Определение № 230 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 995/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2600114 от 18.12.2020г. по гр.д. № 452/2020г. на Добрички окръжен съд. С решението е постановено следното: 1/ потвърдено е решение № 140 от 17.10.2019г., поправено с решение № 38 от 02.03.2020г. по гр.д. № 887/2018г. на Балчишки районен съд в частта по допускане на съдебна делба между В. Р. Д. с дял 1/6 ид.ч., Б. Р. Д. с дял 1/6 ид.ч. и Р. Б. Д. с дял 4/6 ид.ч. на апартамент в [населено място] на [улица], ет.1, ап. 3, с площ 72,66 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинска земя, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място]; 2/ потвърдено е същото решение в частта за отхвърляне на предявения от В. Р. Д. против Б. Р. Д. и В. Г. Д.-Д. иск за делба на земеделска земя - нива с площ 46,001 дка, представляваща имот с идентификатор *** по КК на [населено място]; 3/ потвърдено е първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на възражението на В. Р. Д. по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на дарение на 4/6 ид.ч. от гореописания апартамент, извършено от Р. Д. В. с нотариален акт № 177, т.І, рег.№ 1456, д. № 123/2017г. на нотариус С. И. в полза на Р. Б. Д. и за възстановяване на запазената част на В. Р. Д. от наследството на Р. Д. В., починал 17.05.2018г.; 4/ обезсилено е горепосоченото първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба на земеделска земя - нива с площ 6,601 дка, представляваща имот с идентификатор *** по КК на [населено място] и в тази част делото е върнато за ново разглеждане на Балчишки районен съд при конституиране на приобретателите по договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 30, т.V, рег. № 3361, д.№ 5471/ 2018г. на нотариус О. О.. Касационната жалба е подадена от ищеца В. Р. Д. чрез пълномощника адв. И. Р.. Поддържа се, че решението е недопустимо или евентуално - неправилно. Недопустимостта на обжалвания акт касае частта от решението, с която е постановено обезсилване на първоинстанционното решение по иска за делба на земеделската зема с площ 6,601 дка и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Според касатора решението на районния съд за отхвърляне на иска за делба на този имот не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което въззивният съд не е имал основание да се произнася. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване отново се изтъква недопустимотта на решението, неговата очевидна неправилност, както и постановяването му в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по материалноправни и процесуалноправни въпроси.Тези въпроси, макар и да не са конкретно формулирани, се свеждат до: 1/ задължението на въззивния съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и подвеждане на установените факти под приложимата материалноправна норма; 2/ предпоставките, при които извършващият упълномощаване с нотариална заверка на подписа може да положи отпечатък от палеца си вместо подпис, респ. относно установяването на недъг, осеутяващ възможността да се положи подпис; 3/ за задължението на съда да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните; 4/ за правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК и по-конкретно за възможността да извършва проверка по ненаведени във въззивната жалба основания; 5/ може ли съдът служебно да прилага правилото на чл.76 ЗН; 6/ прилага ли се чл.76 ЗН по отношение на разпоредителни действия, извършени от сънаследник с имот, който той е придобил в резултат на доброволна делба, с която съсобствеността е ликвидирана. Писмен отговор на касационната жалба не е подаден. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за делба във фазата по допускането. Ищецът В. Д. претендира делба на апартамент в [населено място] и на нива от 46,001дка в землището на Б., местн. „В. ”. По отношение на жилището твърди, че е било собственост на родителите на ищеца и на ответника Б. Д., а именно С. В., починала 2015г. и Р. Д. В., починал 2018г. През 2017г. наследодателят Р. В. е дарил своите 4/6 ид.ч. от апартамента на внука си - малолетния ответник Р. Б. Д.. Наследодателят Р. Д. В. е притежавал и земеделска земя - нива от 52,600 дка, от която през 2017г. продал 40 дка ид.ч. на сина си Б. Д. по време на брака му с ответницата В. Д.-Д.. Впоследствие, след смъртта на наследодателя, ищецът и ответниците Б. и В. сключили договор за доброволна делба, с който разделили съсобствената нива; съпрузите получили в дял нивата, предмет на делбата, с площ от 46,001 дка, а ищецът получил нива с площ 6,601 дка. Поддържа се недействителност на двете сделки на разпореждане на наследодателя Р. Д. В. - дарение и продажба, които са извършени с пълномощно, в което наследодателят вместо подпис е положил пръстов отпечатък, въпреки че е бил грамотен и нямало основание да се процедира по горния начин. Договорът за продажба на 40 дка се твърди, че е сключен при продажна цена от 8 000 лв. при реална пазарна цена на имота от не по-малко от 100 000 лв. Оспорва се наличието на представителна власт спрямо дарителя и продавач по договорите поради недействителност на пълномощното и договаряне във вреда на представлявания. Затова се иска допускане на делба на двата имота между наследниците по закон при равни квоти. Ответниците по иска намират посочените сделки на разпореждане за валидни; по отношение на земеделските имоти сочат, че е извършена доброволна делба, поради което съдебната делба на същите е недопустима. По реда на чл.341 ал.2 от ГПК включват в делбата нивата с площ от 6,601 дка - имот с идентификатор ***, която ищецът е получил при доброволната делба и впоследствие е продал на трето лице. С допълнителна молба ответниците са посочили, че приобретател на имота е Ц. Ж. Г. и са заявили искане по чл. 76 ЗН за прогласяване относителната недействителност на това разпореждане, което възражение да се разгледа евентуално - ако бъдат уважени преюдициалните възражения на ищеца за недействителност на сделките на разпореждане, извършени от наследодателя. С определение от 23.01.2019г. приобретателката Ц. Г. е конституирана като ответник по иска по чл.76 ЗН, а това производство е оставено без движение с указания до ищците да посочат цена, да внесат държавна такса и да впишат исковата молба по чл.76 от ЗН. С определение от 13.03.2019 г. са дадени нови указания до тримата съделители за отстраняване нередовности на иска по чл.76 ЗН, за които те са уведомени на 25.03.2019г. Указанията не са били изпълнени, но определение за прекратяване на производството не е постановено; извършена е единствено отмяна на определението за конституиране на купувачката като страна по делото /определение от с.з. на 17.09.2019 г./. В първото съдебно заседание ищецът В. Д. е предявил и евентуално възражение по чл.30, ал.1 от ЗН по отношение на извършеното от наследодателя дарение, ако то бъде прието за действително. От фактическа страна е установено следното: Ищецът В. Д. и ответника Б. Д. са наследници по закон на родителите си С. А. Т.-В., починала 2015г. и Р. Д. В., починал 2018г. Наследодателите са били собственици на делбеното жилище при режим на съпружеска имуществена общност въз основа на договор за покупко-продажба от 1979г., сключен с [община]. След смъртта на С. В. Р. В. е дарил на малолетния си внук Р. Б. Д. своите 4/6 ид.ч. от жилището. По силата на договор за доброволна делба от 1996г. наследодателят Р. В. е бил собственик и на нива от 52,600 дка - имот № 526016 по плана за земеразделяне на Б.. С договор от 31.05.2017г. той е продал на сина си Б. Д. 40 дка идеална част от цялата нива. След смъртта на наследодателя, на 15.08.2018г. В. Д., Б. Д. и съпругата му В. Д.-Д., са сключили договор за доброволна делба на нивата от 52,600 дка, като В. Р. Д. е получил нива от 6,601 дка с идентификатор ***, а съпрузите Б. и В. Д. са получили нива от 46,001 дка с идентификатор *** по КК на [населено място]. В. Д. е продал получения при делбата имот на Ц. Ж. Г. с нотариален акт от 28.08.2018г. Както договорът за дарение в полза на Р. Д., така и продажбата в полза на Б. Д., са сключени от пълномощник на прехвърлителя Р. В. - неговия син Б. Д., въз основа на пълномощно от 07.03.2017г., в което наследодателят не се е подписал, а е поставил отпечатък от палеца си; отразено е от нотариуса при извършване на заверката, че упълномощителят е грамотен, но поради заболяване не може да се подпише и да изпише имената си, поради което поставя отпечатък от палеца на дясната си ръка. Въззивният съд е намерил оспорването на валидността на пълномощното за неоснователно. Приел е, че под недъгавост по смисъла на чл.579 ал.2 ГПК следва да се разбира всяко физическо увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето не може да положи подпис или не може да положи идентифицируем такъв. В случая нотариусът изрично е посочил, че се полага вместо подпис отпечатък от палеца на дясната ръка според изискването на чл.579 ал.2 ГПК във вр. с чл.189 ГПК, защото лицето страда от заболяване, непозволяващо полагане на подпис. По този начин нотариусът е удостоверил наличие на недъгавост по смисъла на чл.579 ал.2 ГПК, което е потвърдил и при разпита си като свидетел по делото. Констатацията за заболяване, възпрепятстващо полагането на подпис в пълномощното, не е оспорена от ищеца В. Д.; неговото твърдение се свежда до грамотността на упълномощителя, а в липсата на грамотност в случая не е факторът, обусловил полагането на пръстов отпечатък. Според съда, наличието на физическо препятствие за полагане на подпис е видно както от подписи в документи, предхождащи пълномощното, така и от представените медицински документи - епикризи, удостоверяващи заболяванията на упълномощителя. Въз основа на горното съдът е намерил, че двете разпоредителни сделки, извършени от наследодателя с пълномощното /договора за дарение на 4/6 ид.ч. от апартамента в полза на Р. Б. Д. и договор за продажба на 40 дка ид.ч. от нивата от 52,600 дка в полза на Б. Д./ пораждат вещноправни последици. Искането на съделителя В. Д. по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на дарението съдът е намерил за неоснователно. Посочил е, че съгласно чл.30 ал.2 от ЗН когато правото на възстановяване на запазена част се упражнява спрямо лице, което не е наследник по закон /не е призовано към наследяване/, то е необходимо наследството да е прието по опис. Позовал се е и на т.4 от Тълкувателно решение №3/19.12.2013 г. по тълк.д.№3/2013 г. на ОСГК на ВКС. В случая надареният не е наследник по закон и няма данни В. Д. да е приел наследството по опис. Освен това, според данните по делото дарението не изчерпва притежаваното от наследодателя имущество. По иска за делба на апартамента съдът е приел, че е притежаван в режим на СИО от наследодателите С. В. и Р. В.; след смъртта на С. В. ищецът и ответника Б. Д. притежават по 1/6 ид.ч. от правото на собственост, а притежаваните от Р. В. 4/6 ид.ч. са дарени на Р. Б. Д.. Поради това делбата на жилището е допусната между тези съделители при посочените квоти. Искът за делба на нивата от 46,001 дка съдът е отхвърли поради липса на съсобственост. Този имот е собственост на съпрузите Б. и В. Д. по силата на договора за довроволна делба от 15.08.2018г. Възраженията за недействителност на договора за покупко-продажба от 31.05.2017г., с който наследодателят Р. В. продава на сина си Б. Д. 40 дка в ид.част от цялата нива от 52,600 дка, като сключен от пълномощник без представителна власт и във вреда на представлявания, съдът е счел за ирелевантни. Дори да се приеме, че договорът за продажба не е прехвърлил валидно правото на собственост, то това не рефлектира върху валидността на договора за доброволна делба от 15.08.2018г., тъй като съсобственици на нивата по наследство биха били В. и Б. Д. и именно между тях е сключен договорът за доброволна делба, с който е ликвидирана съсобствеността; участието в договора на съпругата на Б. Д. не обусловя нищожност на делбата. Евентуалното увреждане на съделител с размера на дела му може да бъде атакувано само чрез унищожаване на делбата по чл. 74 ЗН, каквото в случая липсва. По иска за делба на нивата от 6,601 дка въззивният съд е постановил обезсилване на първоинстанционния акт, с който искът е бил отхвърлен и е върнал делото за ново разглеждане от районния съд. Приел е, че нивата е включена в делбената маса по делото, но приобретателката Ц. Г. не е конституирана като съделител в процеса; като такъв следва да участва и нейният съпруг П. Г., ако договорът за продажба от 28.08.2018 г. е сключен по време на брака им. Двамата съпрузи следва да участват и като ответници и по висящите евентуални искове или възражение по чл.76 ЗН за прогласяване относителната недействителност на договора за продажба от 28.08.2018 г. При тези констатации съдът е приел, че първата инстанция е разгледала делото без участието на задължителни необходими другари - приобретатели на един от делбените имоти и решението по делбата на нивата от 6,601 дка е недопустимо. Дал е указания при новото разглеждане да се конституират приобретателката Ц. Г. /евентуално и на нейния съпруг П. Д. Г./ като се разгледа претенцията по чл.76 ЗН с тяхно участие. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 и 2 ГПК настоящият състав приема следното: Налице е основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационен контрол за преценка допустимостта на съдебния акт в частта, с който е извършено обезсилване на въззивното решение по иска за делба на нивата от 6,601 дка и делото е върнато за ново разглеждане на районния съд. Налице е съмнение за постановяване на решението при липса на надлежно сезиране на въззивния съд. Делбата на този имот е поискана от ответниците по реда на чл.341, ал.2 ГПК и с първоинстанционното решение искът е отхвърлен. Въззивна жалба е подадена единствено от ищеца В. Д. и тя касае отхвърлянето на предявените от него искове за делба на апартамента и на нивата от 46,001 дка. По отношение отхвърлянето на иска спрямо допълнително включения в делбата имот съображения във въззивната жалба не са излагани, а и за този съделител липсва правен интерес да обжалва отхвърлянето на иска за делба за този имот, който е поставен в негов дял при делбата и впоследствие е отчужден. С оглед на това е налице съмнение за допустимостта на въззивното решение в тази част, което налага допускане на касационно обжалване на горепосоченото основание. Спрямо останалите части на въззивното решение не се установява основание за допускане на касационен контрол по повдигнатите в изложението правни въпроси. Въпросът за задължението на въззивния съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и подвеждане на установените факти под приложимата материалноправна норма е обоснован с доводите, че съдът е приел, че упълномощителят Р. Д. В. не е могъл да положи подпис поради физическа невъзможност за това, без да обсъди събраните писмени и гласни доказателства, които според касатора не доказват наличието на конкретно заболяване, водещо до недъгавост по смисъла на закона. Този въпрос е процесуален, но е свързан със следващия - материалноправен, който касае предпоставките, при които е допустимо извършващият упълномощаване с нотариална заверка на подписа да положи отпечатък от палеца си вместо подпис. Въпросите несъмнено имат значение за изхода на спора по преюдициалния въпрос за действителността на упълномощаването, но при разрешаването им въззивният съд не се отклонил от практиката на Върховния касационен съд. Съдът ясно е посочил въз основа на кои доказателства приема наличието на недъгавост поради заболяване за установено. Това са: показанията на нотариусът, извършил нотариалното удостоверяване; представените писмени документи, съдържащи подписи преди датата на пълномощното и сравнението им с подписа на декларацията от декември 2017г., който е с печатни, разкривени букви и е положен с лява ръка при усвоени навици за писане с дясна ръка съгласно заключението на графическата експертиза по делото; трите епикризи, приложени по делото, които сочат на тежки заболявания, даващи отражение на възможността за полагане на подпис - мозъчен инсулт, довел до тръпнене на десните крайници, десностранна централна хемипареза, фрактура на дясна раменна става с подуване на ръката и деформация на лакътя с проведено оперативно лечение през 2017г. При тези мотиви, въззивният съд не се отклонил от изискванията на практиката на ВКС, включително и по конкретно посочените решения - Решение № 211 от 21.01.2021г. по гр.д. № 64/2020г. на ІV г.о., Решение № 60 от 05.06.2013г. по гр.д. № 546/2012г. на ІV г.о. и решение № 493 от 05.03.2013г. по гр.д. № 236/2012г. на І г.о. По отношение на законовите предпоставки за полагане на отпечатък от палец вместо подпис напълно е съобразена практиката по Решение № 313 ат 22.06.2011г. по гр.д.№ 1409/2010г. на ІV г.о., Решение № 75 ат 15.06.2017г. по гр.д. № 2750/2016г. на ІV г.о, Решение № 621 от 13.07.2011г. по гр.д. № 1195/2009г. на І г.о. Според последното невъзможност за полагане на подпис е налице при заболявания, в резултат на които лицето не може да извършва или координира движенията на ръката си /в настоящия случай това е прекарания инсулт с десностранна хемипареза, счупването на дясната ръка и преживените операции във връзка с него/. Освен това, в решението изрично се приема, че когато болестното нарушение на двигателната способност на ръката не е пълно, то в правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага поставянето на заместващ подписа отпечатък от палец. В случая нотариусът е извършил такава преценка. Третият правен въпрос е за задължението на съда да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните. Той е обоснован с твърдение, че съдът е отказал да разгледа наведените доводи за нищожност на основание чл.40 ЗЗД на договора за продажба от 31.05.2017г. на земеделска земя в полза на ответника Б. Д. по съображения, че са ирелевантни за допускането на делбата. Вярно е, че според сочената от касатора съдебна практика въззивният съд дължи излагане на съображения по наведените от страните възражения, но само по тези, които са относими, т.е. имат значение за изхода на спора. В случая Добрички окръжен съд ясно е изложил своите съображения защо възражението по чл. 40 ЗЗД, дори при неговата основателност, не би могло да даде отражение на спора за делбата на имота. А възражението за недействителност на упълномощаването съдът е разгледал при решаване на спора за делба на апартамента. При тези мотиви не е налице противоречие с визираната от касатора практика на Върховния касационен съд и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Останалите правни въпроси: за правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК и по-точно за възможността съдът да извършва проверка по ненаведени във въззивната жалба основания; за приложението на чл.76 ЗН служебно и спрямо разпоредителна сделка, извършена от сънаследник след делба на наследствените имоти с получения от него дял, се отнасят до иска за делба на нивата от 6,601 дка. В тази част касационното обжалване се допуска за преценка на допустимостта на въззивния акт и поради това не са налага обсъждане на така повдигнатите правни въпроси. Обжалваният съдебен акт не страда от очевидна неправилност като основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал.2,пр.3 ГПК. Тя е обоснована от касатора с извършеното от съда решаване на спор, за който не е подадена въззивна жалба и с изводите по иска по чл. 76 ЗН, доколкото съдът не е отчел, че искът е евентуален и не се сбъднало процесуалното условие за разглеждането му. В тази част на въззивния акт - досежно делбата на нивата от 6,601 дка касационното обжалване се допуска на друго основание - чл. 280, ал.1,пр.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.