Определение № 736 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2338/2023 г.

Производството е по чл. 288 и по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвани са решение № 267160/31.12.2021 г. и решение № 262521/27.07.2022 г. по гр.д. № 6565/2019 г. на Софийски градски съд. Първото решение (основното) се обжалва от съпрузите М. М. Д. и Е. Д. (вече бивши) в частта, с която въззивният съд, потвърждавайки решение № 37721/11.07.2018 г. по гр.д. № 76297/2016 г. на Софийски районен съд по иска по чл. 49, ал. 3 СК, изменя първоинстанционното решение и определя следния режим на лични отношения на бащата Е. Д. с малолетното дете от прекратения брак С. Е. Д., [дата на раждане] г: · За първите два месеца от датата на влизане на решението в сила бащата има право да вижда детето със съдействието на социален служител по местоживеенето на детето без присъствието на майката всяка последна събота и недела от месеца за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч. за всеки от двата дни. · За следващите два месеца бащата има право да вижда и взема детето всяка последна събота и неделя от месеца без преспиване на детето при бащата без съдействието на социален служител и без присъствието на майката за времето от 10.00 ч. до 13.00 ч. за всеки от двата дни, като връща детето на майката по местоживеенето им. · След изтичане на първия и втория преходни периоди, включващи общо четири месеца от датата на влизане на решението в сила, бащата има право да вижда и взема детето всяка последна седмица от месеца в петък след приключване на учебните занятия на детето до неделя в 16.00 ч. с преспиване на детето при бащата; през вторите половини на всички училищни ваканции, определени от Министерството на образованието и науката на Република България (без лятната ваканция) от 10.00 ч. на първия ден в съответната втора половина от ваканцията до 18.00 ч. на последния ден на същата втора половина от ваканцията, както и 20 дни през летните училищни ваканции на детето, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, като връща детето на майката по местоживеенето им. · Бащата има право да вижда и взема детето всяка четна година по време на Коледните празници, установени в Република България, от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден с преспиване на детето при бащата, както и всяка нечетна година през Новогодишните празници, установени в Република България, от 10.00 ч. на първия ден до 18.00 ч. на последния ден, като взима и връща детето на майката по местоживеенето им. · Бащата има право да присъства на рождения ден на детето на 21-ви октомври всяка година през времето на празника. Майката М. М. Д. иска основното решение да бъде допуснато до касационно обжалване в частта по определения режим на лични отношения по следните правни въпроси: 1. Какви са релевантните критерии при определяне на режима на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права? 2. Има ли задължение съдът при определяне на режима, при когото детето не живее постоянно, да съобрази поведението на двамата родители, включително и обстоятелството, че бащата е свързан с три държави, различни от Република България – Обединени арабски емирства, Канада и Ливан? 3. Как следва да се прилага критерият за висш интерес на детето и съобразен ли е последният с оглед решаващите изводи на съда? 4. При липса на доказателства за нает от бащата имот, в който ще се упражнява режимът на лични контакти и в който детето ще приспива, длъжен ли е въззивният съд да приложи засилено служебно начало, изхождайки от интереса на детето, като събере доказателства за материално-битовите условия при бащата за упражняване на режима на лични контакти, включително да назначи изготвянето на социален доклад? 5. Длъжен ли е въззивният съд при определяне режима на лични отношения да обсъди всички относими доказателства и становища на страните? 6. Има ли значение при определяне режима на лични отношения установеният акт на домашно насилие от бащата по отношение на майката и на детето? Този касатор счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК) и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с т. 1 ППлВС № 1/12.11.1974 г. и с практиката на Върховния касационен съд (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, необоснованост и в противоречие с материалния закон. Бащата Е. Д. иска основното решение да бъде допуснато до касационен контрол в частта по определения режим на лични отношения по следните правни въпроси: 1. Може ли съдът да определи режим на лични отношения на детето с бащата веднъж в месеца като бащата взема детето в петък след учебните занятия и го връща на майката в 16.00 ч. в неделя, в случай, че по делото е доказано, че в интерес на детето е да прекарва възможно най-дълго време с баща си? 2. При положение, че двете съдебнопсихиатрични експертизи по делото препоръчват широк режим на лични отношения между бащата и детето, а съдът е приел заключенията и ги е ценил като компетентни, може ли съдът да определи тесен режим на лични отношения, два пъти по-кратък в сравнение с обичайно определяните по подобни дела? 3. След като по делото е доказано, че майката вреди на правилното развитие на детето, може ли съдът на нея да предостави упражняването на родителските права и да определи за бащата режим на лични отношения в по-малък обем от обичайния? Касаторът също счита въпросите включени в предмета на обжалване (чл. 280, ал. 1 ГПК), поставя ги в аспект на касационното оплакване, че при зачитане на висшия интерес на детето съдът е следвало да предостави упражняването на родителските права съвместно, и също твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). С насрещна касационна жалба бащата Е. Д. иска основното решение да бъде допуснато до касационен контрол и в частта, с която след съответно изменение на първоинстанционното решение, е осъден на основание чл. 143, ал. 2 СК да заплаща на детето чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 700.00 лв., считано от 01.06.2018 г. до настъпване на законна причина за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Този касатор се позовава на „вероятна недопустимост“ на решението в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – не е искана, но е присъдена законна лихва върху месечната издръжка от 01.06.2018 г. Предпоставките за допускане на касационния контрол в останалата обжалвана с насрещната касационна жалба част от въззивното решение, бащата обосновава с повдигането на следния материалноправен въпрос: При определяне на издръжката следва ли съдът да съобрази и нуждите на детето, а не само възможностите на задължения родител? – чл. 280, ал. 1 ГПК, и с твърдението, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Майката М. Д. иска второто решение да бъде допуснато до касационен контрол в частта, с която въззивният съд: 1) отхвърля искането й за допълване на основното решение, като присъди издръжка на детето и за периода 30.12.2016 г. – 30.06.2017 г. (по молба вх. № 264825/28.01.2022 г.) и 2) отхвърля искането й за допълване на основното решение, като задължи бащата да плаща издръжката по банковата сметка на майката (по молба вх. № 265330/31.01.2022 г.). Касаторът счита следния материалноправен въпрос включен в предмета на обжалване: Справедливо ли е решението, в което съдът определя издръжка по чл. 143, ал. 2 СК, която не отговаря на условията на живот, с които детето е свикнало, и каквито са необходими за неговото развитие? Касаторът твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с определение № 1353/21.12.2012 г. по гр.д. № 438/2012 г., IV-то ГО на ВКС. Бащата Е. Д. обжалва второто решение в частта, с която въззивният съд оставя без уважение искането му за предварително изпълнение на основното решение в частта по определения режим. В тази част решението е с характеристиката на определение, а „касационната жалба“ - с характеристиката на частна, която се разглежда по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Всеки касатор оспорва жалбите на насрещната страна и претендира разноски. Настоящият състав намира, че касационните жалби са с допустим предмет – арг. от първото изключение в чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК и чл. 250, ал. 3 ГПК, в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни и при спазване на останалите предпоставки за тяхната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения: За да постанови обжалвания резултат в основното решение, въззивният съд е основал изходната си позиция на висшия интерес на детето от прекратения с развод брак, което към приключване на устните състезания е навършило 8 години. Приел е също така, че отговорът на поставените пред него въпроси с оглед непостигнатото съгласие на родителите за местоживеенето на детето и упражняването на родителските права в основна степен се предопределя от ниската възраст на детето, от добрия родителски капацитет на майката и от това, че в осъзнатите си години детето е установило обичайно местопребиваване с нея в Република България. Въззивният съд е намерил за необходимо да определи такъв режим на лични отношения, който да предостави възможност за пълноценна връзка на детето с баща му, включително като отчете, че поведението на бащата не представлява риск за живота, здравето и/или развитието на детето, а емоционалните реакции на детето към бащата са позитивни, макар и с прояви на отчужденост - детето е започнало да нарича баща си по малко име, а не с обръщението „татко“. За неоснователно е прието възражението на майката, че липсата на познания по български език на бащата ще обезсмислят контактите с него и детето няма да може да споделя на разбираем език нуждите си пред него. Нуждата от общуване с детето надделява над временните езикови бариери, които могат да бъдат преодолени чрез присъствието на преводач и овладяване на непознатия език. Въззивният съд е приел, че основно значение имат желанието и способностите на бащата да полага грижи за детето си въпреки езиковата бариера, която е преодолима. Добавил е, че детето вече може да общува на английски език с баща си. Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на майката, че бащата страда от заболяване, което го възпрепятства пълноценно да се грижи за сина си. Напротив, родителският капацитет на бащата е висок. Голямо е и желанието му да общува със сина си и то във възраст, в която най-силно се формира привързаността на детето към родителите. Проява на това желание и родителски капацитет е и обстоятелството, че бащата, който е чужд гражданин и не живее в България, е наел жилище в [населено място], за да осигури необходимите жилищно-битови условия за срещи със сина си. Въззивният съд е съобразил, че детето е в начален клас на училище в [населено място], т.е. неговата учебна заетост, ваканции и празници, които режимът не следва да възпрепятства. Съобразил е и следващата от висшия интерес на детето необходимост първоначалните срещи да се подпомогнат от социален работник, който професионално да намери и предприеме необходимите методи и степен на съдействие. Приобщил е към този първоначален режим майката на детето. Отчел е че след първите четири месеца вследствие оказаното професионално и родителско съдействие и подкрепа детето ще създаде онази близост и доверие към бащата, които предполагат общуването помежду им да прерасне в неопосредено, с преспиване и за по-дълги периоди. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси № № 1 – 3 от касатора М. Д. обуславят основното решение, но начинът, по който са решени, не противоречи, а съответства на ППлВС № 1/12.11.1974 г. Въззивният съд е решил отнесените до него въпроси за родителските права, местоживеенето и личните отношения на 8-годишното дете С. от прекратения с развод брак на неговите родители, зачитайки в съвкупност всички онези обстоятелства, които обуславят висшия (най-добрия) интерес на детето в смисъла по чл. 59, ал. 4 СК. Преценил ги е в съвкупност, а не е дал привес на нито едно от тези обстоятелства над друго, така както се приема и в практиката на Върховния касационен съд. Макар по тези въпроси да е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, по никой от тях не е налице допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Другите три повдигнати въпроса от касатора М. Д. не обуславят основното решение. Начинът, по който е формулиран, свежда въпрос № 4 до касационно оплакване, че въззивният съд е приел за осъществен недоказан по делото факт, а именно бащата да е наел жилище в [населено място]. На този етап обаче Върховният касационен съд не разглежда касационните основания, а извършва селекция на касационната жалба според критериите/предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК (т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС). Въпрос № 5 обективно не може да се свърже с други повдигнати от този касатор въпроси, които да изяснят кои доказателства за релевантните факти и/или доводи и/или възражения на майката на детето са останали необсъдени. Въпрос № 6 не кореспондира с мотивите, при които въззивният съд е определил режима на лични отношения на бащата с детето, доколкото в решението не е обсъждан акт на домашно насилие от бащата по отношение на майката и детето. Повдигнатите въпроси от касатора Е. Д. също не обуславят основното решение. За изключената обща предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, а и на всяка допълнителна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, е достатъчно да се посочи, че бащата обвързва въпросите с искане съдът по чл. 59, ал. 2 СК да предостави съвместно упражняване на родителските права на детето С.. Тази възможност бе изключена с т. 2 ТР № 1/03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. ОСГК на ВКС, а съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК, настоящият състав следва да остави без разглеждане по същество насрещната касационна жалба на Е. Д. срещу основното решение в частта по уважения иск по чл. 143, ал. 2 СК. Не следва да се разглежда по същество и частната жалба на Е. Д.. С настоящото определение по чл. 288 ГПК основното въззивно решение влиза в сила и в обжалваните части – арг. от чл. 296, т. 3, пр. 1 ГПК, а това изключва правния интерес от поисканото предварително изпълнение на режима на лични отношения. С второто решение са отхвърлени молбите на М. Д. за допълване на основното решение по иска по чл. 143, ал. 2 СК. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че майката е обжалвала първоинстанционното решение по иска за издръжка в периода след 01.06.2008 г., но не и за периода 30.12.2016 г. – 30.06.2017 г., а основното решение е пълно. Мотивирал се е с: 1) диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК), което не допуска въззивният съд да разгледа спор по необжалвана (влязла в сила) част на първоинстанционното решение и 2) с липсата на законово основание да уважи искането ответникът да бъде задължен да заплаща издръжката на детето по банкова сметка на майката. При тези мотиви на въззивния съд не е обуславящ в смисъла по чл. 280, ал. 1 ГПК повдигнатия въпрос от касатора М. Д.: Справедливо ли е решението, в което съдът определя издръжка по чл. 143, ал. 2 СК, която не отговаря на условията на живот, с които детето е свикнало, и каквито са необходими за неговото развитие? Той е свързан с основанието на частично уважения иск по чл. 143, ал. 2 СК, а не се съотнася към разгледаните и отречени от въззивния съд предпоставки за допълване на основното решение по чл. 250 ГПК. При този изход разноските пред касационната инстанция остават в тежест на страните, така както са направени. При тези мотиви, съдът