Определение № 1724 от 03.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 87/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. Н., с ЕГН: [ЕГН], подадена чрез процесуален пълномощник, против решение № 143 от 01.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 93/2024 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 355 от 04.10.2023 г. по гр. д. № 441/2022 г. на Плевенски окръжен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 439 от 19.11.2023 г., постановено по същото дело, като краен резултат е отхвърлен искът на касаторката, предявен срещу Гаранционен фонд, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 26.09.2021 г. ПТП, причинено виновно от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за разликата над присъдените 25 000 лв. до претендираните 65 000 лв., частична претенция от 180 000 лв., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, както и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, считано от 18.02.2022 г. В касационната жалба се излага, че въззивното решение е неправилно на основание чл. 281, т. 3 ГПК – материално и процесуално незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е изпълнил задължителните указания на ППВС № 4/1968 г.; изброил е формално задължителните критерии, които трябва да бъдат отчетени за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД, но реално не е съобразил всички факти и обстоятелства, за които по делото са събрани писмени и гласни доказателства; горното е довело до определянето на занижен размер на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди. По подробно изложени съображения се моли за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и за постановяване на друго по същество, с което исковата претенция да бъде уважена, чрез присъждане на още 40 000 лв. (разлика над 25 000 лв. до 65 000 лв.), ведно със законната лихва, считано от 18.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси: „ 1. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните изисквания, въведени с ППВС № 4/1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди?; 2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, кои са критериите, които трябва да се съобразят, и как се оценяват и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 3. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания и настъпили последици, и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?; 4. Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г.?; 5. Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и да се позове на събраните по делото доказателства?; 6. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите? и 7. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2021 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това? Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия? Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2021 г. предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди?“. В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се сочат: ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 104 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 28 от 09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т. о. и решение № 88 от 09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о. ВКС, решение № 124 от 11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 88 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 1 от 05.02.2019 г. по т. д. № 1002/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 157 от 28.10.2014 г. по т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 94 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I т. о. При условията на евентуалност се релевира допълнителният критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, прави се позоваване и на самостоятелното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Против касационната жалба е постъпил писмен отговор от Гаранционен фонд, чрез процесуален пълномощник, със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Не е постъпил писмен отговор от третото лице – помагач М. В. Г.. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с производството по чл. 288 ГПК и данните по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок за обжалване на решението и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да достигне до атакувания краен резултат въззивният съд на първо място е приел, че видно от неоспореното заключение на комплексната експертиза в резултат на пътнотранспортното произшествие ищцата П. Н. е получила навяхване на шията – временно разстройство на здравето, неопасно за живота; счупване на горното рамо на дясната лонна кост – обуславящо трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за около месец и половина - два при нормално протичане на оздравителния процес; счупване на кръстната кост – трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за около пет-шест месеца при нормално протичане на оздравителния процес. Ищцата е била транспортирана с линейка от местопроизшествието до лечебно заведение, прегледана и освободена; на 28.09.2021 г. е била хоспитализирана в клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛСП „Н. И. Пирогов“, като е изписана на 05.10.2021 г. Осъществена ѝ е оперативна интервенция на 30.09.2021 г. – ръчно наместване (мануална репозиция) на счупването на кръстеца, фиксация с два метални винта на хълбочната кост и кръстеца; проведено е медикаментозно лечение. Няма документи за последвали консултации и лечение. Според експертното заключение П. Н. е функционално възстановена от получените травми и е в добро общо състояние, без функционални ограничения от получените увреждания; при прегледа през 2023 г. съобщава за болки в мястото на операцията; няма документи за медицински консултации по повод тези оплаквания, като с оглед вида на травмата и обстоятелството, че металните импланти не са отстранени, е възможно да изпитва дискомфорт и болезненост, включително и в бъдеще. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че ищцата е получила две счупвания в областта на таза – на горното рамо на дясната лонна кост и лявото крило на кръстната кост, а болката, за която съобщава пострадалата при прегледа, извършен от експерта, може да се обясни с начина на лечение – трайно поставен имплант, който няма да се отстрани с оглед характера и мястото на счупване; възможно е П. Н. и занапред да изпитва болки в областта на таза при физическо натоварване. От показанията на св. Н. съдът е приел, че непосредствено след инцидента ищцата плачела, не можела да мръдне, оплаквала се от болки в таза вляво, а при изписването ѝ от лечебното заведение след извършената оперативна интервенция била неподвижна, плачела и се притеснявала; преди катастрофата тя била весела, а към момента е отчаяна и изнервена. Съдът не е кредитирал показанията в частта относно невъзможността на ищцата да се навежда и да се изправя и за съществуването на проблеми с придвижването поради отичане на крака, тъй като е счел, че същите се опровергават от заключението на вещото лице и обясненията му в съдебно заседание. От показанията на св. Б. въззивният съд е приел, че след оперативната интервенция около два месеца пострадалата била на легло, не можела да става и свидетелката я крепяла, за да ходи до тоалетна, след това приблизително месец се придвижвала с проходилка; през този период от три месеца ищцата изпитвала силни болки, приемала обезболяващи, поставяли ѝ инжекции за разреждане на кръвта, била отчаяна, а свидетелката била плътно до нея, за да я облича и помага; към момента ищцата се движи, но се оплаква от болки в крака и таза, а при по-голямо натоварване ѝ се подува кракът. От правна страна съдът е взел предвид, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в съвкупност и с оглед общественото разбиране за справедливост. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент (минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв. към 26.09.2021 г., а минималната работна заплата за страната е била 650 лв.). В конкретния случай съставът на въззивния съд е посочил, че съобразява следните обстоятелства: възрастта на П. Н. към момента на инцидента (56 години); начина на извършване на деликта; степента на уврежданията; конкретните данни за тежестта, интензитета и продължителността на претърпените страдания; извършената оперативна интервенция; периода на оздравителния процес; настъпилото функционално възстановяване; възможността ищцата да изпитва дискомфорт и болезненост в областта на операцията и за в бъдеще с оглед естеството на травмата; фактът, че металните импланти в областта на тазовите кости не подлежат на премахване; обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието; преобладаващата съдебна практика при сходни случаи. В резултат на гореизложеното е приел, че справедливото обезщетение за причинените вследствие на уврежданията от реализираното на 26.09.2021 г. ПТП неимуществени вреди възлиза на 25 000 лв., която сума кореспондира с интензивността на болките и страданията, търпени от ищцата, съответства на икономическите условия в страната към момента на увреждането и е съобразена с критериите за справедливост, съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г. Съдът е отчел безспорно изживяния от ищцата силен стрес, но е намерил, че липсват предпоставки за присъждане на обезщетение в по-голям размер, защото това ще доведе до несъответствие на обезщетението с действителния размер на претърпените вреди. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обобщеният въпрос (от всички, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК) - относно приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, които съдът следва да съблюдава при определянето на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деликт, с оглед спазване на принципа за справедливост, е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд за изхода на спора, поради което удовлетворява общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. По този въпрос се констатира отклонение от задължителните постановки на ППВС № 4/68 г. и трайната практика по чл. 290 ГПК, с което се доказва и релевираната допълнителна предпоставка за достъп до касация. Наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за селектиране на касационната жалба прави безпредметно обсъждането на останалите доводи на страната за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Предварително внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба не се дължи, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение