Определение № 4210 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4112/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника П. Н. П. срещу въззивно решение № 211 от 10.07.2023 год., постановено по в. гр. дело № 311/2023 год. по описа на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено решение № 34 от 27.03.2023 год., постановено по гр. дело № 174/2022 год. по описа на РС-Добрич, с което е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Бато 2010“ ЕООД срещу П. Н. П. искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 000 лв. – главница по договор за паричен заем от 24.09.2021 год. с нотариална заверка на подписите с рег.№ от 24.09.2021 год. на нотариус Ю. Д.-К., от които 3 000 лв. – падежирала вноска за м.ноември 2021 год. и 3 000 лв. – падежирала вноска за м.декември 2021 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано 10.01.2022 год. до окончателното й изплащане, сумата от 55.83 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху първата от посочените вноски за периода от 01.11.2021 год. до 07.01.2022 год. и 30.83 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху втората от посочените вноски за периода от 01.12.2021 год. до 07.01.2022 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 7/2022 год. по описа на РС-Добрич. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, както и че не бил обсъдил всички оплаквания, изложени във въззивната жалба. Не били изложени съображения във връзка с формирания извод, че договорът за заем е за сумата от 12 000 лв., при положение, че било прието, че заемополучателят бил получил 15 000 лв., както и такива с оглед установеното въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза обстоятелство, че претендираната сума не била осчетоводена в счетоводството на дружеството. В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1/ Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба? 2/ Следва ли въззивната инстанция да мотивира решението си, в т.ч. да посочи защо приема или не приема за доказани определени факти по делото? Жалбоподателят навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с Решение № 355 от 03.10.2012 год. на ВКС по гр.дело № 35/2012 год., І г. о., ГК и Определение № 204 от 29.02.2016 год. на ВКС по т. дело № 748/2015 год., І т. о., ТК. Ответникът по касационната жалба „Бато 2010“ ЕООД счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че на 10.03.2020 год. ищецът упълномощил ответника да се разпорежда по какъвто начин прецени, в т. ч. и да продава собствените му недвижими имоти, находящи се в [населено място] – два закрити склада за зърно и административна сграда, построени върху държавно дворно място, като получава продажната цена в брой или по негова банкова сметка. На 15.10.2020 год между ищеца, чрез пълномощника му П. Н. П., от една страна и Н. И. Д., от друга страна, бил сключен договор в нотариална форма за покупко-продажба на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място] – 2 бр. закрити складове за зърно с обща застроена площ от кв.м. и административна сграда със застроена площ от кв.м., ведно с избено помещение от кв.м., построени върху държавно дворно място с площ от кв.м., за сумата от 15 000 лв., получена от продавача, чрез пълномощника му, напълно и по банков път преди подписване на нотариалния акт /нотариален акт, вписан под №, т. дело № 656/2020 год./. На 24.09.2021 год. между страните бил сключен договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите с рег.№ на нотариус Ю. Д.-К., с рег.№ на НК, по силата на който заемателят /ответникът/ се задължил да върне на заемателя /ищеца/ сумата от 12 000 лв., представляваща неотчетена сума от получаната от него продажна цена по горепосочения договор за покупко-продажба, като приел да се отчете като сключи договора за заем. Страните постигнали съгласие, че заетата сума следва да бъде върната до 01.02.2022 год., по банков път и на следните вноски: 3 000 лв. – на 01.11.2021 год., 3 000 лв. – на 01.12.2021 год. и 6 000 лв. – на 01.02.2022 год., както и че след падежа заемателят ще дължи обезщетение за закъснение в размер на законната лихва върху просрочената сума. Счетоводството на ищеца, който понастоящем не развивал дейност, било редовно водено, но в него не било отразено предоставянето на паричен заем в размер на 12 000 лв. При тези фактически констатации въззивният съд е извел от правна страна, че между страните са възникнали две правоотношения: 1/ по договор за поръчка, по който за ответника е възникнало задължението да отчете /предаде/ на ищеца получената от негово име и за негова сметка продажба цена – чл 284, ал. 2 ЗЗД, с оглед сключения в нотариална форма договор за покупко-продажба и 2/ договор за паричен заем. Като се е позовал на Решение № 379 от 06.01.2014 год. на ВКС по гр.дело № 171/2012 год., ІV г. о., ГК, е изложил съображения, че договорът за паричен заем е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане, като е без значение кой от тези елементи ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другия елемент /но ако първият елемент липсва, няма договор и даденото е без основание/. Предаването може да не е било в собственост и може да предхожда по време съгласието за връщане – нещо може да бъде получено на каквото и да е основание /например парична сума – като аванс по договор за изработка, вещ или услуга – като вноска по договор за дружество, ценни книжа по договор за влог или доверително управление/ или дори без основание и след това страните да се съгласят същата сума или равностойността на вещта или услугата в пари да се счита предадена в собственост, а получателят да се съгласи да върне съответната парична сума. Чрез такава спогодба /установителен или друг ненаименован договор/ страните може да преуредят отношенията си с обратна сила и дължимото ще е по договор за заем, като този договор е валиден, тъй като заемателят реално е получил нещо и се задължава да го върне – същото или равностойността му в пари. Реалният елемент – получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението да "върне", а не да "даде" нещо /задължава се да върне този, който е получил, освен ако се задължи да върне, след като получи/. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването, т.е. в негова тежест е да докаже, че е получил по-малко или е върнал повече. Страните могат също да подновят /новират/ едно задължение, ако намерението им е да се погаси старото задължение заедно с всички обезпечения и на негово място да възникне ново задължение с нови или без обезпечения. Страните могат да променят основанието на всяко вземане както чрез подновяване /новация/, така и чрез спогодба, установителен или друг ненаименован договор, като разликата между двете групи правни способи е в това, че в първия случай отношенията се преуреждат занапред, а във втория – с обратна сила. Реалният характер на договора за заем не се нарушава и когато заемателят е получил нещо от другиго /не от заемателя/, както и ако не е получил нищо, но е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение. В обобщение въззивният съд е приел, че договорът за паричен заем разкрива белезите на договор по чл. 107 ЗЗД, по силата на който задължението на ответника по чл. 284, ал. 2 ЗЗД се е погасило и същият е поел ново такова по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, както и че са налице предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на ответника за реално изпълнение, тъй като заемодателят е предал в собственост на заемателя част от сумата, заплатена от купувача на недвижими имоти на дружеството по банковата сметка на ответника, а заемателят е поел задължението да върне на ищеца тази сума в уговорените срокове, а при забава заплати и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. На първо място следва да се посочи, че според теорията и трайната съдебна практика, едно съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие та отрицателна процесулна предпоставка за възникването и надлежното упражняване правото на иск, респ. правото на жалба. Произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице, когато съдът е присъдил нещо различно от исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран. В разглеждания случай няма вероятност въззивното решение да е недопустимо, поради което не е налице хипотезата, при която за касационната инстанция възниква служебното задължение да допусне касационно обжалване /чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК/, тъй като страна по делото е юридическото лице „Бато 2010“ ЕООД, доколкото подалият исковата молба Н. Ч. е действал не в лично качество, а в качеството на управител на дружеството. Поставените от жалбоподателя въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, но не е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Тези въпроси са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, включително цитираната от жалбоподателя, според която въззивният съд дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждането на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното производство и въззивното производство в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. Нормата на чл. 272 ГПК предвижда възможност въззивният съд да извърши препращане към мотивите на първоинстанционното решение, но изисква, когато го направи да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора. Препращането към мотивите на първоинстанционния съд не следва да е формално, а във връзка с изложените от въззивния съд мотиви при преценката на доказателствата и направените въз основа на тях правни изводи /в този смисъл Решение № 198 от 8.01.2014 год. на ВКС по гр. дело № 1619/2013 год., II г. о., ГК, Решение № 4 от 18.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 3322/2015 год., II г. о., ГК, Решение № 98 от 12.07.2017 год. на ВКС по гр. дело № 3871/2016 год., III г. о., ГК, Решение № 22 от 29.06.2017 год. на ВКС по гр. дело № 2113/2016 год., I г. о., ГК/. В частност въззивният съд е обсъдил релевантните доказателства, както и доводите и възраженията на страните, посочил е кои са установените факти и е формирал правните си изводи. Изследвал е всички отношения между страните и е приел, че доколкото задължението на ответника да даде на ищеца сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката във връзка с продажбата на притежавани от дружеството недвижими имоти, е новирано в задължение за връщане на заета сума, т.е. постигнато е съгласие, че неотчетената от ответника част от получената от него продажна цена в размер на 12 000 лв. ще се счита за предадена му в собственост от ищеца и той дължи връщането й в уговорените срокове, то фактическия състав на договора за заем за потребление е завършен. По този начин е обяснена и липсата на фактическо предаване на заетата сума и нейното осчетоводяване от страна на ищеца. За пълнота следва да се посочи, че без значение за спора е разликата между размерите на получената от ответника продажна цена и на заетата сума, при положение, че последната е в по-нисък размер и съдържанието на процесното правоотношение се определя по волята на страните. В производството по чл. 288 ГПК касационният съд не може да се произнесе дали правните изводи на въззивния съд по предмета на спора са законосъобразни. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд