Определение № 134 от 12.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1579/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника Д. Г. П. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Г. Т. срещу решение № 260518 от 13.04.2021г. по в. гр. дело № 284/2021г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, 7 състав, с което е потвърдено решение № 260067 от 06.11.2020г. по гр. дело № 84/2020г. на Районен съд Асеновград в частта, с която е признато за установено, че Д. Г. П. дължи на Акционерно дружество с ограничена отговорност „Клермон импорт – експорт“ със седалище и адрес на управление в [населено място], Франция сумата 3 647,87 евро, представляваща остатък от дължима цена на доставена стока по фактура № FJ29/30.12.2015г., сумата 1 109,58 евро – обезщетение за забава за периода от 12.09.2016г. до 11.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.09.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 1136 от 08.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1909/2019г. на Районен съд Асеновград. С обжалваното въззивно решение Д. Г. П. е осъден да заплати на Акционерно дружество с ограничена отговорност „Клермон импорт – експорт“ със седалище и адрес на управление в [населено място], Франция сума в размер 1 000 лв. – разноски по делото. Касаторът прави оплакване за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК. Ответникът Акционерно дружество с ограничена отговорност „Клермон импорт – експорт“ със седалище и адрес на управление в [населено място], Франция /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. С. А. М. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С посочената императивна разпоредба е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 53 връзка с чл. 62 и чл. 78 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки са в размер съответно 3 647,87 евро - остатък от дължима цена на доставена стока по фактура № FJ29 от 30.12.2015г., и 1 367,14 евро – обезщетение за забава за периода от 31.12.2015г. до 09.09.2019г., както и се претендира законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.09.2019г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 1136 от 08.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1909/2019г. на Районен съд Асеновград. Обжалваното решение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен изцяло иска за главницата и иска за част от обезщетението за забава. Делото е търговско, тъй като претендираните с исковата молба суми произтичат от търговска сделка – международен договор за продажба на стока /mycelium, 210 кг/. Всяка от предявените претенции е под определения минимален размер за касационно обжалване 20 000 лв., въззивното решение е постановено на 13.04.2021г., поради което същото е влязло в сила като необжалваемо и касационната жалба е недопустима. С § 2 от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г./ в чл. 113 ГПК, озаглавен „Искове на и срещу потребители“ е създадено ново процесуално правило /второ изречение на чл. 113 ГПК/, съгласно което образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Съобразно посочената разпоредба може да бъде направен извод за приложимост на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК – необжалваемост пред ВКС на решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай ответникът по исковата молба не е бил потребител при сключване на процесния договор. Съгласно § 13, т. 1 ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Предвид обстоятелството, че страните са сключили множество договори за покупко-продажба на стоки - mycelium /евромицел, използван за производството на гъби/, за които са издадени множество данъчни фактури, видно от твърденията на самия ответник /настоящ касатор/ в отговора на исковата молба и представените фактури и международни товарителници, и като взе предвид вида и количеството на продадената стока, съдебният състав счита, че договорът е сключен в рамките на упражняваната от ответника по исковата молба търговска дейност /същият е регистриран като едноличен търговец в Търговския регистър/, като стоката не е купена за лична, семейна или домашна употреба. Следователно въззивното решение не подлежи на касационен контрол и касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 1 000 лв., представляваща направени разноски за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение