 ЗНА).

Предложенията за изменението на Наредбата в частта за „отстъпките“ са били включени в дневния ред на две заседания на НС на НЗОК – на 20.06.2017 г., на което вземането на решение е отложено, и на 03.07.2017 г., на което проектът за промени е приет единодушно. Ищцата е присъствала и на двете заседания. Не е била член на НС и не е гласувала по предлаганите от НС промени. Това изключва да е вярно внушението за оказана от нея „съпротива“ срещу тях „на заседание на Надзорния съвет“. Вярно е, че (обратно на приетото от СГС) документацията за проекта за изменение е била сведена до знанието на членовете на НС, в т.ч. на ищцата преди заседанието на 20.06.2017 г. Упрекът, че още тогава ищцата или хора от екипа й са могли да забележат непълнотата на мотивите по чл. 28, ал. 2 ЗНА, за да се вземат мерки за отстраняването й, в т.ч. в хода на обществената консултация по чл. 26, ал. 3 ЗНА, е неоснователен и несъответен на законовата уредба. Видно от стенографските протоколи от двете заседания проведените обсъждания са касаели отделни правила на проекта, по същество. Не е повдигнат на нито едно от заседанията въпрос за непълнотата на мотивите. За преценката за спазване на изискванията по чл. 28, ал. 2 ЗНА са необходими правни познания. След постъпване на проекта в МЗ на дата 13.07.2017 г., на 18.08.2017 г. длъжностно лице в дирекция „Правна“ е изготвило становище за непълнота на мотивите и други забележки. Това, с оглед правилото на чл. 26, ал. 3 ЗНА е пречка за публикуването на проекта като условие за започване на обществена консултация. Още в същия ден ищцата е изпратила писмо до управителя на НЗОК. По свидетелствата на И. Б., в средата на месец август между ищцата и д-р К. се състояла среща, на която, според предаденото на свидетелката от третото лице К., ищцата казала: „заникъде не бързаме с проекта“. Свидетелствата не дават основание да се приеме, че ищцата е забавила умишлено подготовката на проекта. Решаващото за определяне и на това твърдение като клеветническо е, че за приписаното й престъпление по служба - умишлено забавяне на приемането на измененията с произтеклите от това за НЗОК вреди - пропуснати ползи от „нереализирани отстъпки“ за срока на действие на измененията до края на 2017 г., няма влязла в сила присъда.

С оглед изложеното е прието, че изявленията на ответника са клеветнически и затова - противоправни по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Произвели са значим за ищцата вредоносен ефект, тъй като са публично разпространени, в един и същи ден, една част от тях - в две телевизионни предавания по две национални медии, а друга част – само в телевизионното предаване „Денят започва“. Близки по съдържание изказвания ответникът е направил и в интервюта за още две други издания - „Право и здраве“ и „Clinica.BG“, отразени в интернет публикации в близко време. Със свидетелските показания на Н. С. и М. Н. е установено, че процесните изявления са засегнали тежко ищцата. Тя била разочарована и разстроена. В продължение на месец казаното от ответника при телевизионните му участия е обсъждано от нея като тема на разговор с близките й. Имала негативни изживявания по причина на реакцията на баща й, който, чувайки директното обвинение в националния ефир, се разколебал в нея, като допуснал „да се е объркала“. Макар изявленията да не са имали дълготрайно негативно въздействие, те са я злепоставили пред неограничен брой хора, засегнали са доброто й име, изградено по време на дейността й като заместник министър в три правителства на страната и репутацията й като специалист в областта на фармацията.

Въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, което би могло да репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди, е в размер на 10 000 лв. Решаващи за определянето му са установените по продължителност, вид и интензитет вреди, изразяващи се не само в накърняване на личното чувство на чест и достойнство, но и огорчението от публичното й злепоставяне. Действително, ищцата е политик, който обичайно и по-често от другите хора се налага да търпи намеса в частно-правната му сфера, но изказванията на ответника са уронили авторитета й в по-голяма степен с оглед чувствителните за българските граждани към 2017 г. (както и досега) теми за разходването на публичния ресурс при заплащането на лекарства и за осигуряването на лекарствени продукти за онкоболните. Това е наложило потвърждаване на решението на СГС в осъдителната част изцяло и частично в отхвърлителната част за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв., както и отмяна на решението в отхвърлителната част с присъждане на разликата над 8 000 лв. до 10 000 лв.

В изложение към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1. „Относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение, във връзка с посочените в конкретния случай в жалбата оплаквания за необсъждане на всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и за липса на произнасяне относно поддържаните от ответника възражения във въззивната жалба“ – с довод, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС и ВС, а именно: Решение № 60188 по гр.д.№ 392/2021 г. на IV г.о., Решение № 194 по гр.д.№ 4488/2019 г. на IV г.о., Решение № 109 по гр.д.№ 4017/2018 г. на IV г.о., Решение № 68 по т.д.№ 78/2012 г. на II т.о., Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК и Тълкувателно решение N 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС, Решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр.д.№ 1857/2010 г. на ВКС, IV г.о.;

2. „Следва ли въззивният съд да събере и обсъди доказателства, които първоинстанционният съд при съществени процесуални нарушения не е събрал и които са своевременно поискани в писмения отговор пред първоинстанционния съд и поискани с въззивната жалба на ответника с обосноваване на процесуалното нарушение от страна на първоинстанционния съд за недопускане на съдебно-счетоводна експертиза, свидетели и оспорване на доказателства по реда на чл. 193 ГПК и чл. 184 ГПК“ - с довод за противоречие с Решение № 243 от 05.11.2015 г. по гр.д.№ 2410/2015 г. на III г.о. и Решение № 255 от 11.07.2011 г. по гр.д.№ 587/2010 г. на IV г.о.;

3. „Длъжен ли е въззивният съд да съобрази твърденията на ответника, че ищецът е политик и публична личност и за значениего на твърденията, че изказванията в предаванията са оценки и мнения, които касаят политик и публична личност и са в обществен интерес“ – с довод за противоречие с Решение № 2537 от 29.01.2014 г. по гр.д.№ 1251/2012 г. на III г.о. и Решение № 484 от 09.06.2010 г. по гр.д.№ 1438/2009 г. на III г.о.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, представляващият общо основание за допускане на обжалването правен въпрос следва както да е включен в предмета на спора, така също и да е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Същевременно, съобразно т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като съгласно чл. 295 ГПК второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред ВКС само за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото, то второто касационното обжалване не може да се допусне по правни въпроси, по които ВКС вече се е произнесъл при първата касация. В случая обжалваното решение е постановено по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК – след отменяване на предходното решение на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане, постановено с отменителното Решение № 50101 от 25.01.2023 г. по гр.д.№ 68/2022 г. на ВКС, II г.о. Обжалването по гр.д.№ 68/2022 г. на ВКС е допуснато за проверка за съответствието на решаващите изводи на въззивния съд с приетото в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и посочените от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, според които въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди относимите към предмета на спора доказателства, както и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Изложеното налага извод, че първият поставен от касатора въпрос касае проблем, който е получил своето разрешение при първото разглеждане на спора от ВКС и съобразно т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК не удовлетворява изискването да представлява общо основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, постановено при новото разглеждане на делото от САС.

Вторият поставен въпрос също няма обуславящо значение за настоящото производство. Обжалваното решение решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК, по чието приложение е формирана последователна практика на ВКС в смисъл, че дадените от касационната инстанция указания по прилагането и тълкуването на закона – материален и процесуален, са задължителни за въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да процедира по посочения в отменителното решение начин. В настоящия случай отменителното Решение № 50101 от 25.01.2023 г. по гр.д.№ 68/2022 г. на ВКС, II г.о. не съдържа указания за събиране на доказателства, които първоинстанционният съд не е събрал поради съществени процесуални нарушения и които са своевременно поискани в писмения отговор пред първоинстанционния съд и с въззивната жалба на ответника, включително съдебно-счетоводна експертиза, свидетели и оспорване на доказателства по реда на чл. 193 ГПК и чл. 184 ГПК. При това положение за въззивния съд не е възникнало правомощие при новото разглеждане на делото да извършва такива процесуални действия, респ. – поставеното в тази връзка питане не обективира общо основание за допускане на обжалването.

Противно на поддържаното от касатора, при произнасянето си по предмета на спора въззивният съд е съобразил твърденията на ответника, че ищцата е политик и публична личност, както и е извършил преценка за естеството на направените от касатора изявления – дали се касае за твърдения за факти, подлежащи на проверка досежно верността им, респ. – дали фактите са обидни и позорящи, или става въпрос за изразяване на мнение с негативни оценки, засягащи ищцата. Не се констатира и отклонение от релевираната практика на ВКС, поради което и третият въпрос не обосновава извод за осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При отсъствието на основание за допускане на обжалването по касационната жалба, на основание чл. 287, ал. 4 ГПК не следва да бъде разгледана насрещната касационна жалба.

С оглед настоящото произнасяне касаторът дължи да заплати на ответницата по касация разноските, които е направила за защитата си срещу касационната жалба. Видно от ДПЗС (л. 88), заплатеното в брой възнаграждение в размер на 1 200 лв. касае не само защитата срещу касационната жалба, но и предявяването на насрещна касационна жалба. Тъй като сумата не е разграничена, то следва да се приеме, че тя се разпределя по равно по двете пера, т.е. по 600 лв. за всяко от двете процесуални действия. Възмездяване не се следва за предявяването на насрещна касационна жалба. Ето защо с настоящото определение следва да се присъди сумата 600 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия