Определение № 1062 от 30.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 529/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] като трето лице помагач срещу решение № 536/06.12.2010 год., постановено по гр.д. № 692/2010 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 1447/2009 год. на Благоевградския районен съд, с което А. Е. Д. от [населено място] е осъдена да заплати на К. В. Д. сума в размер на 10 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в две средни телесни повреди - счупване на външния кондил на лявата подбедреница, довело до трайно затруднение в движението на левия крак за срок от 6 месеца и посттравматичен церебрастенен синдром вследствие на претърпяно мозъчно сътресение, както и три леки телесни повреди, които травми са получени от К. Д. в резултат на ПТП от 06.03.2008 год., предизвикано от ответницата А. Е. Д. както и 310,47 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лекарства и транспорт във връзка с лечението на травмите и 281,51 лв. обезщетение за имуществени вреди представляващи разлика между заплатата, която би получила и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 06.03.2008 год., до окончателното изплащане на сумата. Отменено е решението в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 10 000 лв. до 15000 лв. и вместо него е постановено ново решение, с което размерът на обезщетението за неимуществени вреди е увеличен с 5 000 лв. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Касаторът счита, че по въпроса за задължителната сила, с която се ползва присъдата на наказателния съд по отношение на гражданския съд, разглеждащ гражданско - правните последици от престъпното деяние, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата като този въпрос е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото / основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК/. В противоречие с практиката на съдилищата според касатора въззивното решение е постановено и по въпроса за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения, направени от страните. Представени са копия от решения на различни по степен съдилища за установяване на основанието за допустимост по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Ответниците по касация К. В. Д. и А. Е. Д. не вземат становище, както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбата по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче предвидените от закона условия за допустимост на касационното обжалване. Въпросът за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения, направени от страните, няма характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, който следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и да е обусловил изхода на спора / т.1 ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС/. По същество същият представлява оплакване за допуснато процесуално решение при постановяване на въззивното решение, което обуславя неправилност на решението по чл. 281,т.3 ГПК и може да бъде предмет на обсъждане в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване в производството по чл. 290 ГПК, а не и в настоящото производство. С въззивното решение въпросът за задължителната сила, с която се ползва присъдата на наказателния съд по отношение на гражданския съд, разглеждащ гражданско - правните последици от престъпното деяние, не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, установена с представените по делото решения. Както в представените съдебни актове и в обжалваното въззивно решение разпоредбата на чл. 300 ГПК е съобразена като е зачетен задължителния характер на влязлото в сила решение, с което е приключило НОХД № 982/2008 год.,/с което ответницата А. Е. Д. е призната за виновна в това, че на 06.03. 2008 год. около 17.40 час в [населено място], управлявайки МПС е нарушила правилата за движение в резултат на което е причинила ПТП по непредпазливост като е блъснала К. В. Д., причинявайки и средна телесна повреда изразяваща се в счупване на външния кондил на лявата подбедреница/, относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Същевременно в гражданското производство съдът е установил, че в резултат на същото ПТП на ищцата се били причинени и други телесни повреди, посочени в исковата в молба и за които също се търси обезвреда, поради което е присъдил обезщетение за претъпените от тях болки и страдания. С това съдът не е постановил своето решение в противоречие с разпоредбата на чл. 300 ГПК, която не изключва установяването и на други увреждания извън посочените в присъдата / решението на наказателния съд/, за които извършилият престъпното деяние субект е подведен под наказателна отговорност. С оглед това по този въпрос критерият по чл. 280,ал.2 ГПК, не е изпълнен. Досежно този правен въпрос не е налице и другият сочен от касатора критерий / допълнително основание/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл. 300 ГПК възпроизвежда тази на чл. 222 ГПК/ отм./ по която има създадена трайна съдебна практика, която е правилна и няма причини да бъде изоставена. Разпоредбата е ясна и не се нуждае от изрично тълкуване с оглед развитие на правото. По изложените съображения, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.