Определение № 678 от 30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. В. Г. чрез адвокат Р. Т. - Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 03.07.2012 г. по гр. дело № 6738/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 07.03.2011 г. по гр. дело № 19009/2010 г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважен иска по чл. 30, ал. 1 ЗН до размер на 1/2 идеална част на запазената част и е отхвърлен иска на Х. В. Г. против П. С. Р. за намаляване на завещателни разпореждания направени в саморъчно завещание от 05.08.2007 г. изготвено от Л. - М. Д. М.-Г. и е потвърдено решението в частта, с която са отхвърлени исковете за прогласяване нищожността на завещателни разпореждания на Л.-М. Д. М.-Г. направени в саморъчно завещание от 05.08.2007 г. обявено с протокол на нотариус Ж. Б., рег. № 003 от 01.03.2010 г. по н. д. № 3/2009 г. В изложение за допускане на касационно обжалване по иска за нищожност на завещателното разпореждане жалбоподателят няма конкретно формулирани въпроси, а констатации, че като съдържа изразите „декларирам” и „предоставям”, документът не представлява безвъзмездно разпореждане с лично имущество; оспорва се и извода, че за наличието на изразената воля в завещанието можело да се изходи и от други документи, представляващи завещания в полза на същото лице - твърдения, които пряко касаят изводи на съда по фактическата обстановка, без да имат отношение към правните изводи за фактическия състав на заявените основания за нищожност и отхвърляне на исковете. Липсата на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е обусловил решаващите изводи за отхвърляне на исковете, води до невъзможност касационната жалба да бъде селектирана съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване на решението в частта, с която са отхвърлени исковете за нищожност на завещателното разпореждане. Върховният касационен съд не може служебно (освен в хипотезите на нищожност и недопустимост на обжалваното решение) сам да изведе правен въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В този смисъл е даденото тълкуване по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК ВКС. По различен начин жалбоподателят е подходил в изложението по иска за възстановяване на запазената част - чл. 30 ЗН. По този иск жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени материалноправните въпроси - трябва ли да се изследва характера на завещателното разпореждане - дали е универсално завещание или завет по иска за възстановяване на запазена част от наследство срещу ползващо се от завещанието лице, което не е наследник по закон, ако наследството не е прието под опис, и ако завещанието е универсално, необходимо ли е приемането по опис на наследството от наследника със запазена част. Чрез представената съдебна практика жалбоподателят обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставените правни въпроси имат значение за изхода на делото, включени са в предмета на делото и обуславят правните изводи на съда за отхвърляне на иска, което налага да се допусне касационно обжалване. По поставените правни въпроси е създадена противоречива съдебна практика от състави на ВКС. Това е наложило с разпореждане от 08.02.2013 г. на председателя на ВКС да се образува т. д. № 3/2013 г. на ВКС, гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение, в което са поставени и въпросите - какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производство по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата призовани към наследяване и за значението на приетото наследство по опис, извършено след срока по чл. 61, ал. 1 ЗН, но вписано в особената книга на съда. Предвид изложеното, след като се допусне касационно обжалване, производството по делото следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 292 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.