Определение № 344 от 29.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1418/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. К., представлявана от адв. Т. Г., срещу определение № 77 от 02.04.2019г. по в.ч.гр.д. № 89/2019г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 98 от 29.01.2019г. по в.гр.д.№ 287/2018г. на Ловешки окръжен съд. С потвърденото разпореждане е върната подадената от Д. В. К. касационна жалба срещу решение № 265 от 30.11.2018г. по в.гр.д. №287/18г. на Ловешки окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение за съдопроизводствените правила. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че делото има търговски характер, като твърди, че е физическо лице – нетърговец и има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП. Поради това поддържа, че даденото от апелативния съд разрешение е неправилно и въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Ответникът „БАНКА ДСК“ ЕАД оспорва частната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. С определение № 388/13.06.2019г. по настоящото частно дело съставът на ВКС е спрял производството на основание чл.292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 23.06.2022г., поради което, на основание чл.230, ал.1 от ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, II отд., като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: За да потвърди разпореждането на Плевенски окръжен съд за връщане на касационната жалба на Д. В. К., Великотърновски апелативен съд е приел, че постановеното по в.гр.д. № 287/2018г. на Окръжен съд - Ловеч въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като делото е търговско и цената на иска е под 20 000 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 от ГПК за служебна проверка на допустимостта на определението на Великотърновски апелативен съд. В Тълкувателно решение № 2/23.06.2022г. по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС е прието, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Поради това този акт не попада в приложеното поле на чл.274, ал.2, пр.2 от ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. С оглед изложеното, Великотърновски апелативен съд не е бил компетентен да се произнесе по подадената от Д. В. К. частна жалба срещу разпореждането на Окръжен съд - Ловеч, с което е върната касационната ѝ жалба против въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Районен съд - Ловеч. Поради това определение № 77 от 02.04.3019г. по в.ч.гр.д. № 89/2019г. на Великотърновски апелативен съд следва да бъде обезсилено, а спорът относно правилността на разпореждането на Окръжен съд - Ловеч за връщане на касационната жалба да бъде разгледан от компетентния Върховен касационен съд, по реда на чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.286 ал.2 вр. с ал.1 т.3 ГПК. Разпореждането е правилно. По силата на императивната разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Правилна е преценката на Окръжен съд - Ловеч, че производството по настоящото дело има характера на търговско дело по смисъла на чл.365 ГПК с цена на иска под 20 000 лв. Предявени са от Д. В. К. против „Банка ДСК“ ЕАД обективно съединени иск с правно основание чл.55 ЗЗД за връщане на заплатена по сключен между страните договор за жилищен кредит от 12.05.2008г. сума в размер на 12 375,52 лева и евентуален иск с правно основание чл.82 ЗЗД за заплащане на същата сума, представляваща претърпяна имуществена вреда от неизпълнение на договора от страна на ответника. Договорът за банков кредит е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ, независимо от качеството на лицата, които я сключват /чл.286, ал.2 от ТЗ/. Търговският характер на сделката определя делото като търговско. Последното не се трансформира в гражданско поради това, че жалбоподателят е физическо лице – потребител. В Тълкувателно решение № 3/23.02.2022г. по тълк.д. №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, относимо и към правоотношения, породени от договор за банков кредит, изрично е посочено, че до приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ, бр. 100/20.12.2019г. не са предвидени изключения, при които качеството на лицето – страна по търговска сделка, да определя процесуалния ред за разглеждане на делото. Качеството на потребител на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на въззивния съдебен акт, тъй като възможността за касационно обжалване е обусловена единствено от цената на иска, но не и от участието на потребител като главна страна в исковия процес. Следователно, доколкото въззивното решение е постановено на 30.11.2018г., преди изменението на разпоредбата на чл.113 от ГПК, обстоятелството, че ищцата има качеството на потребител по договора за банков кредит е ирелевантно и в случая следва да се съблюдава минималният праг за касационно обжалване по търговски дела – 20 000 лв. Доколкото характерът на сделката обуславя и характеристиката на делото като търговско, без значение е и по кой ред се е развил процесът – общия ред или по реда на гл.XXXII от ГПК. В случая, обжалваното от Д. В. К. въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на всеки от обективно съединените искове под 20 000 лв. Поради това е правилен изводът на Окръжен съд - Ловеч, че въззивното решение на основание чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационен контрол. Водим от горното, Върховният касационен съд