Определение № 1268 от 13.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2508/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№5086/28.04.2025г. на С. Х. Х., чрез адв. В. срещу решение №117/17.03.2025г. по в.гр.д.№58/2025г. на Русенския окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което е постановено делбата да се извърши чрез изнасянето на съсобствения имот на публична продан. Според касатора въззивното решение е неправилно-като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, и е необосновано.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като развива следните конкретни съображения:

1. В противоречие със задължителната практика на ВКС, установена в т.3 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК, съдът е отказал да назначи съдебно-икономическа експертиза за установяване на действителната пазарна стойност на имота, отчитайки учредените вещни права в полза на трети за собствеността лица.

2. Потвърждавайки първоинстанционното решение, в което изрично е указана първоначалната оценка, при която имотът следва да се изнесе на публична продан, въззивният съд се е произнесъл по процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №50079/03.11.2022г. по гр. дело №946/2020г. и решение №50246/14.11.2022г. по гр. дело №3160/2022г.

3. Твърди се, че въпросът за съхраняване на интереса на преживелия съпруг, който е запазил вещно право на ползване върху придобитата при прекратяване на СИО поради смърт на другия съпруг ид. част от наследствения имот чрез възлагане в дял на голия собственик, е от значение за развитие на правото основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като в тази хипотеза би следвало да се прилага разпоредбата на чл.349, ал.1 ГПК.

4. При преценка на предпоставките за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК, съдът не е отчел, че касаторът Х. притежава 4/6 ид. части от имота, което значително превишава дяловете на останалите съделители. Фактът, че съсобствеността е възникнала от смесен фактически състав не е основание категорично да се отрече възможността за възлагане, по който въпрос решението на въззивния съд е постановено в противоречие с решение №31 от 10.09.2021г. по гр. дело №2607/2020 на ВКС.

Ответницата Н. Т., чрез адв. П. в отговора си излага становище за недопустимост на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата Д. Д. чрез адв. Б., в отговора си също оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване. Излага становище и за неоснователност на жалбата, като претендира присъждането на разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производството е за делба във фазата по извършването.

С влязло в сила решение №1572 от 08.11.2023г. на Русенския районен съд е допусната делба на апартамент №14, находящ се на адрес: [населено място], [улица], вх.1, ет.4, с площ 55.38 кв.м., с прилежащите изба №14 и 1.373 % ид. ч. от общите части на сградата, при права по 1/6 ид. ч. за Н. Г. Т. и Д. Г. Д. и с ид.ч за С. Х. Х.. Установено е, че Н. Т. и Д. Д. притежават по 1/6 ид.ч от имота по наследство от своя баща Г. Д. К., а С. Х. е придобил правото на собственост върху 4/6 ид.ч от имота по силата на дарение от своята майка Х. К., която си е запазила правото на „пожизнено и безвъзмездно ползване“.

От заключението по назначената от първоинстанционния съд СТЕ, се установява, че имотът е реално неподеляем и пазарната му стойност е 101 000 лв.

В първото съдебно заседание след допускане на делбата, всеки от съделителите е бил представляван от упълномощен адвокат. Адвокатите им са заявили, че нямат въпроси към вещото лице, а заключението следва да бъде прието. В хода на устните състезания, процесуалният представител на съделителката Н. Т. е поискал съдът да изнесе имота на публична продан, а процесуалните представители на С. Х. и на Д. Д. са поискали съдът да постанови решение съобразно закона. С решението си, първоинстанционният съд е постановил процесният имот да бъде изнесен на публична продан на основание чл.348 ГПК, като получената от продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно делбените им квоти.

При така установеното, и във връзка с възраженията на въззивника Х., въззивният съд е изложил, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, тъй като нито един от съделителите, в т.ч. и жалбоподателят С. Х., не е поискал възлагане на имота в срока по чл.349, ал.4 ГПК, а предявяването на подобно искане за първи път пред въззивната инстанция е недопустимо, като преклудирано. Допълнително са развити съображения, че не са налице и предпоставките за извършване на делбата чрез възлагане на имота, тъй като въззивникът нито е преживял съпруг, нито е наследник, живял в имота при откриване на наследството, непритежаващ друго жилище. Доколкото правата на жалбоподателя произтичат от сделка, не от наследство, е посочено, че липсва възможността по чл.349, ал.2 ГПК, тъй като тази разпоредба се прилага само когато съсобствеността е в резултат на наследяване, а не и от друг юридически факт или от смесен фактически състав, какъвто е настоящият случай. Изложено е, че съсобствеността върху делбеното жилище е възникнала както на основание наследяване – за Н. Т. и Д. Д. - след смъртта на техния баща Г. К., така и на оригинерно придобивно основание - правна сделка между жалбоподателя С. Х. и неговата майка Х. К., предвид което не са налице законовите предпоставки за поставяне на имота в дял на жалбоподателя.

По възраженията на въззивника за неправилност на решението поради невъзлагане на допълнителна експертиза за оценка на вещните права на ползване, въззивният съд е изложил, че нито един от съделителите не е поискал подобна оценка в първоинстанционното производство. Посочил е, че такава не е и необходима, тъй като при извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан, пазарната оценка на имота е ирелевантна за сумите за уравнение на дяловете които ще получат съсобствениците. В този случай, пазарната цена ще се определи от съдебния изпълнител съгласно чл.485, ал.1 ГПК, като според чл.487 ГПК в обявлението за проданта, съдебният изпълнител трябва да посочи и наличието на тежести върху имота – вещни права, ипотекиран ли е, вписани искови молби, възбрани и други правни и фактически обстоятелства.

При така развитите мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод за липсата на основания за касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение / чл. 280, ал. 2 ГПК /. Съгласно дадените в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС ще селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 4 на визираното тълкувателно решение точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

По настоящото дело, в изложението към касационната жалба са наведени твърдения, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да изпълни задължението си за установяване на пазарната цена, съответстваща на актуалното състояние на имота. Т.е. въпреки посоченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касаторът не е формулирал правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а непосочването на въпрос от значение за изхода на конкретното дело е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че въззивният съд е развил мотивирани съображения, че експертиза за оценка на вещните права на ползване не следва да се допуска, тъй като нито един от съделителите не е поискал подобна оценка в първоинстанционното производство, т.е. не са налице основанията по чл.266, ал.3 ГПК. Другият изложен аргумент, а именно, че това не е необходимо, тъй като пазарната оценка на имота ще се определи от съдебният изпълнител, който ще съобрази и всички тежести върху имота, кореспондира на разпоредбите на закона /чл. чл.485 и чл. 487 ГПК/, и практиката по тяхното приложение.

Въпреки липсата на формулиран въпрос, следва да се отбележи, че не се установява решаващите мотиви на въззивния съд да са в противоречие с посочената от касатора съдебна практика.

В решение №50079 от 3.11.2022г. по гр. д. №946/2020г. на ВКС се приема, че за съда съществува задължение при постановяване на решението в първата фаза на делбата да отрази и съществуващо право на ползване, като постанови изрично дали върху имота, за който се допуска делбата, съществува вещно право на ползване в полза на съделител, което да бъде отчетено и при нейното извършване. Същото е от значение за избора на способ за извършване на делбата. Когато не е налице такъв спор или носител на правото е трето лице, съобразяването на правото на ползване и неговата оценка ще са от значение при определяне стойността на дяловете във втората фаза на делбеното производство. Първоинстанционното решение, потвърдено с обжалваното въззивно решение е съобразено с това разрешение, тъй като в дипозитива на същото, допълнен по реда на чл. 250 ГПК с решение №1738/17.12.2024г. изрично е посочено, че делбата на изнесения на публична продан недвижим имот се извършва при отчитане на запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване на Х. С. К., ЕГН [ЕГН], върху 4/6 ид. части от недвижимия имот, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №63/19.05.2022г., том ІІІ, рег. №4922, дело №321/2022г.

Посоченото от касатора Решение №50246 от 14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. №3160/2022г. е постановено в производство по реда на чл.73 ЗЧСИ във връзка с налагането на дисциплинарно наказание на ЧСИ, поради което разсъжденията, развити в него не могат да намерят приложение по настоящото дело. Независимо от това, следва да се отбележи, че посочването на цената на делбения имот, който се изнася на публична продан в решението по извършване на делбата не опорочава същото, тъй като, както е изложил и въззивният съд, при извършване на публичната продан оценката на имота и началната цена, от която ще започне наддаването се определя от съдебния изпълнител съобразно разпоредбата на чл. 485 ГПК.

Въпросът за съхраняване на интереса на преживелия съпруг, който е запазил вещно право на ползване върху придобитата при прекратяване на СИО поради смърт на другия съпруг ид. част е поставен във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице същото обаче, освен посочването на текста на законовата разпоредба, касаторът следва да изложи аргументирани съображения защо и кой въпрос счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквато обосновка в изложението липсва.

Действително, учреденото пожизнено право на ползване е вещно право върху чужд имот и действа спрямо всички, като не се погасява с изгубване на собствеността върху вещта. Но дори и да съществува такова върху делбения имот, това не пречи на съдебната делба да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан. Правото на ползване обременява правото на собственост, но не го отменя. При делба, то ще бъде взето предвид при определяне на стойността имота и на дяловете, но не е основание делбата да бъде извършена по друг начин –например чрез възлагане, ако по отношение на делбения имот не са налице предпоставките по чл.349 ГПК.

В цитираното от касатора решение №31 от 10.09.2021г. по гр. дело №2607/2020 на ВКС се посочва, че разглежданите в т.8 от ТР №1/2004г. на ВКС, ОСГК хипотези на смесена /комбинирана/ съсобственост нямат предвид случаите, при които собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг наследниците са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е съсредоточен и следва да се подели само между някои от тях. Приема се, че имотът е запазил наследствения си характер за съделителите и доколкото в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица, в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от тези наследници, каквато възможност предвижда хипотезата на чл.349, ал.2 ГПК. Посоченото разрешение не може да намери приложени по настоящото дело, доколкото касаторът не е наследник по закон на общия наследодател Г. Д. К., починал на 05.02.2022г., а е придобил собствеността по договор, сключен на 19.05.2022г. с майка му Х. К. /преживяла съпруга на наследодателя/, т.е. с оглед данните по делото се установява наличието на комбинирана съсобственост предвид което изводът на въззивния съд, че делбата следва да се извърши чрез изнасянето на делбения имот на публична продан е съобразен с разясненията на ТР №1/2004г. на ВКС, ОСГК.

В обобщение- не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.1 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице предпоставка за допускане до касационен контрол по смисъла на цитираната разпоредба, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не страда от такъв порок: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към производството за делба норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите му не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на спора, ответниците по касация имат право на разноски за настоящото производство. На ответницата Н. Т. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 613.55 евро, представляващи евровата равностойност на 1200.00 лв., съобразно представените договор за равна помощ и пълномощно. На адв. М. Б. – АК – Р., осъществяваща безплатно процесуално представителство на Д. Д. на осн. чл. 38, ал.1, т.1 ЗА следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 613.55 евро за производството пред настоящата инстанция.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение