Определение № 47 от 22.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1282/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 267625 от 04.03.2021 г. (п.кл. от 02.03.2021 г.) на Ш. И. Ч. и И. И. Ч. чрез адвокат М. Н. от АК - П. срещу Определение № 260494 от 22.02.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 264/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, ІХ гр.възз.състав. Ответник по касация не е конституиран предвид разпоредбата на чл. 130, изр. 2 ГПК. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното: Касаторите са предявили положителни установителни искове за собственост против „Златанов” ЕООД - гр. Асеновград по отношение на четириетажна сграда със смесено предназначение с площ 296 кв.м., триетажна пристройка към нея с предназначение склад с площ 168 кв.м., построени в собствения им УПИ с ид.№ ***, включително „частта на сградите, разположени върху границата на УПИ ид.№ *** и УПИ с ид.№ ***”, както и реална част от съседния УПИ с ид.№ *** – собственост на „Златанов” ЕООД, върху която са построени част от двете сгради. По депозираната от тях искова молба е образувано гр.д.№ 2089/2020 г. по описа на РС – Асеновград. Предявяването на иска е мотивирано с наличието на по-рано заведено гр.д.№ 420/2020 г. по описа на РС – Асеновград, ищец по което е „Златанов” ЕООД по претенции с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. След дадени от РС указания за посочване на правния интерес и уточняване на обстоятелствената част и петитума, с молба от 04.12.2020 г. ищците Ч. са заявили, че собствеността на сградите е придобита по договор за продажба, строителство и давност, а собствеността върху частта от УПИ с ид.№ *** с площ 4 кв.м., с която построените в УПИ с ид.№ *** сгради навлизат в съседния УПИ с ид.№ ***, е придобита по давност - чрез владението на така построени сгради за период повече от десет години, считано от 2008 г. до подаване на исковата молба. Считат, че имат правен интерес, тъй като правата им са оспорени посредством предявените искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС. Районният съд е приел, че производството по гр.д.№ 2089/2020 г. е недопустимо поради отсъствие на правен спор относно собствеността на сградите (именно поради притежанието на сградите от Ш. И. Ч. и И. И. Ч., „Златанов” ЕООД е насочил претенциите си за премахването им от УПИ с ид.№ *** срещу настоящите касатори). Твърдението, че е изпуснат срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК по гр.д.№ 420/2020 г. на РС - Асеновград не обуславя правен интерес от предявяване на отделен иск. Напротив – налице е още едно основание за прекратяване на производството по него, ако е настъпила преклузия за предявяване на тези права пред съда. Това се отнася и до предявения иск за признаване на правото на собственост върху реална част от имот, посочен в допълнителна молба. Прието е също наличие на предпоставки за приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК. С атакуваното въззивно определение е прието, че липсват данни за спор относно заявените права на собственост от ищците. Висящото между страните гр.д.№ 420/2020 г. на РС - Асеновград е свързано с начина на упражняване на правомощията на правото на собственост в обема на неговото притежание, което обуславя в някаква част ревандикационната претенция и предимно негаторната претенция. И двата иска включват установителна част относно правата на страните, съответно правото на собственост на ищците и начина на неговото упражняване, поради което предявената по настоящото дело установителна претенция се явява без правен интерес. До същия извод е достигнал и районния съд при прекратяване на производството по делото поради липса на правен интерес, които изводи окръжният съд е определил като правилни. В представеното изложение на касационните основания са поставени въпросите: 1) „Допустим ли е по-късно заведеният иск при положение, че не е налице пълната идентичност на основание, искане и страни по посочените гр. дела, за да е налице чл. 126 ГПК ?”; 2) „Налице ли е правен интерес от водене на иск по чл. 124 ГПК при наличен висящ спор по чл. 108 и чл. 109 ЗС относно същите страни подобни вещни претенции, но при различни пространствени и вещни предели на правото на собственост /в единия случай се касае до право на собственост, а в другия и до право на собственост, но и до право на собственост върху постройка – ограничено вещно право/ ?”; 3) „Налице ли е недопустимост на по-късно заведеният иск при процесуален пропуск от страната да заяви същият с отговора на исковата молба по по-рано заведеното дело ?” и 4) „Длъжен ли е съдът да постанови разпореждане по чл. 129, ал. 4 ГПК при изпълнени указания по чл. 129, ал. 2 ГПК от страната, при недостатъчно данни за правния интерес в молбата за изпълнение на разпореждането по чл. 129, ал. 2 ГПК ?”. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Въпросите с №№ 1, 3 и 4 не са обсъждани в мотивите на атакуваното определение. Следва специално да се подчертае, че съображения относно наличието на основание за приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК е изложил районния, но не и окръжния съд, поради което не може да се приеме, че изводът за недопустимост на процеса произтича от цитираната разпоредба. Тъй като въззивният съд не е обосновал акта си с постановки, относими към фактическите състави по чл. 126, ал. 1 ГПК, чл. 129, ал. 2 ГПК и чл. 129, ал. 4 ГПК, както и към последиците от процесуален пропуск да се подаде отговор на исковата молба по друго гражданско дело, то въпросите с №№ 1, 3 и 4 нямат обуславящо значение по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разяснен с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. По тази причина същите не обективират общо основание за допускане на касационното обжалване и е безпредметно да се обсъжда дали във връзка с тях е налице допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпрос № 2 има връзка с изложените от въззивния съд мотиви, но не в смисъла, вложен от касаторите при формулиране на питането. Правният интерес от предявяването на иск по чл. 124 ГПК е отречен не поради обхвата на обективните предели на силата на пресъдено нещо на бъдещото решение по предявените по гр.д.№ 420/2020 г. на РС – Асеновград искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, а поради данните за становището на „Златанов” ЕООД относно собствеността на процесните сгради, сочещо на отсъствие на спор като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по гр.д.№ 2089/2020 г. Съпоставката на текстовете на двете искови молби (по гр.д.№ 420/2020 г. и по гр.д.№ 2089/2020 г.) сочи, че спорът между настоящите касатори – от една страна, и „Златанов” ЕООД – от друга страна, не е нито относно собствеността на сградите, построени в УПИ с ид.№ *** (изрично признати от дружеството като притежание на касаторите), нито относно собствеността на УПИ с ид.№ ***, а относно наличието на основание част от двете сгради да бъде премахната. Този спор вече е съдебно предявен и подлежи на разрешаване в рамките на гр.д.№ 420/2020 г. на РС – Асеновград. Извън това касаторите не заявяват обстоятелства, представляващи основание да се изследва наличието на правен интерес от сезирането на съда и в този смисъл въпрос № 2 също не представлява общо основание за допускане на обжалването. Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност. Прочитът на обжалвания акт не разкрива наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост, поради което не може да се поддържа, че определението страда от порок по чл. 281, т. 3 ГПК в квалифицирана степен. В частност – не се констатира противоречие със задължителната практика на ВКС (цитираното от касаторите ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК), доколкото в случая не се обсъжда наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск (т. 1) или наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права, когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право (т. 2). Ето защо касационното обжалване не може да се допусне и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение