Определение № 2460 от 21.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4087/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 6240/18.07.2023 г., подадена от П. Р. А., чрез адв. Д. И., против решение № 156 от 12.06.2023 г., постановено по въззивно гр. д. № 245/2023 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. С обжалваното решение е потвърдено решение № 58 от 24.02.2023 г., постановено по гр. д. № 589/2022 г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е отхвърлен предявеният от П. Р. А. против Д. Д. Щ. иск с правно основание чл. 27, вр. чл. 29 ЗЗД, за унищожаване, като сключен при измама, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент с идентификатор *****.****.**.*.* и адрес в [населено място], [улица], [жилищен адрес] който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор *****.****.**, състоящ се от една стая, кухня и санитарен възел, със застроена площ от 52,93 кв. м., ведно с избено помещение № 3 с полезна площ от 22,17 кв. м., както и 12,38 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, сключен между П. Р. А. и Д. Д. Щ., обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ****, дело № 528/2018 г. на нотариус Р. В. с рег. № *** на Нотариалната камара на Република България. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Д. Д. Щ., чрез адв. К. К., в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба поради отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Претендира разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената служебна проверка, намира касационната жалба за недопустима, като подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Производството е по предявен от П. Р. А. против Д. Д. Щ. иск за унищожаване на основание чл. 27 ЗЗД, във вр. с чл. 29 ЗЗД, на сделка, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ****, нот. дело № 528/2018 г., като сключена при условията на измама от страна на ответника. Този иск е граждански, оценяем, облигационен. С оглед данните по делото съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, тъй като въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК (редакция ДВ, бр. 86/2017 г.), предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. В случая цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и същата е под 5000 лева. От приложеното в първоинстанционното производство /л. 27/ удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО002172/14.08.2020 г. от [община], е видно, че данъчната оценка на имота, предмет на процесния договор за покупко-продажба, е 3852,70 лева. Цената на иска е определена преди първото по делото съдебно заседание и съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК е стабилизирана. Погрешното указание на въззивния съд, че неговият съдебен акт може да се обжалва, както и администрирането на касационната жалба от втората инстанция, не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. Ето защо и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство - прекратено. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият дължи на ответника по жалбата сторените пред ВКС и надлежно удостоверени такива в размер 1200 лева. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,