Решение № 2668 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11554/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на електронното управление, чрез адв. Големанова, против решение №29141 от 04.09.2025 г., постановено по адм. дело №3290/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена негова заповед № ЧР-71/28.02.2025г. като незаконосъобразна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът С. Т. Г., чрез адв. Иванов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ЧР-71/28.02.2025г. на министъра на електронното управление, с която е прекратено служебното правоотношение на С. Т. Г. на основание чл.107, ал.2 от ЗДСл поради получена най - ниска оценка за изпълнението на длъжността. Прието е,че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискването за форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, което сочи и на допуснато нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е съобразил безспорното по делото обстоятелство, че на 31.07.2024 г. е проведена междинна среща, като оценяващият ръководител е дал оценка за работата на служителя, според която „Г-н Г. изпълнява задълженията си качествено и в срок, като показва задълбочено познаване на дейността на министерството и на нормативните актове в областта, както и работи ефективно в екип с колегите“. Отразената годишната оценка за изпълнение на длъжността в т. 3 от формуляра на срещата на 31.01.2025 г. от оценяващият ръководител „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“. След като Г. е вписал коментар срещу годишната оценка „не съм съгласен с оценката“, с формуляр за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността от 12.02.2025г. контролиращият ръководител е променил годишната оценка от „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“ на „неприемливо изпълнение“, като изложените мотиви не кореспондират с отразената оценка при междинната среща. Освен това е установено, че в мотивите не са посочени нито брой на поставени задачи, нито вида и характера на задачите, нито срокове за изпълнението им, а също и начин на изпълнението. Обоснован е извод за допуснато нарушение на изискванията по чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА. Изведен е извод и за неспазване нормата на чл.6, ал.1 от НУРОИСДА, тъй като по време на междинната среща не са посочени никакви забележки и слабости в дейността на Г., поради което крайната оценка очевидно не кореспондира с действителното положение. Установено е и трето нарушение по чл. 76, ал. 9 от ЗДСл във връзка с чл. 13 от НУРОИСДА, тъй като констатациите за неприемливо изпълнение на служебни задължения не изхождат от прекия ръководител /началника на отдел „Правни дейности“/, а от контролиращия ръководител / директора на дирекция „ПДОП“/ и са направени без да е дадена възможност на служителя да изрази становище по тях. Изведен е решаващият правен извод за липсата на материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Съответни на изяснената по делото фактическа обстановка са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 5 от ЗДСл, държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставени задачи и показаните компетентности. Както правилно посочва в решението си административният съд оценяването се извършва на три етапа /1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план; 2. провеждане на междинна среща; 3. провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението/, като годишната оценка следва да отразява целогодишното изпълнение на заложеното в индивидуалния работен план по аргумент от чл. 8, ал.1, чл. 13 и чл. 14 от НУРОИСДА. Съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но проверява спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В настоящия случай съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването и е извършил анализ на релевантните фактически обстоятелства, като правилно е приел, че са допуснати съществени нарушения по чл.6, ал.1,чл.13 и 16, т. 5 от НУРОИСДА. В случая е допуснато нарушение и на нормата на чл. 18 НУРОИСДА, тъй като при определяне на годишната оценка на изпълнението преценката не е извършена безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Крайната оценка във формуляра за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността от 12.02.2025г. е на контролиращият ръководител, който е променил годишната оценка от „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“ на „неприемливо изпълнение“, но изложените мотиви не съответстват на изводите от проведената в прекия ръководител междинна среща. Освен това неизпълнението в срок на служебните задължения на служителя, в който смисъл са събрани гласни доказателства по делото, сочи на евентуално допуснато дисциплинарно нарушение, подлежащо на санциониране по различен ред - за дисциплинарната отговорност в закона е предвиден друг ред. С оглед на изложеното обжалваното решение се явява правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изрично и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника, касаторът дължи реално направените в настоящето производство разноски в размер на 550,66 евро, съставляващи адв.възнаграждение ,договорено и надлежно заплатено по приложеният Договор за правна защита и съдействие от 18.11.2025г. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,