Определение № 5308 от 20.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. М., подадена чрез адв.Д.Р., против решение №7 от 23.01.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 506/2023г. на Шуменския окръжен съд. С обжалваното решение частично е отменено и частично потвърдено решение №162/11.10.2023г. по гр.дело № 363/2023г. на РС-Велики Преслав и по този начин са отхвърлени исковете на касатора против ТП „Държавно горско стопанство-Върбица” на „Североизточно държавно предприятие“ –гр.Шумен с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ-за отмяна на заповед №270/15.06.2023г. на директора на ТП „ДГС-Върбица“ за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал.1 КТ; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „специалист лесовъдство“ и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер 8 189,92 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулира правни въпроси, за които счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 50262/ 21.12.2022г. по гр.д.№ 621/2022г. на ІІІ ГО, решение № 26/ 28.02.2018г. по гр.д.№ 2545/2017г. на ІІІ ГО, решение № 160/08.05.2015г. по гр.д.№ 4811/2014г. на ІV ГО, решение № 118/04.06.2015г. по гр.д.№ 6968/2014г. на ІІІ ГО, решение № 52/ 23.04.2019г. по гр.д.№ 2733/2018г. на ІІІ ГО на ВКС: 1. Може ли да се въвежда клауза за срок на изпитване при липса на нов трудов договор, а при сключване на допълнително споразумение към съществуващ постоянен трудов договор; 1а. Не е ли това заобикаляне на закона и тази клауза не следва ли да не поражда правни последици още от момента на сключване на допълнителното споразумение към съществуващия трудов договор; 2. Възможна ли е уговорка със срок за изпитване в случаите, когато не се променя съществено трудовата функция на работника/ служителя; 3. При разминаване между несъщинските, несъществените функции в две длъжности, може ли да се счита, че е налице нова длъжност, за която е необходим срок за изпитване; 4. Когато работодателят е проверил годността на работника и е наясно с възможността същият да се справи с работата, налице ли е хипотезата на чл. 70, ал.1 КТ; 5. Когато има непрекъснато трудово правоотношение, налице ли е законова забрана за следващо изпитване (чл.70, ал.5 КТ) за всички последващи трудови правоотношения между страните, стига да се направи обоснован измод за идентичност по същество на трудовите функции; 6. Допустимо ли е договаряне на клауза за изпитване след окончателно приемане на работа и 7. Допустимо ли е клаузата за изпитване да следва срочен или безсрочен трудов договор, или тя само може да го предшества. Според касатора въззивното решение е и очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба-ТП „Държавно горско стопанство-Върбица” на „Североизточно държавно предприятие“-гр. Шумен, чрез адв.Гр.Г., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол. Оспорва основателността на жалбата, претендира разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Разгледани са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. От фактическа страна въззивният съд е установил, че ищецът е бил в трудовоправно отношение с ТП „Държавно горско стопанство-Върбица“ на „СИДП“ ДП-Шумен от 07.01.2015г.; изпълнявал длъжността „лесничей“; последователно страните подписвали допълнителни споразумения към трудовия договор, като на 26.04.2023г. било подписано допълнително споразумение, с което ищецът бил преназначен на длъжността „специалист лесовъдство“; договорът е безсрочен, а в полза на работодателя е предвиден срок за изпитване – шест месеца. Със заповед № 270/15.06.2023г. на директора ТПО било прекратено. Според посоченото в заповедта прекратяването е „на основание чл. 71, ал. 1 от КТ -до изтичане на срока на изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие“. Заповедта е връчена на ищеца на 16.06.2023г. След прекратяване на ТПО ищецът не е встъпвал в друго трудово правоотношение. При сравняване длъжностните характеристики на длъжностите „лесничей“ и „специалист лесовъдство“ въззивният съд е констатирал незначителни разлики в трудовите задължения. Гласните доказателства установяват промените в длъжностните разписания, действали при работодателя и начина на подписване на последното допълнително споразумение към трудовия договор. От правна страна, въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на ищеца, че работодателят, в нарушение на чл.67, ал.3 от КТ трансформирал съществувалото ТПО от безсрочно в срочно. Посочил е, че в последното допълнително споразумение страните са предвидили, че сключват, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, безсрочен трудов договор, но уговарят срок за изпитване в полза на работодателя. Според въззивния съд трудовият договор със срок за изпитване не е срочен договор, а самостоятелен вид трудов договор; наличието на клауза за изпитване не прави договора срочен, а дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в рамките на срока за изпитване; когато не бъде прекратен, този трудов договор се счита окончателно сключен като безсрочен или срочен такъв. Предвид това, съдът е приел, че разпоредбите на чл.67, ал.3 и чл.68 от КТ са неотносими към случая; сключването на трудов договор (в хипотезата на уговорен срок за изпитване в полза на работодателя) цели проверка на годността на работника да изпълнява възложената му работа и тази преценка не подлежи на съдебен контрол; до изтичане на уговорения срок, работодателят разполага с право да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 от КТ, във всеки момент от действието му. При издаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в която като основание е посочена нормата на чл. 71, ал. 1 от КТ, работодателят не е длъжен да мотивира същата. В конкретния случай, директорът на ответното предприятие е упражнил правото си да прекрати в предвидения срок съществуващото между страните ТПО именно по силата на чл. 71, ал. 1 от КТ. Като допълнителни съображения съдът е посочил, че би могъл да се постави въпрос за действителността на клаузата за изпитване в доп. споразумение, с оглед обстоятелството, че недействителна, като заобикаляща закона е клауза за изпитване, включена в допълнително споразумение с работник, работил преди това на същата длъжност по безсрочен трудов договор, тъй като тази възможност е предвидена само при първоначално приемане на работа. В случая, обаче, съдът е съобразил, че не е бил сезиран с иск или възражение за недействителност на тази клауза. Посочил е, че обявяването недействителността на трудовите договори или отделни техни клаузи се извършва от съда по реда на чл. 357 и сл. от КТ или в самостоятелен исков трудов спор или инцидентно в рамките на висящ трудов спор за незаконно уволнение; съдът няма задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда право на уволнение или надлежното му упражняване; съдът следва да е сезиран с преюдициалния спор за недействителността на трудовия договор или отделна негова клауза и това сезиране трябва да стане в рамките на установените от закона преклузивни срокове. В този смисъл е и изричното изключване в ТР № 1/2020г. по тълк.дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС на уредбата по чл. 74, ал. 5 от КТ – произнасяне на съда по недействителност на трудов договор, от вмененото на съда задължение служебно да се произнесе по нищожността на правни сделки. Съобразно изложеното, съдът е приел, че не следва да се произнася служебно по действителността на клаузата уговорен срок за изпитване в полза на работодателя в сключеното споразумение от 26.04.2023г. към трудов договор от 07.01.2015г. В заключение е посочил, че след като в трудовия договор е предвидена клауза със срок за изпитване в полза на работодателя и той е упражнил правото в уговорения шестмесечен срок да прекрати ТПО, то законосъобразно е упражнил правомощието си да прекрати съществувалото между страните правоотношение. Ето защо според съда са били налице предпоставките на чл.71, ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца; работодателят е спазил всички изисквания на КТ, поради което процесната заповед 270/15.06.2023г. е законосъобразна и претенцията за нейната отмяна е неоснователна. В тази връзка исковете иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ също са неоснователни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира, че при тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Решението не е очевидно неправилно. Не е налице неправилно приложение на императивна разпоредба, нито приложение на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон. Решението не е и явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Поставените от касатора въпроси не покриват нито общия, нито допълнителния селективен критерий в сочените хипотези на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. Въпросите не притежават характеристиката на правни въпроси по смисъла на разрешението, дадено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а в голямата си част (въпроси 1а, 2, 3, 4, 5 и 6) представляват доводи за незаконосъобразност на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, които за първи път недопустимо се въвеждат в касационното производство. В трайната и непротиворечива практика на ВКС ( решение № 665/1.11.2010г. по гр. д. № 242/2009г. на ІV ГО, решение № 459/27. 01.2011г. по гр. д. № 1532/2010г. на ІV ГО, решение № 503/05.01.2012г. по гр. д. № 77/2011г. на ІV ГО, решение № 135/8.06.2021г. по гр. д. № 3135/2020г. на ІV ГО и др.) се приема, че при предявяване на иск с правно основание чл.344, ал.1 от КТ ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват правото на работодателя да прекрати съществуващото между страните трудово правоотношение, поради което всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е самостоятелно основание, който индивидуализира предмета на спора. В цитираните съдебни актове е разяснено, че съдът е обвързан от обстоятелствата посочени в исковата молба и не може да основе решението си на факти, които не са въведени от ищеца; съдът не може да въвежда в предмета на спора непосочени от ищеца пороци на заповедта за уволнение, тъй като по този начин ще наруши принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и ще се произнесе извън сезирането. В случая заявените от ищеца твърдения са, че в нарушение на разпоредбата на чл.67, ал.3 КТ работодателят е трансформирал съществуващото безсрочно правоотношение в срочно такова и очертават предмета на делото, като по тях въззивният съд се е произнесъл. Ищецът не е въвел доводи в исковата молба за липсата на съществени разлики в длъжностите „лесничей” и „специалист лесовъдство”, за нарушение на чл.70, ал.5 КТ, не е направил възражение за недействителност на клаузата за срок на изпитване, поради заобикаляне на закона. Предвид това за съда не е съществувало задължение и би било недопустимо, сам да преценява дали са налице тези факти. Отделно от това по първия от поставените въпроси въззивният съд не е излагал никакви съображения, които да са обусловили изводите му, а при липсата на решаващи мотиви в тази насока първият въпрос също не удовлетворява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да обоснове достъп до касация. По отношение на 7 въпрос, който макар и некоректно формулиран се свежда до питането за вида на трудов договор, съдържащ клауза за изпитване, съдът се е произнесъл в съответствие с установената практика на ВКС (решение № 11/27.01.2015г. по гр. д. № 4911/2014г. на III ГО, решение № 160/08.05.2015г. по гр. д. № 4811/2014г. на IV ГО, решение № 376/26.10.2011г. по гр. д. № 1405/2010г. на IV ГО, решение № 716/27.12.2010г. по гр.д.№ 253/2010г. на ІІІ ГО и други), според която трудовият договор със срок за изпитване не е срочен договор, а е самостоятелен вид трудов договор; сключва се както когато работодателят иска да провери годността на работника или служителя да изпълнява съответната работа, така и когато работникът желае да провери дали работата е подходяща за него; срок за изпитване може да се уговори както при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване, като уговарянето й не прави договора срочен, а дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в рамките на срока на изпитване. Докато тече срокът за изпитване съществуването на договора е несигурно, защото зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът. Само ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време (в зависимост от предварителната уговорка на страните). Предвид изложеното не е налице основание за допускане до касационен контрол на решението. Наличието на съдебна практика е пречка за прилагането на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който касаторът не е обосновал, съобразно указанията на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения решението на ОС-Шумен не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на делото и с оглед направеното в отговора на касационната жалба искане, на ответника по касация се дължат разноски за платено адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС, които според представените писмени доказателства за сторени такива са в размер 1 939,45 лева. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО