Определение № 2729 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1041/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Народен театър „Иван Вазов“, [населено място], чрез адв. Л. Г., срещу решение № 6215/13.11.2024г. по в.гр.д. № 12261/2023г. по описа на СГС, ІІ Е ВС, с което, след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част, е уважен предявения срещу касатора от М. И. Д. иск за присъждане на обезщетение по 222, ал.3 КТ за разликата над 809,66 лева до пълния предявен размер от 20 785,80 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика от 05.12.2022г. до окончателното изплащане, както и акцесорния иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата над 40,26 лева до пълния предявен размер от 837, 21 лева, и са присъдени разноски. Касаторът обжалва решението, позовавайки се на всички основания по чл. 281, т.3 ГПК. В контекста на оплакванията си поставя следните въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК: 1/ При наличието на две паралелно съществуващи трудови правоотношения на работник/служител с един и същ работодател длъжен ли е съдът при определяне размера на обезщетението па чл. 222, ал.3 КТ да изследва съотношението между двете правоотношения, за да определи кое е основното трудово правоотношение по смисъла на §1, т.12 от ДР на КТ и да установи правилно базата за изчисляване обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ? 2/ Приложима ли е разпоредбата на §1, т.12 от ДР на КТ за определяне на основното трудово правоотношение при наличие на две паралелни трудови правоотношения на работник/служител и един и същ работодател, когато трудовите правоотношения са възникнали на различни основания? Въз основа на кое правоотношение следва да се определи базата за размера на обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ, ако работникът или служителят е полагал труд по второто правоотношение, докато е бил в неплатен отпуск по първото правоотношение? 3/ Допустимо ли е съдът да основава изводите си само на извършеното от страната извънсъдебно признание на факт, без да го съобрази с останалите доказателства и обстоятелства по делото ? 4/ Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? 5/ Когато в КТД е предвидена възможност за изплащане на гратификационно обезщетение в завишен размер при наличие на финансова възможност на работодателя, означава ли изплащането на такова обезщетение за една длъжност автоматично дължимост на същото обезщетение за други длъжности с различен размер на брутното трудово възнаграждение, и как следва да се съобразят принципите на равно третиране, забрана за дискриминация и съдържанието на понятието „финансова възможност“? 6/ Допустимо ли е съдът да изведе дължимостта на обезщетение в завишен размер по чл. 222, ал.3 КТ за една длъжност въз основа на извънсъдебно признание на работодателя за изплащане на такова за друга длъжност? Въпроси първи, втори, пети и шести се поставят в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, а трети и четвърти – на чл. 280, ал.1, т.1 КТ. Касаторът се позовава и на основанието на чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК, като обосновава очевидната неправилност на въззивното решение с пряко установимо нарушение на процесуално правило, в резултат от което е формиран решаващ правен извод. Насрещната страна по жалбата – ищецът М. И. Д., чрез адв. Н., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационен контрол и оспорва оплакванията по касационната жалба. Касационната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да уважи предявените искове в отхвърлената им от първата инстанция част, въззивният съд е приел, че с оглед оплакванията на ищеца по въззивната му жалба, възраженията на ответника в отговора й и обстоятелството, че в частта, с която исковете са уважени първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника и е влязло в сила, не е предмет на спор пред него, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст докато е заемал длъжността „директор“ на Народен театър „Иван Вазов“, [населено място], трудовото правоотношението за която е прекратено на 05.05.2022г., а базата за определяне на размера на обезщетението се определя съобразно получаваното от ищеца трудово възнаграждение за длъжността „директор“. С решението е отделено като спорно пред въззивната инстанция единствено обстоятелството какъв е размерът на гратификационното обезщетение – шест или десет заплати. Цитирани са оплакванията по въззивната жалба, според които на ищеца се дължи обезщетение в размер на 10 заплати съгласно уговореното в отрасловия / браншовия КТД, действащ към момента на уволнението - 2022г., а не съобразно уговорката в подписания от ответника КТД от 05.04.2021г., коментирана в обжалваното първоинстанционно решение. Без да изясни съдържанието на съответната клауза в браншовия КТД, въззивният съд е приел, че не е необходимо да се обсъжда въз основа на кой колективен трудов договор се дължи обезщетението, щом ответникът е разпоредил да бъде платено на ищеца гратификационно възнаграждение в завишен размер от 10 заплати със заповедта за прекратяване на правоотношението за длъжността “актьор“. Обсъдил е обаче възражението на въззиваемия, касаещо уговорката в КТД от 05.04.2021г., че завишения размер от 10 заплати не е задължение на работодателя, а опция при наличие на финансова възможност. За да намери това възражение неоснователно, въззивният съд е намерил разпореждането за изплащане на 10 заплати при прекратяване на правоотношението за длъжността „актьор“ за признание за наличието на финансова възможност и е определил различното третиране на служителите на ответника в зависимост от различните им длъжности, като проява на „пряка или непряка дискриминация“. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Третият и четвъртият въпрос на касатора отговарят на общия селективен критерии на чл. 280, ал.1 ГПК, доколкото с отказа си да изследва конкретния източник на претендирания завишен размер на гратификационното обезщетение въззивният съд не е обсъдил никое от относимите за спорния факт /в какъв размер се дължи обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ/ доказателства освен заповедта на ответника от 29.06.2022г., с която е разпоредил изплащане на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ в размер на 10 брутни заплати, която е ценена като признание за неизгодния за ответника факт, че дължимото обезщетение е в размер на 10 брутни работни заплати. По този начин въззивният съд се е отклонил от задължителните указания в ППВС №1/53 и ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС – т.19, и от практика на ВКС по чл. 290 ГПК в решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I г. о., решение № 37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г. о., решение № 796/2.02.2010 г. по гр. д. № 1660/2009 г. на I г. о., решение № 134/ 5.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3482/2018 г., IV г. о., решение № 527 /15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 943/2010 г., IV г. о., и др., според която съдът е длъжен да формира изводите си по съществото на спора след обсъждане на всички относими по делото доказателства, както и от разрешенията по чл. 290 ГПК в решение № 475/8.06.2010 г. по гр. д. № 1311/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 98/21.03.2011 г. по гр. д. № 952/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 117/8.07.2011 г. по т. д. № 1076/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 199/5.10.2011 г. по гр. д. № 1171/2010 г. на ВКС, II г. о., решение № 271/3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 66/2014 г., IV г. о., и др. по въпроса за доказателственото значение на направеното от ответника признание на неизгоден правнорелевантен факт. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а касаторът дължи държавна такса в размер на 416, 46 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.