Определение № 4621 от 16.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1947/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца В. Г. П. срещу решение № 50 от 13.02.2025 г. по гр. д. № 604/2024 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение № 518 от 12.11.2024 г. по гр. д. № 2540/2023 г. на Районен съд – Монтана, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Ц. М. П. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане от 14.02.2019 г., сключен между П. Г. П., като прехвърлител, и Ц. М. П., като приобретател, обективиран в нотариален акт № .., том .., рег. № ...., дело № ..... от .......... г. на Нотариус Р. П., с рег. № ....... на НК, с предмет следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор .................... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] вп. ...., ет. ......., ап. .......... Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и всички доводи на страните, а е обосновал своите изводи само на изслушаните свидетелски показания, като по този начин е нарушил нормата на чл. 12 ГПК. Поддържа, че не е съобразил писмените обяснения на двамата братя (ищецът и прехвърлителят по процесния договор) по прокурорската преписка, от която се установява, че ответникът е сключил договор с общината да бъде личен асистент на прехвърлителя П. П., страдащ от множествена склероза, за което е получавал възнаграждение повече от 12 месеца, макар вече да е бил получил собствеността върху процесния апартамент по силата на процесния алеаторен договор. Счита, че последното обстоятелство е несъвместимо с нравствения елемент на договора за издръжка и гледане за уважение и внимание, както и че ответникът се е обогатил неоснователно с полученото възнаграждение като личен асистент. Твърди, че немотивирано, решаващият съд е кредитирал показания на заинтересовани свидетели в полза на ответника, а други, които не са заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК не е възприел. Поддържа, че поради горепосочените нарушения на материалния и процесуалния закон, окръжният съд е извел неправилен извод за наличието на пълно изпълнение от страна на ответника по процесния договор. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен с всички произтичащи от това законни последици. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът навежда основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „При проведено досъдебно производство и извършен разпит на прехвърлителя по договор за издръжка и гледане относно изпълнението на задълженията на приобретателя и извършени от него противоправни действия (присвоени движими вещи, пенсионни възнаграждение и др.) следва ли съдът задължително да ги обсъди заедно с останалите доказателства по делото, вкл. свидетелските показания, и да мотивира подробно защо приема или не приема съответните доказателства?“ и 2. „Ако приобретателят, наред с придобитата вече собственост на имота по силата на договора за издръжка и гледане, получава и възнаграждение като личен асистент, за поетото вече с договора задължение за издръжка и гледане, следва ли това да е основание за разваляне на договора, с оглед нравствения му елемент и дължимото уважение и внимание към прехвърлителя? Полученото възнаграждение представлява ли неоснователно обогатяване, противоречащо на закона и морала?“. Поддържа, че изясняването на горепосочените въпроси е от значение за точното прилагане на закона. Релевира и очевидна неправилност на обжалвания акт, изразяваща се в това, че процесният имот следва да остане в собственост на законния наследник – ищеца, а не на братовчеда – ответник, който според касатора се е възползвал от болестта на П. П. и отсъствието на брат му, за да сключи процесния договор, а и едновременно с това е получавал възнаграждение като личен асистент. Ответникът по касационната жалба – Ц. М. П. подава писмен отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно- деловодни разноски пред ВКС. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, т. е. тя е допустима. Въззивният съд, за да отхвърли като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е приел, че от доказателствата по делото се установява, че ответникът като приобретател по алеаторен договор за издръжка и гледане е изпълнил поетите задължения в пълен обем, като е осигурил на прехвърлителя по договора издръжка и грижи съобразно конкретните му нужди, както лично, така и чрез трети лица. Признал е материалноправна легитимация на ищеца в качеството му на единствен наследник по закон (брат) на починалия прехвърлител по процесния договор – П. П., намирайки за установено, че последният в качеството си на единствен собственик на прехвърления му също чрез договор за издръжка и гледане от майка му процесен апартамент, е упълномощил на 11.01.2019 г. ответника с нотариално заверено пълномощно да прехвърли апартамента чрез издръжка и гледане сам на себе си. В изпълнение на така възложената представителна власт, ответникът я е реализирал чрез процесния алеаторен договор, сключен на 14.02.2019 г.. Решаващият съд е приел също, че с декларация за оттегляне на пълномощно от 29.03.2021 г., с нотариална заверка на подписа, П. П., на основание чл. 38, ал. 2 ЗЗД, е оттеглил пълномощното в полза на ответника, послужило за изповядване на процесната алеаторна сделка, като на същата дата е отправил нотариална покана до същия да не предприема никакви действия спрямо имота. Впоследствие, на 18.11.2021 г., с нотариално заверено пълномощно П. П. е упълномощил своя брат - ищеца да го представлява пред всички институции в РБ с подробно описани действия в пълномощното. Въззъвният съд е посочил като установен правнозначим факт заболяването на П. П. – множествена склероза, както и това, че за периода от 15.02.2019 г. до 12.06.2019 г. той е лекуван в МБАЛ "С. И.“, [населено място] от туберкулоза на белите дробове. Обсъдил е и приетата прокурорска преписка № 2402/2021 г. на РП - М. по ДП № 757/2021 г., образувано по жалба от 19.05.2021 г. на П. П., в която последният е посочил, че е бил посетен от брат си – ищеца, заедно със журналисти от телевизионното предаване „Съдебен спор“, от които разбрал какви неща е вършил ответника. Горепосочената прокурорска преписка съдържа и писмени обяснения от двамата братя относно това какви вещи са изнесени от дома на П. П., съобразявани във въззивното решение само доколкото съответстват на приетите в гражданския процес доказателства. Окръжен съд – Монтана е посочил, че в преписката е прието за установено, че за момента през който П. П. е бил на болнично лечение, ответникът е извършил ремонт в апартамента, като е изхвърлил голяма част от старата покъщнина и е оборудвал жилището с климатик, специализирано легло за инвалиди, телевизор, пералня, бойлер, освежил е помещението, и е сключил договор с общината да бъде личен асистент на П. П., за което получавал възнаграждение повече от 12 месеца. След изписването на П. П. от болницата, го прибрал и отвел в реновираното жилище, където му осигурил посещения на две медицински лица-една санитарка за ежедневна смяна на облекло, осигуряване на храна и поддръжка на жилището, и медицинска сестра за смяна на катетъра. Счел е, че установеното в горепосочената преписка, приключила с постановление за прекратяване на производството, следва да се приеме за установено и в настоящия исков процес, тъй като се установява от показанията на разпитаните в съдебно заседание от 30.05.2024 г. свидетели. Посочил е, че от показанията на свидетеля С., който живее в жилището под това на П. се установява, че същият лично е виждал как ответникът се грижи за П., тъй като е посещавал дома поради шумното придвижване на инвалидна количка. Свидетелят е заявил, че не е познавал и не е виждал там ищеца до началото на 2021 г., когато последният се е появил с журналисти от "Съдебен спор". От показанията на свидетелката И., която познава всички страни по делото, е намерил за установено, че братята В. и П. не са били в добри отношения; В. е излежавал присъда и когато излязъл от затвора нямало къде да отиде, а ответникът му предоставил да живее в наследствената му къща в [населено място], защото били братовчеди; в селото обаче В. продължил да създава проблеми, бил изгонен и тогава започнал да търси начини да се добере до процесното жилище. Въззивният съд е счел, че тази свидетелка категорично установява всички грижи, които ответникът е полагал за П., посещавал го е два пъти дневно в болницата да му носи храна, готвел, чистел с помощта на две медицински сестри, къпел и бръснел П. до момента, в който В. го изгонил; след това ответникът ангажирал една медицинска сестра да ходи един път седмично срещу заплащане, да почиства и обгрижва П. по време на съвместния му живот с В. и да му носи пари за седмичната издръжка, която сестра ходела с мъжа си, защото се страхувала от В.. Тази медицинска сестра е свидетелката Г., чиито показания според окръжния съд потвърждават заявеното от свидетелката И., последното потвърдено и от свидетеля И., живеещ на съпружески начала с Г. и който я е придружавал при посещенията й при П.. Въззивният съд е счел, че пълнотата и всеобхватността на полаганите грижи от страна на ответника и ангажираните от него трети лица се установява и от показанията на свидетелите А. и К. като непосредствени очевидци на полаганите грижи. Посочил е, че не е установено от нито един разпитан по делото свидетел до окупирането на процесното жилището от ищеца и лишаването на ответника от достъп до същото, приживе П. П. да се е оплаквал от ответника - братовчед си Ц., че не изпълнява поетите процесни задължения. Заключил е, че горепосочените факти приема за осъществени въз основа на показанията на всички разпитани свидетели, които са непротиворечиви по тях и затова ги кредитира изцяло. Въззивният съд въз основа на приетите за установени правнорелевантни факти е извел правните си изводи, че процесният договор е действителен и е породил целените от страните правни последици, като не е установено неизпълнение по него от страна на ответника. Посочил е, че длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което изисква от него трайно поведение – гледането и издръжката трябва непременно да продължат до смъртта на прехвърлителя, като изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично. Съобразил е, че процесният договор е сключен срещу грижа и издръжка както за минало време, така и за в бъдеще време. Заключил е, че ответникът е провел успешно насрещно доказване за пълно изпълнение на задълженията си по договора до смъртта на прехвърлителя - прекарвал почти цялото денонощие с прехвърлителя, с изключение на няколко часа вечер, когато се прибирал до своя дом; осигурявал със свои средства храната му, заплащал сметките и разходите на жилището, осигурявал отоплението на жилището, купувал му лекарства и консумативи; сменял му памперсите ежедневно и му поставял катетър, когато това било наложително, купувал му и му давал лекарствата, които му били предписани, водел го на преглед при лекар; когато имал кризисни периоди, го закарвал в болнично заведение, където го посещавал и му носел всичко необходимо; след продължителното болнично лечение заради туберкулозата на белите дробове го прибрал обратно, осигурявайки му всичко необходимо в болничното заведение, купувал лекарства и консумативи, храна, носел му чисти дрехи; през целия период, през който се грижел за П., поддържал личната му хигиена, къпел го, бръснел го, перял му дрехите и бельото, чаршафите, почиствал ежеседмично цялото жилище, полагал всички необходими грижи, за да се чувства добре; тъй като жилището след смъртта на майката на П. било в много лошо състояние, мебелите били почти неизползваеми, за да може да осигури нормални, хигиенични условия на живот на П., направил ремонт на апартамента през 2019 г. със свои средства, закупил на П. специално медицинско легло, съобразено с неговото състояние, поставил в стаята, където спи климатик, ремонтирал банята, сменил бойлера и плочките, боядисал стените на жилището, поставил годни за употреба мебели; ангажирал на свои разноски и медицинска сестра, която да извършва манипулации с болния и още една жена, която да му помага в ежедневните грижи за него, също на негови разноски; всички горепосочени грижи полагал лично и чрез трети лица от момента на сключване на договора за гледане и издръжка до началото на м. март 2021 г., когато в жилището дошъл ищецът и го изгонил, като сменил и ключовете и той нямал вече достъп до процесния имот, в който П. останал да живее с брат си В., а след това до смъртта на П. ги извършвал чрез трето лице – свидетелката Г., която обгрижвала П. П., неподвижен инвалид на легло заради напредналата множествена склероза, чистела, носела му храна и му предавала предоставената й от ответника парична издръжка за П. за всяка седмица. Последните били единствените възможни действия, тъй като ищецът отказвал достъп на ответника до П. П. и до процесния апартамент. При тези решаващи правни съображения за установено пълно изпълнение на процесния договор от страна на ответника, респективно за неустановено неизпълнение от негова страна под каквато и да било форма и в каквато и да било част, въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД като неоснователен. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първият въпрос, поставен от касатора, може да бъде обобщен и преформулиран в правния въпрос относно задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, и всички приети и относими доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като изложи в мотивите на решението си собствени фактически и правни съображения. Така обобщен процесуалноправният въпрос притежава характеристиките на общо основание за допускане на касационния контрол, но спрямо него не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По правния въпрос е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд в атакуваното решение. Според последната (ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 164 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 196/2014 г., III г. о., решение № 589 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1359/2009 г., I г. о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., на ВКС, ІV г.о., решение № 190/07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, I г.о.; решение № 5/11.05.2020г. по гр.д. № 1241/2019г. на ВКС, І г.о.; решение № 74/02.07.2020г. по гр.д. № 2701/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 133/23.10.2019г. по гр.д. № 3565/2018г. на ВКС, І г.о. и др.), въззивната инстанция дължи излагане на собствени фактически и правни мотиви като втора инстанция по същество, след извършване на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал, при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. В съответствие с горепосочената трайна съдебна практика, в мотивите на обжалваното решение, въззивната инстанция е обсъдила всички относими към спора приети доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, след което е достигнала до решаващия правен извод, че процесният алеаторен договор е изпълнен пълно и точно от приобретателя по него, като това изпълнение е продължило до смъртта на прехвърлителя. Всички приети доказателства са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Наведеното във въпроса досъдебно производство, прекратено с влязло в сила прокурорско постановление, вкл. дадените писмени обяснения от братята П. по него, също е коментирано в мотивите на обжалвания акт, като след анализа на доказателствения материал по исковия процес е прието за установено горепосоченото пълно изпълнение на процесния договор от страна на ответника, установено безпротиворечиво от всички разпитани по делото свидетели. Следва да бъде посочено, че дадените писмени обяснения от братята П. в досъдебното производство, които съставляват основанието на подадената от тях жалба за извършено престъпление, могат да бъдат ползвани в гражданския процес като годни доказателства само ако съдържат неизгодни за авторите на изявленията факти (извънсъдебни признания). Такива те не съдържат и поради това не разполагат с доказателствена сила. Дори да се приеме, че прехвърлителят П. П., с тях е изразил несъгласие с полаганите от ответника грижи по процесния договор, респективно заявил е неполагането на такива, то решаващият съд е приел, че това изявление е опровергано от всички приети по делото доказателства – писмени и гласни, които безпротиворечиво установяват тежкото заболяване на прехвърлителя П. П., което трайно го е инвалидизирало, и извършването на твърдяните като противоправни действия от страна на ответника единствено с цел да се осигурят нормални и хигиенични условия за живот на болния, което и е постигнато с извършения от ответника ремонт, монтирането на климатик в спалнята, купуването и поставянето на специално медицинско легло, подмяна на старите с нови мебели и др.. Следователно в мотивите на обжалваното решение се съдържат подробни фактически и правни съображения по целия предмет на спора според правомощията на въззивната инстанция съобразно горепосочената практика на ВКС. Наличието на константна практика на ВКС по правния въпрос, която не се нуждае от осъвременяване и от корективно тълкуване, изключва осъществяването на релевираното допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по първия въпрос, поради което касационно обжалване по него не следва да бъде допускано. Вторият поставен въпрос от касатора не притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е без значение за решаващите правни изводи в атакуваното решение. Обстоятелството получавал ли е или не приобретател по алеаторен договор за издръжка и гледане възнаграждение в качеството си на личен асистент на прехвърлителя по него, по силата на сключен облигационен договор със съответната община, е ирелевантно по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор поради виновно неизпълнение на приобретателя. Това е така, тъй като само съдържанието на договора за издръжка и гледане, по което страните по него са постигнали съгласие, е определящо за обема на дължимите грижи и издръжка и за настъпването на правните последици от неполагането им от страна на приобретателя. Личното асистентство по договор за социални услуги е различен договор, с различни страни, поради което изпълнението или неизпълнението по него е от значение единствено за това облигационно правоотношение. Дори при извод за частично припокриване между съдържанието на двата горепосочени различни договори, какъвто довод навежда касаторът, получаването на възнаграждение за личното асистентство не може да обуслови разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение, а дали може да обоснове извод за неоснователно обогатяване, настъпило в имуществената сфера на приобретателя, е въпрос, който е неотносим към предмета на спора по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а към такъв, основан на неоснователно обогатяване (чл. 55, ал. 1, пр. 1 – пр. 3 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД). Поради отсъствието на общо основание за допускане на касационен контрол по втория въпрос, не следва да бъде обсъждано релевираното и кумулативно изискуемо допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Такива пороци не са наведени от касатора и не са осъществени по настоящото дело, поради което не е налице и релевираната очевидна неправилност. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът - ищец следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1 500 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение