Определение № 46 от 24.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2758/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца „Солекс Инвестмънт“ ЕООД (н) срещу разпореждане на Софийски апелативен съд. Ответниците не изразяват становище. За да постанови обжалваното разпореждане, съдията-докладчик е намерил подадената от ищеца касационна жалба срещу въззивното решение за недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК по съображения, че делото е търговско, а цената на предявените искове е до 20 000 лв. Разпореждането е правилно. С предявените обективно и субективно съединени искове, квалифицирани по чл. 96, ал. 2 ЗЗД, ищецът е претендирал за солидарното осъждане на ответниците да заплатят 1) разходи за наем на складови площи в размер на 20 000 лв., 2) разходи за охрана на складови площи в размер на 16 813 лв., 3) разходи за транспорт в размер на 2924 лв. на основание два отделни договора за изработка на мебели, доставени от ищеца и приети от праводателя на ответниците и впоследствие съхранявани от ищеца по силата на изрични уговорки в двата договора. С оглед тези твърдения делото, като имащо за предмет вземания, възникнали от търговски сделки, е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което приложение намира установеният в тази разпоредба праг за касационно обжалване от цена на иска в размер над 20 000 лв. Всеки от обективно съединените искове, особено при съобразяване на обстоятелството, че се основават на два отделни договора и предвид различните основания за възникване на отделните вземания, е с цена не по-висока от 20 000 лв., поради което постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. Доколкото всяко от претендираните вземания произтича от различен правопораждащ факт съобразно различния вид на претендираните за възстановяване разходи - наем, охрана, транспорт – неоснователен е единственият довод в частната жалба, че е предявен само един иск по чл. 96, ал. 2 ЗЗД с цена над 20 000 лв. С тези мотиви съдът