Определение № 156 от 27.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Д., А. П. Е., Ц. Н. К. и Н. К. К. срещу решение от 28.05.2012 г. по гр.д.№ 2320 от 2011 г. на Софийския градски съд, IV д въззивен състав, с което е отменено решение № 88 от 14.09.2007 г. по гр.д.№ 2308 от 2005 г. на Софийския районен съд, 27-ми състав в частта му, с която е уважен предявения от горепосочените касатори срещу Л. В. М. иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението върху еднофамилна къща „Ж” със самостоятелен вход и разгърната площ от 304,75 кв.м. и владението на реални части от парцел VII-... от кв.44 по плана на [населено място], м.”М. ливади”, означени с т.2-2а-5а-4-3-2 по скица на в.л.Ц. и вместо това е постановено решение за отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС за тази сграда и описаната по-горе реална част от парцела. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основание за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 1010 от 24.03.2010 г. по гр.д.№ 2734 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 602 от 26.06.1993 г. по гр.д.№ 165 от 1992 г. на ВС, Първо г.о./ по следните правни въпроси: 1. Когато ответникът по иска с правно основание чл.108 от ЗС, като носител на право на строеж, е построил в дворното място-собственост на ищците-учредители на правото на строеж, сграда с по-голяма застроена площ от обема на правото на строеж, определен с договора за неговото учредяване и утвърдения архитектурен проект, държането или владението на тази надстроена част представлява ли държане или владение без основание по смисъла на чл.108 от ЗС и в този случай следва ли иска по чл.108 от ЗС за тази реална част от дворното място да бъде уважен и 2. Дали претенцията за частта от жилищната сграда, построена извън обема на учреденото право на строеж, представлява нов иск по смисъла на т.9 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Освен това, според касаторите произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В писмен отговор от 25.10.2012 г. ответникът по жалбата Л. В. М. оспорва същата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на Л. В. М. да предаде на касаторите сграда Ж и реална част от дворното място, върху която е изградена тази сграда, въззивният съд е взел предвид влязлото в сила решение на ВКС по гр.д.№ 1467 от 2009 г., с което по същество със сила на присъдено нещо между страните е установено, че М. има право на строеж в дворното място на ищците на сграда Ж. Приел е също така, че като носител на правото на строеж на сграда Ж има право да ползва онази част от дворното място, която е необходима за ползването на сградата. По първият от поставените от касаторите правни въпроси, който по същество се свежда до това чия собственост е изграденото над обема на учреденото право на строеж- на собственика на земята или на притежателя на правото на строеж- въззивният съд не се е произнесъл изрично в мотивите на решението си, макар да е бил длъжен да стори това, тъй като пред него е бил висящ спора за собственост върху реалната част от дворното място, върху която е реализирано строителството на цялата сграда Ж, включително и изграденото над обема на учреденото право на строеж. Поради това този въпрос е такъв по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване на решението. Налице е противоречие по този въпрос между обжалваното решение и посочената от касаторите незадължителна практика на ВКС /решение № 602 от 26.06.1993 г. по гр.д.№ 165 от 1992 г. на ВС, Първо г.о./: В решението на ВКС е прието, че изграденото в повече от учредения обем на право на строеж е собственост или на собственика на земята или на притежателя на правото на строеж, с оглед на това дали изграденото в повече може да се обособи като самостоятелен обект на собственост или не /когато изграденото в повече е самостоятелен обект, то става собственост на собственика на земята по приращение на основание чл.92 от ЗС, а когато не е самостоятелен обект- то става собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл.97 и чл.98 от ЗС/. В обжалваното решение, макар и да не се е произнесъл изрично по този въпрос, като краен резултат въззивният съд е приел, че построеното в повече от учредения обем на право на строеж е собственост на притежателя на правото на строеж, без оглед на това дали то представлява самостоятелен обект на собственост или присъединена към главната вещ принадлежност. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение