Определение № 80 от 15.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 638/2020 г.

В открито съдебно заседание, проведено на 16.02.2022 г., от страна на ответника по касация КТБ АД-в несъстоятелност чрез процесуалните представители на синдиците е подържано отправено писмено искане с молба от 19.01.2022 г. за спиране на основание чл.229, т.4 ГПК на производството по КЖ на пълномощника на Ц. Й. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №155 от 14.01.20 г. на АС-София по т.д. № 2691/2018 г., В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 698 от 03.04.2018 г. по т.д. № 1476/17 на СГС,VІ-14 с-в в частта, с която е бил отхвърлен искът по чл.59 ал.5 ЗБН на синдиците на „КТБ“ АД/н./ срещу касатора и въззивният съд е постановил друго, с което е обявил за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД/н./, на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, на изявлението с вх. № 10301/ 31.10.2014 г., отправено от Ц. Й. Д. от София до КТБ АД за прихващане на придобитото от него с договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2014 г., сключен с В. Ч. Х., вземане за сумата 46 397.74 евро, срещу своето ликвидно задължение към банката, произтичащо от: договор за банков кредит в евро от 14.09.2007 г. за сумата 110 000 евро; договор за овърдрафт „ТИП В“ по картова сметка в лева на физическо лице - служител на същата банка от 6.11.2008 г. и договор за банков кредит от 18.05.2011 г. за сумата 12 000 лева. Искането е обосновано с наличието на висящо производство по тълк. дело № 1/2020 на ОСГТК на ВКС, образувано на основание чл.125 ЗСВ за приемане на тълкувателно решение по въпроса: Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност? Въпросът, по който е образувано горното тълк.дело, няма каквато и да е връзка с предмета на настоящото дело: спор за наличие на основание за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД/н./, на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, на изявлението на кредитор на банката за прихващане с насрещно свое вземане и в този смисъл не е налице основание за спиране по чл.229 т.4 ГПК, според която разпоредба съдът спира исково производство, когато в същия или друг съд се разглежда друго дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора. Касае се за съвсем различни институти на правото: нищожност /абсолютна недействителност/ по чл.26 ЗЗД и относителна недействителност по чл.59 ал.5 ЗБН. Отделно от това, спирането в касационно производство, с оглед висящо тълкувателно дело е предвидено на основание чл.292 ГПК, а не на основание чл.229 т.4 ГПК. Последната разпоредба има предвид, като основание за спиране, висящ процес по конкретен спор, решаването на който ще има значение по обусловения от него друг правен спор. Следователно не е налице основание за спиране и разглежданата молба е неоснователна. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС,Второ т.о.