Определение № 367 от 15.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от К. В. Т., Д. П. К., К. П. Т. и А. Г. К. срещу решение № ІІІ-143 от 03.12.2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение по гр. д. № 135/2014 г. на Царевски районен съд. С последното е уважен предявения от В. И. П. и В. М. П. срещу [фирма], [населено място] и касаторите иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за установено, че ищците са собственици на апартамент – студио А4, с идентификатор 48691.505.340.5.4, намиращ се в [населено място], кв. В., разположен в подпокривния трети етаж на кота +8,40 в сградата изпълнена в източното строително петно № 1, със застроена площ от 31.26 кв. м., съгласно нот. акт № 53, т. ІV, рег. № 619 от 12.12.2008 г., а съгласно схема на С.-Б. с площ от 62.61 кв. м., състоящ се от дневна с тераса, санитарен възел и складово помещение, индивидуализиран и със съседи. Развити са доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е формулиран материалноправния въпрос: когато е построено в повече от учреденото суперфициарно право, макар то да е изградено по одобрен технически проект и влязло в сила разрешение за строеж и би могло да бъде обособено като самостоятелен обект, реализираното в повече става ли по приращение - чл. 92 ЗС собственост на собствениците на земята, върху която е построена сградата, или се присъединява към главната вещ (чл. 97 и сл. ЗС). Твърди се че са налице и трите основание по чл. 280 ГПК за допускане на касационна проверка поради разрешаване на въпроса в противоречие със задължителната практика, решава се противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Ответникът по касация [фирма] оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Останалите ответници не са подали отговор по касационната жалба. Срещу взъззивното решение е подадена касационна жалба и от [фирма] с искане за допускане касационна проверка по разрешените въпроси: когато построеното в повече от учреденото право на строеж може да се обособи като самостоятелен обект, представлява ли приращение по смисъла на чл. 92 ЗС. Поддържа се, че въпросът обуславя основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното: От фактическа съдът е приел за установено, че ищците по иска са придобили на основание договор за покупко-продажба, сключен на 07.02.2007 г. с касаторите 200/470 ид. ч. от дворно място, в кв. В. на [населено място], съставляващо ПИ с идентификатор 48691.505.340 (н. а. № 70, н. д. № 66/2007 г.). На 19.11.2007 г. съсобствениците на имота са сключили договор за суперфиция, с който в полза на ищците е било учредено право да построят сграда в строително петно № 1 с РЗС от 300 кв. м. съгласно скица и виза за проектиранеа на ответниците – сграда в строително петно № 2 на площ от 429 кв. м. С договор от 12.12.2008 г. ищците са учредили в полза на ответника срещу [фирма], [населено място] правото да построи за себе си ап. А2 и ап. А3 в сградата, която ще бъде построена в строително петно № 1 от същия поземлен имота срещу поето от суперфициаря задължение да построи със свои средства и обектите, върху които прехвърлителите са си запазили правото на строеж – ап. А1, със застроена площ от 78.00 кв. м. и апартамент - студио А4, със застроена площ от 31.26 кв. м., състоящо се от дневна, тераса, санитарен възел и складово помещение. На 16.05.2011 г. в С. – Б. е нанесена промяна в КК и КР по отношение апартамента, предмет на иска. Основание за това са били представени на 10.08.2010 г. от главния проектант арх. П. и заверени пет екзекутивни промени. В резултат на това в ап. 4 са обособени няколко зони: жилищна със светла височина от 1.50 и над това и площ от 39.05 кв. м., складове за лично ползване с площи от 14,14 кв. м. и от 5.66 кв. м., като площта на апартамента без общите части възлиза на 58.85 кв. м. През 2009 г. е била извършена проверка на цялата Р. на сградата и е установено, че тя възлиза на 336.44 кв. м., вместо на първоначално предвидените 300.00 кв. м. Касаторите, ответници по иска, са приели, че построеното в повече е част от процесния апартамент. Позовавайки се на приращението, са счели, че са станали собственици на идеални части от него съобразно правата им в терена като за тях прирадащата се част възлиза на 18.01 кв. м., от които за К. Т. 12.00 кв. м. и за К. Т. 3.00 кв. м., а за Д. също 3.00 кв. м. придобити в режим на СИО със съпругът й А. К.. След извършено нанасяне в КК и КР на фактическото състояние на сградата и обектите в нея К. Т. и Д. и А. К. са се разпоредили със своите общо 6 кв. м. от имота, чрез договор за замяна като са получили правото на собственост върху три движими вещи (н. а. № 131 от 07.11.2011 г., т. І, н. д. № 809/2011 г.). С приета техническа експертиза е установено, че въз основа на представена схема, в КК и КР са вписани нови собственици и съсобственици в поземления имот, като е променена и площта на имота, съставляващ апартамент - студио А4. Записана е площ от 62.62 кв.м., вместо първоначално записаните 31.26, записани са и нови собственици на имота. Тази поправка в КК и КР е обусловила правния интерес от предявяване на вещния иск. Въз основа на така приетите за установени факти съдът е приел, че изграденото в повече е присъединено към апартамент 4, тъй като няма самостоятелно значение и не може да бъде обособено като самостоятелен обект. По жалбата на К. В. Т., Д. П. К., К. П. Т. и А. Г. К.: Въпросът, по който се иска допускане на касационна проверка не е разрешен в противоречие с формираната задължителна практика, която приема, че когато построеното надвишава обема на отстъпеното право на строеж и не може да бъде обособено като самостоятелен обект на правото на собственост съобразно установените критерии за това с действащите строителни правила и норми, то се счита присъединено към главната вещ и става собственост на собственика й. В разглеждания случай с техническа експертиза е установено, че увеличаването на застроената площ на апартамент № 4 е следствие на присъединяване към него на увеличената използваема площ в резултат увеличаване на надзида в подпокривното пространство от север и юг с 50 см. В резултат на това се е увеличило пространството с височина равна и по-голяма от 1.50 м. Присъединено е и проектираното предверие със стълба, което пространство е включено в дневната на апартамента. При построяване на апартамент 4 приобщеното пространство няма самостоятелен характер, от което е направен обоснован извод, че на основание чл. 97 ЗС то е присъединено към главния обект – първоначално проектираният апартамент и е станало собственост на собствениците на този обект. Аргумент за това е и установеното с техническата експертиза, че апартамент 4 съгласно § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ отговаря на изискванията за „обект”, тъй като представлява самостоятелен строеж, с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. Въз основа на това въпросът дали изграденото над учреденото право на строеж, когато няма самостоятелно значение става по силата на присъединяването част от главната вещ е разрешен в съответствие с тройно установената практика по приложението на чл. 97 ЗС. Неотносими към поставения правен въпрос са решение № 532 от 6.07.2010 г. по гр. д. № 1459/2009 г. на ВКС, І г. Предмет на иска за собственост са били две помещения, чиито статут е определен на складови помещения, построени извън учреденото право на строеж и ситуирани извън жилищните обекти. Поради несамостоятелния им характер поради естеството им, е прието, че те следват правата на собственост на жилищата. Неотносимо е и разрешението дадено в решение № 1447 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 6441/2007 г. на ВКС, І г. о. В него е прието че сградата, построена изцяло в отклонение от учреденото право на строеж – построена е сграда в друг обем и с друго предназначение, е основание за придобиване правото на собственост върху нея от собственика на терена по приращение – чл. 92 ЗС. В разглеждания случай увеличените площи са изпълнени като част от апартамент 4, нямат самостоятелно предназначение, поради което са присъединени към главната вещ. Посочените съдебни решения на ВКС не дават отговор на поставения в изложението въпрос, допускане на касационна проверка по който се иска, поради което не може да се приеме, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което не обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка по него. По жалбата на [фирма]. Поставеният въпрос не обуславя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане касационна проверка. Той не е решен в противоречие с изброените в жалбата решение. С тях е разрешен въпроса за статута на построеното извън обема на учреденото право на строеж, когато то представлява самостоятелен обект. Прието е, че в тази хипотеза по приращение, то става собственост на собственика на терена. Предмет на делото е построено извън обема на учреденото право на строеж за апартамент-студио 4, на таванския етаж, за което се установява, че е част от застроената площ на апартамента, т. е. няма самостоятелен статут. Тази допълнителна площ е резултат на изменение в изпълнението на първоначалния проект, изразяващо се в увеличаване на надзида на подпокривната плоча, с което е увеличена застроената площ с височина 1.50 м. и над това. Тя е резултат и на присъединяването на проектираното предверието със стълбата. Обособяването на зони в апартамента по одобрения екзекутивен проект, не сочи на възникване на самостоятелни помещения извън този обект. Увеличената площ на проектираното складово помещение, площта на новообособеното складово помещение – 5 кв. м. и увеличената площ на дневната, поради присъединяване на предверието със стълбата, са част от фактически застроената площ на апартамента, поради което обосновано е прието, че са присъединени към него. Този първоначално проектиран апартамент-студио за изграждане на четвъртия етаж, е главната вещ, към която е присъединена площта, представляваща разликата над първоначално проектираната. В приетата техническа експертиза е посочено, че застроената площ на апартамент 4 е 63.36 кв. м. като тя не участва в определянето на Р. съгласно З., а само в ценообразуването. За да се обоснове доводът, че материалноправен въпрос, който е формулиран решаващият извод на съда, е разрешен в противоречие със задължителната практика или се решава противоречиво от съдилищата, следва да се направи позоваване на решения, постановени по сходни от фактическа страна казуси. Представените съдебни актове, на които касатора се позовава за да обоснове релевираното касационно основание, имат за предмет помещения, изпълнени извън обекта, за който е отстъпено право на строеж, и в тези актове въобще не е обсъждан въпросът дали те са присъединени към главна вещ. При извършената проверка не се установи да са налице поддържаните основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение. При този изход на касационното производство разноските направени за него остават в тежест на касаторите както са ги направили. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.