Определение № 2439 от 10.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 996/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4475/30.12.2022 година, подадена от А. З. К., срещу решение № 293/02.11.2022 година на Окръжен съд Смолян, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 219/2022 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Смолян е отменил частично и частично е потвърдил първоинстанционното решение № 35/25.03.2022 година на Районен съд Девин, постановено по гр. д. № 317/2021 година, при което като краен резултат са отхвърлени предявените от А. З. К. срещу ТП „ДГС Доспат“ [населено място] при ЮЦДП искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за заплащане на сумата от 30 00.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), в следствие на „ексцес“ на заболяването от трудова злополука, настъпила на 10.04.2015 година, съгласно разпореждане № 38/15.05.2015 година на ТП на НОИ [населено място] при горско-технически участък, намиращ се в землището на [населено място], отдел 210 „Г“, местност „Ч.“", подместност „Ш. чешма“, община Доспат, област Смолян, в резултат на която е претърпял на 21.06.2021 година „луксация на лява тазобедрена става“, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2021 година до окончателното плащане и за заплащане на сумата от 2144.13 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, в следствие на претърпяна на 21.06.2021 година „луксация на лява тазобедрена става“, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2021 година до окончателното плащане. В подадената от А. З. К. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу ТП „ДГС Доспат“ [населено място] искове, с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Смолян по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Ответникът по подадената касационна жалба ТП „ДГС Доспат“ [населено място] е подал отговор с вх. № 910/01.03.2022 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 293/02.11.2022 година на Окръжен съд Смолян, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 219/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. А. З. К. е бил уведомен за обжалваното решение на 30.11.2022 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 4475/30.12.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да отхвърли предявените от А. З. К. искове съставът на Окръжен съд Смолят е изложил мотиви за това, че според съдебната практика, към която въззивният съдебен състав се придържал ако здравословното състояние на пострадалия бъдело влошено в сравнение със състоянието, при което било присъдено обезщетението (ексцес), на него му се дължало ново обезщетение за самото влошаване, но само ако се намира в причинна връзка с увреждането При ексцес за пострадалия възниквало ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтичало от новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонявало съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Обезщетението били за новите вреди, които се добавяли към вече обезщетените. Практиката на ВКС била еднозначна и непротиворечива по отношение на това, че наличието на влошаване на здравето на ищеца и причинната връзка с увреждането трябвало да са установени с решение на ТЕЛК. Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 5 и чл. 67, 68 и 69 от Наредбата за медицинската експертиза на трудоспособността (НМЕТ-ДВ, бр. 47/7.06.2005 година) ТЕЛК била медицинският орган, който бил компетентен да се произнесе по административен ред относно причинната връзка между влошаването на състоянието на ищеца и увреждането от трудова злополука. Този орган трябвало да извърши личен преглед на лицето и проверка на съществуващата медицинска документация и след спазване на установения процедурен ред да даде заключение налице ли е причинна връзка между осигурения социален риск (трудова злополука) и влошаването на здравето на пострадалото лице. Експертното заключение на ТЕЛК имало двойствено значение-от една страна то представлявало индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна било официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който бил елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова решение (или непредставянето му по делото) компрометирало твърдението на ищеца за наличието на влошаване на здравето, което да било във връзка с началното увреждане и обуславяло отхвърлянето на иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ. В конкретния случай от доказателствата по делото К., чиято била доказателствената тежест не бил доказал влошаване здравословното състояние, вследствие настъпилата трудова злополука с ЕР на ТЕЛК, издадено от компетентен орган, в който да било констатирано влошаване здравословното състояние на пострадалия. Представените от К. медицински документи-шест броя епикризи и ангажираните гласни доказателства не обосновавали извод за наличие на ексцес. По същия начин констатациите на вещото лице д-р С., който в заключението си и направеното уточнение в съдебно заседание сочел, че се касае за луксации, получени при изместване на една голяма става от леглото си и че четири години след първото протезиране при извършване обичайните движения се било получило разхлабване най-вероятно на протезните елементи и оттам се налагало ревизиране на ставата, най-вероятно слабост на мускулите, както и заявената от вещото лице причинна връзка, поддържаното, че при поставената протеза през 2016 година, би трябвало 10-15 и повече години да не се налага подмяна, както и съмненията, че в случая нещо се било компрометирало, може би при първичното счупване или от травмата, но поради липсата на снимков материал не можело да даде категорично заключение за причината, не давали основание на въззивният съд да приеме, че бил налице ексцес, тъй като вече било посочено, признаването на определено заболяване за професионална болест, настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка с професионалната болест било от изключителната компетентност на ТЕЛК, а по реда на обжалване на НЕЛК, чиито решения се ползвали с обвързваща съда доказателствена сила. Затова от представените експертни решения на ТЕЛК било видно, че считано от първото признаване трудовата злополука през 2015 година до последното издадено решение никъде в експертните решения не бил признаван по-голям процент на ТНР вследствие на трудовата злополука, респективно ексцес на същото-напротив - процента ТНР във връзка с него 51 и впоследствие 50 % били оставали непроменени. При това положение твърдението на А. З. К. за наличие на ексцес-влошаване на здравето, което да било във връзка с трудовата злополука, посочено в исковата молба, оставало недоказано. Това обуславяло неоснователност на този етап на претенцията му на предявеното основание, от което съдът бил обвързан. Затова първоинстанционният съд бил процедирал в отклонение от задължението си за обсъждане на доводите и доказателствата съобразно посоченото от въззивния съд, в това число предвид съдържащите се в отговора на исковата молба и въззивната жалба твърдения, че с оглед представените доказателства не бил налице надлежно установен ексцес и такъв не можел да бъде установяван без ЕР на ТЕЛК и бил постановил незаконосъобразен съдебен акт, приемайки, че К. бил доказал наличие на ексцес. А. З. К., чиято била тежестта, не бил установил наличието на предпоставките за претенцията си по чл. 200 от КТ-ексцес на заболяването си от трудова злополука, единствено компетентни за установяването на какъвто били органите на медицинската експертиза по предвидения за това ред-с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК, НЕЛК или с влязло в сила решение на административен съд, постановено в процедура по обжалване на решение на НЕЛК. Предвид гореизложените съображения К. не бил доказал състояние, което да се отличавало съществено от състоянието му след трудовата злополука, което да не било взето предвид при присъждане на първоначалното обезщетение, нито бил представил експертно решение на ТЕЛК, с което да установял влошаване на здравословното състояние по надлежен ред, поради което първоинстанционното решение, в частта, с която бил уважен предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди (болки и страдания) в следствие на ексцес на заболяване от трудова злополука настъпила на 10.04.2015 година, съгласно разпореждане № 38/15.05.2015 година на ТП на НОИ [населено място] за сумата 11 250.00 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2021 година до окончателното плащане година било незаконосъобразно постановено и ще следвало да бъде отменено. Тъй като делото било изяснено от фактическа страна предявеният иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди (болки и страдания) в следствие на ексцес в уважената от първоинстанционния съд част за сумата 11 250.00 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2021 година до окончателното плащане ще следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По отношение предявеният иск за имуществени вреди първоинстанционното решение съобразно изложените по-горе съображения било незаконосъобразно постановено и също следва да бъде отменено в тази част, а уваженият иск за сумата 2144.13 лева подлежал на отхвърляне. С оглед тези мотиви първоинстанционното решение в атакуваната отхвърлителна част на претендираните вреди за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от настъпил ексцес в разликата над 11 250.00 лева до претендираните 30 000.00 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2021 година до окончателното плащане. Въззивният съдебен състав считал с оглед изложеното относно липсата на с ЕР на ТЕЛК, с което да било установено по надлежен ред влошаване здравословното състояние на К. и наличие на причинната връзка с увреждането, че било безпредметно да коментира оплакванията във въззивната жалба на същия относно материалната незаконосъобразност на първоинстанционното решение, постановено според жалбоподателя в нарушение на чл. 52 от ЗЗД, приемайки, че присъденото от първата инстанция обезщетение не репарира в достатъчна степен причинените неимуществени вреди-болки и страдания вследствие твърдения ексцес. С оглед на тези мотиви следвало също така да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с която било прието от съдебния състав, че присъдените суми за неимуществени и имуществени вреди подлежат на прихващане с дължимите от А. З. К. надплатени суми въз основа на издаден обратен изпълнителен лист по № 20 064/07.08.2020 година на Окръжен съд Смолян и е бил издаден изпълнителен лист за присъдени разноски по гр. д № 53/2017 година по описа на Районен съд Девин, по силата на които К. трябвало да заплати на ТП „ДГС Доспат“ [населено място] сумата от 23 371.78 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 07.11.2016 година изчислена до датата на с. з. 18.11.2021 година-11 926.10 лева или-35 297.88 лева, заедно с 2063.30 лева-разноски по гр. д. № 53/2017 година по описа на Районен съд Девин, общо сума в размер на 37 361.18 лева до 18.11.2021 година, в поредността-разноски, лихви и главница, като приемал за основателно възражението за прихващане, според чл. 104 от ЗЗД-двете насрещни вземания се погасявали до размера на по-малкото от тях по изявление на едната страна, отправено до другата. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. З. К. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Смолян да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това при липса на констатирана временна и трайна неработоспособност от компетентните медицински органи с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, възможно ли е да е налице ексцес при трудова злополука?; за това коя е приложимата материалноправна уредба при влошаване на здравето, вследствие на влошаване на здравословното състояние след трудова злополука-тази към настъпването му през 2021 година, тази към момента на трудовата злополука през 2015 година или предходна такава? и за това приложимо ли е на основание чл. 212 от КТ общото правило на гражданската деликтна отговорност за пълно обезщетение на вредите от увреждането-чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и при ексцес от трудова злополука? Във връзка с така поставените въпроси касаторът се позовава на решение № 60 172/22.06.2021 година, постановено по гр. д. № 3604/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. В последното е прието, че ексцесът следва да се разглежда като ново състояние, различно от това, констатирано при самото увреждане и вредите от което са вече обезщетени, но това състояние не може да бъде дефинирано предварително с оглед спецификите на всеки конкретен случай. Влошаването на здравето е факт, от който пострадалият извлича за себе си благоприятни правни последици и затова носи тежестта да го докаже. Законът не предвижда отклонение от общите правила за доказване на този факт, нито е поставил като условие за възникване на вземането за обезщетяване на вреди от ексцес при трудова злополука установяването на влошаването на здравето от компетентни медицински органи (различно е положението при установяване на ексцес от професионално заболяване, който, също както и самото заболяване, по правило се установява само с решения на компетентни медицински органи). Затова наличието на констатирана временна и трайна неработоспособност от компетентните медицински органи не е елемент от фактическия състав, при който възниква вземане за обезщетяване на вреди от ексцес при трудова злополука. Това разрешение е различно от даденото от състава на Окръжен съд Смолян, което обуславя допускането на въззивното решение до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Касационно обжалване трябва да бъде допуснато и по втория и третия от поставените в изложението на А. З. К. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси, тъй като те са свързани с изводите на въззивния съд, които са обусловили решението му и се разрешават противоречиво от съдилищата. Предвид на изложеното н са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 293/02.11.2022 година на Окръжен съд Смолян, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 219/2022 година, по подадената срещу него от А. З. К., касационна жалба с вх. № 4475/30.12.2022 година и такова трябва да се допусне. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение