Определение № 371 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител А. Д. (с юридическо образование) срещу въззивното решение №94/16.05.2025г. на Апелативен съд – Варна, постановено по в.гр.д. №100/2025г. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, като постановено в нарушение на закона и в противоречие с практиката на ВКС. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски. Насрещните страни Р. Д. Д. и Н. В. П. с писмен отговор, чрез адвокат Г. А., оспорват жалбата. Излагат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като обжалваното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по поставените въпроси, а този свързан със свидетелските показания е теоретичен и без връзка с доказателствата по делото. В условие на евентуалност изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират и присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу Р. Д. Д. и Н. В. П. искове за отнемане в полза на Държавата на подробно описано незаконно придобито имущество на стойност 324 711 лв. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: КОНПИ била сезирана с уведомление от 13.03.2018г. за привличане на Р. Д. Д. в качеството на обвиняем по ДП 34/2014г. по описа на ОСлО при ОП-Варна за извършено престъпление по чл.225, ал.3 вр. ал.1, т.2, 6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ. Комисията образувала проверка за установяване на значително несъответствие на проверяваното лице за периода от 19.03.2008г. до 19.03.2018г., както и на Н. В. П., с която той бил в брак. Съдът се позовал на дадените в трайно установената съдебна практика разрешения, според които: Не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Приел още, че отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ в края на периода се е увеличило в сравнение с това в началото и това увеличение е над посочения в закона размер. Едва при установяване на такова превишение, на изследване подлежи въпросът, дали даден доход има законен характер, а отнемането е възможно при наличието на несъответствие. Последното е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. Посочил още, че доходите, приходите и източниците на финансиране са посочени в разпоредбата на §1, т.2 от ДР на ЗОНПИ. Отбелязал, че в същата липсва посочване, че за доход се считат и всякакви други доходи, приходи и източници от финансиране, като приел, че такива не са изключени, тъй като изброяването не е изчерпателно. Направил извод, че акцентът е поставен върху изискването за законност на доходите, т.е. те да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност. Приел, че начинът на получаване на парични средства (в брой, превод по сметка в банка, системи за бързи разплащания и др.) е без значение за това дали същите представляват законен доход, тъй като законността на доходите се определя от основанието за тяхното плащане, съответно за получаването им. Позовал се и на разясненията дадени с ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС, като направил извод, че паричните суми, преминали през банковите сметки на ответника и ответницата Н. П., като свързано лице не следва да се включват в графата имущество. Приел, че в същата следва да бъдат включени всички движими вещи и недвижими имоти, които били придобити през проверявания период и са били налични в патримониумите на ответниците към неговия край – 18.03.2018г.; дружествените дялове и паричните суми, налични също към края на този период; недвижимите имоти и движимите вещи/МПС/. Развил съображения, че когато посочената в разпоредителния акт стойност се оспорва от ищеца, имуществото следвало да е с пазарни стойности на осн. чл.148, ал.2, т.1 и т.4 от ЗОНПИ, а когато посочена в разпоредителните актове стойност не се оспорва от ищеца, тя следвало да бъде взета предвид при анализа на имуществото. Приел по отношение на дружествените дялове, че доколкото ищецът твърди стойност по размера на внесения капитал, в анализа следвало да участва този размер. Въз основа на тези принципни разрешения, съдът приел, че наличното имущество на ответниците към началото на проверявания период било, както следва: притежавано от Р. Д.: 70% (стойност 3 500лв.) от капитала на „И. пр.“ ООД; 24% (стойност 1 200лв.) от капитала на „М.“ ООД; 25 497, 74 лв. налични суми по банкови сметки; недвижим имот, находящ се [населено място], общ.Д., [улица], представляващ дворно място и жилищна сграда. Посочил, че в началото на проверявания Н. П. не е притежавала имущество. Съдът приел, че твърденията за налични спестени суми в брой от ответника към 19.03.2008г., вкл. от бригади в САЩ, не били установени в производството. Въззивният съд установил, че по време на проверявания период ответниците придобили имущество и налично към 18.02.2018г., както следва: Дружествени дялове: 1/ Р. Д.: 1.1. 100% от капитала на „Ю. БГ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], учредено на 29.06.2016г., разпределен в 2 дружествени дяла, всеки на стойност от 1лв.; 1.2. 30% от капитала на „Ю. БГ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], учредено на 12.04.2012г., разпределен в 10 дружествени дяла, всеки на стойност от 100лв.; 2/ Н. П.: 2.1. 50% (стойност 1 000лв.) от капитала на „Р. 2.” ООД, ЕИК[ЕИК], учредено на 29.09.2011г., целият разпределен в 20 дружествени дяла, всеки на стойност от 100лв., от които за Н. П. 10 дяла; 2.2. 20% (стойност 200лв.) от капитала на „Ю. БГ” ООД, ЕИК[ЕИК], учредено на 12.04.2012г., целият разпределен в 10 дружествени дяла всеки на стойност 100лв., от които за Н. П. 2 броя. Приел, че обща стойност на придобитите в периода и налични дялове към 19.03.2018г. била 1502 лв. Посочил, че вещото лице неправилно включило и сумата от 500лв. в (т.27 от заключението), доколкото това била стойността на 5-те дружествени дяла от „Ю. БГ” ООД, продадени от Р. Д. на трети лица с договор от 19.03.2015г. Съдът установил, че ответниците придобили през проверявания период недвижими имоти, както следва: С нот. акт №../..г. Р. Д. закупил преди брака 1/2 ид.ч. от недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], представляващи апартамент №.., ет.., и гараж №., ет.., находящи се в жилищна сграда, изградена до етап „груб строеж“. Останалата 1/2 ид.ч. от тези имоти била закупена с договора, обективиран в същия акт, от В. Хр. С.. Общата продажна цена за двата имота, не оспорена от ищеца, била в размер на равностойността в швейцарски франкове на 68 030лв. и заплатена изцяло с кредит, отпуснат на кредитополучателя В. Хр. С. по договор за банков кредит №../29.07...г., сключен между С. и „Ю. И Е. Д. Б.“АД, обезпечен с договорна ипотека с н.а.№../..г., по която Р. Д. бил ипотекарен гарант. Съдът посочил, че доколкото имотите били закупени през ..г. със средства, придобити чрез банков кредит от трето лице, според първия вариант на съдебно-икономическата експертиза, в анализа, графа имущество-недвижими имоти, не била включена придобивната стойност на 1/2 ид.ч. от същите, придобита от Р. Д.. Включил в анализа, в графата разходи, направените от него погасителни вноски по договора за кредит, след като с договор за заместване в дълг по кредит от 26.08.2011г. първоначалният длъжник С. била заместена от Д.. Констатирал, че с нот. акт №../..г. Р. Д. закупил от С. придобитата от нея 1/2 ид.ч. от гореописаните недвижими имоти за сумата от 5 000 евро с левова равностойност 9 779, 15лв., приета от ищеца за действителна цена по договора. Съдът установил още, че с нот акт №../..г. „Р. 2..“ ООД продало на Н. П. вещно право на строеж за къща №.. с РЗП от 306, 44 кв.м. (включваща подземен етаж с площ от 130, 56кв.м., първи етаж с площ от 82, 30 кв.м. и втори етаж с площ от 93, 58кв.м.), от предвидената за изграждане двуфамилна вилна сграда P. r.-къща №. и къща №. в собствения му ПИ с идентификатор ... (образуван при обединението на ПИ с идентификатор .. и ПИ с идентификатор .., закупени от дружеството, съответно с н.а.№../..г. и н.а. №../..г.) за сумата от 19 000лв., изплатени по банков път. По отношение на този имот съдът кредитирал заключението по допуснатата съдебно-техническа и оценителна експертиза, от което приел, че вещната стойност на сградата, при изчисляване извършените разходи за строителството ѝ за периода 26.04.2013г., когато е съставен протокол обр.2 за откриване на строителната площадка, до 18.03.2018г. възлиза на 117 800лв. Посочил, че тази стойност (според обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 29.09.2022г.) обхваща разходи за труд, механизация, материали и печалба в размер на 12%. Приел, че твърденията на ответниците за участие в строителството на сградата с личен труд не са установени, доколкото вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза е посочило, че не може да установи какви конкретни суми ответниците са заплатили на строителите „Д. ..“ ЕООД и „К. л.“ ООД, поради което включил в анализа стойностите посочени от оценителната експертиза. Съдът приел, че с нот. акт №../..г. „Р. ..“ ООД продало на Р. Д. правото на строеж за отделно обособена къща №. със самостоятелен вход и стълбище, с РЗП от 305, 72 кв.м. (включваща подземен етаж с площ от 128, 20кв.м., първи етаж с площ от 82, 30 кв.м. и втори етаж с площ от 95, 22 кв.м.), предвидена за изграждане в ПИ с идентификатор ..., за сумата от 20 000лв., изплатени по банков път. Посочил, че разрешението за строеж на жилищни сгради P. r. – къща №. и къща №. било издадено на 11.12.2013г., протоколът за откриване на строителна площадка на 03.01.2014г., акт обр.14 за приемане на конструкцията бил съставен на 19.03.2014г., подписан от строител, технически ръководител и проектант по част „Конструктивна“. Отбелязал, че за сградата не бил съставен акт обр.15, както и същата не била въведена в експлоатация. Посочил, че съгласно оценителната експертиза пазарната ѝ вещна стойност, при изчисляване извършените разходи за строителството ѝ за периода 03.01.2014г., когато е съставен протокол обр.2 за откриване на строителната площадка, до 18.03.2018г. възлиза на 120 500лв. По отношение на този имот въззивният съд установил, че завършване на сградата в груб строеж към 2014г. не е констатирано с протокол на общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функции, според тогава действащата редакция на чл.181 от ЗУТ. Посочил, че дори сградата да е била завършена до степен груб строеж към 06.12.2017г., след тълкуване действителната воля на страните по реда на чл.20 от ЗЗД, техните волеизявления били насочени към прехвърляне на собствеността върху фактически изградената до този момент в поземления имот къща №., независимо от наименованието на договора. Направил извод, че договорът нямал невъзможен предмет и не бил нищожен, тъй като правото на строеж било реализирано и съответно не можело да бъде обект на разпореждане. Заключил, че на основание чл.148, ал.2, т.1 от ЗОНПИ в анализа следва да участва пазарната стойност на придобития недвижим имот в размер на 120 500лв. Въз основа на изложеното, съдът приел, че общата стойност на придобитите от ответниците възмездно и налични към 19.03.2018г. недвижими имоти била 248 079, 15лв. (т.28 от заключението по съдебно-икономическата експертиза, вариант първи, не оспорен от ищеца). Въззивният съд установил, че през проверявания период ответниците придобили възмездно и притежавали към края на периода следните МПС: 1/ л.а. „С. .“, рег. [рег.номер на МПС], закупен на 03.06.2011г. от Р. Д., за сумата от 1 700 евро с левова равностойност 3 324, 49лв., приета от ищеца за действителна цена по договора. Приел, че твърденията на ответниците за вид косвено представителство не са установени. В допълнение отбелязал, че липсва и последващо прехвърляне от Р. Д. на Д., поради което заключил, че този автомобил е бил собственост на ответниците в края на проверявания период. 2/ л.а. „К. В.“, рег. [рег.номер на МПС], закупен на 08.07.2015г. от Н. П. за сумата от 30 986, 21лв., изплатена по банков път, приета от ищеца за действителна цена по договора. Приел, че обща стойност на придобити възмездно и налични към 19.03.2018г. моторни превозни средства възлиза на 34 311, 12лв. (т.29 от заключението по искономическатат експертиза, вариант първи). Съдът установил, че към края на периода ответниците имали налични суми по банкови сметки към края на периода, както следва: 2, 92лв., внесени лично от ответниците и 32 813, 86лв., внесени от трети лица. Общия размер на наличните парични средства бил 32 816, 78лв. (т.30 и т.31 от заключението). Въз основа на изложеното, въззивният съд направил извод, че общо имуществото, придобито възмездно от ответниците през проверявания период, налично към неговия край било на стойност 316 709, 05лв. В същото съдът не включил сумата от 47 917, 58лв., представляваща отпуснат заем от Н. П., като съдружник, на „Р. 2011“ ООД (внесени 24 500 евро по сметка на дружеството на 24.10.2011г.), невъзстановен към края на периода, т.к. тази сума не е била налична в патримониума на ответницата към 19.03.2018г. Посочил, че за целите на анализа тази сума следва да бъде включена в графата разходи. Същият извод направил и по отношение на сумата от 9 779, 15лв., предоставен заем на Н. Р. Б. на 06.08.2008г. в размер на 5 000 евро. Въззивният съд приел, че доходите, приходите и източниците на финансиране, определени от т.1 до т.12 по стойности, посочени във вариант първи на съдебно-икономическата експертиза, били, СИЕ, както следва: 1/ деклариран доход от Р. Д. с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ – 12 975, 97лв.; 2/ получен облагаем доход 54 379, 24лв. (Р. Д.) и 11 761, 05лв. (Н. П.), общо 66 140, 29лв.; 3/ получени обезщетения и помощи 19 104, 11лв.; 4/ получени суми от фирми съгласно справка по чл.73 от ЗДДФЛ 9 500лв.; 5/ получени суми от продажба на дружествени дялове (придобити преди периода и през периода и разпоредени в него) в общ размер от 4 900лв.; 6/ усвоени суми по кредитни карти 110 804, 83лв., получени банкови кредити 333 439, 72лв., общо 444 244, 55лв. (т.6 от заключението); 7/ получени суми по банкови сметки, преведени от родителите на ответника 118 050лв. (неоспорвани от ищеца); 8/ дарени суми от родителите на ответника 127 000лв. (неоспорвани от ищеца, получени по договор за дарение с нотариално заверени подписи от 04.12.2013г. и разписка от 21.06.2013г.); 9/ дарени суми чрез преводи от трети лица по банкови сметки на ищеца, за които ищецът твърдял, че са приход за лицето 36 912, 38лв.; 10/ получени суми по банкова сметка от Н. П., преведени от Е. С. П. (бивш съпруг) 5 867, 49лв. (равностойност на 3 000 евро, преведени на 11.06.2013г.). Съдът посочил, че сумата от 27 000 евро, за която е представена разписка от 22.09.2010г. за получаването ѝ в брой от Н. П. от Е. П., след продажбата на тяхно общо движимо имущество, не следва да бъде включена в анализа като приход. Приел, че разписката няма достоверна дата по отношение на ищеца, а по делото не са събрани доказателства, които да подкрепят твърденията за извършена продажба на общо тяхно имущество. 11/ изплатени лихви върху средства с установен законен източник 181,89лв.; 12/ усвоени суми, представляващи начални салда по банкови сметки 25 498, 16лв.; 13/ усвоени суми от банкови сметки на Р. Д. (майка на ответника). По отношение на тези суми съдът посочил, че по делото са представени пълномощни с нотариално заверен подпис, с които същата упълномощила ответниците да ползват нейни дебитни карти (посочени с номера в пълномощните), издадени от „О.“АД, като пълномощното с най-ранна дата било от 05.01.2015г. Приел, че от показанията на свидетелката Р. Д., които цененил при условията на чл.172 от ГПК, същата предоставила на ответниците картите си, присъединени към нейни банкови сметки, като те усвоявали по около 1 500лв. месечно за текущите си разходи. След съвкупна преценка на свидетелските показания и извлеченията от сметките на свидетелката, съдът направил извод, че в анализа, като приход, следва да участва само сумата от 58 500лв., за периода от м.01.2015г. до 18.03.2018г.; 14/ получени суми от трети лица по банкови сметки на ответниците, посочени с размер, дата, банкова сметка и наредител, и обобщени в таблицата по т.44 от съдебно-икономическата експертиза, в общ размер на 287 863, 52лв. От тази сума съдът приспаднал вече включени в доходите суми по т.9 в размер на 36 912, 38лв., като приел, че разликата разликата възлиза на 250 951, 14лв. Въззивният съд посочил, че ищецът признал твърденията на ответника, че получените суми по банков път от дружествата „S. T. C.“ и „M. I. L.“ били негови възнаграждения по договори за представителство при избор и покупка на недвижими имоти и имали установено законно основание за получаването им (общо 76 519, 89лв.). Аналогичен извод направил и за постъпилите суми, както следва: от А. Д., представляващи плащане на възнаграждение по договор за възлагане на проучвателни и консултантски услуги от 05.08.2009г. в общ размер 31 987, 60лв.; от А. А. в размер на 1 955, 83лв. (1 000 евро), представляваща изплащане на комисионна за посреднически услуги относно покупка на недвижим имот, както и постъпилите суми от общо 8 742, 56лв., представляващи възнаграждение по договор за консултантски услуги, свързани с намиране и посредничество при преговори за закупуване на недвижим имот, сключен с А. П.; сумата от 4 107, 24лв., представляваща сбор от две плащания (1 000 евро на 23.09.2009г. и 1 100 евро на 20.10.2009г.), получени от А. Б. М. по договор за консултантски услуги; суми в общ размер от 17 502, 72лв., постъпили от А. Ш., представляващи възнаграждение, свързано с покупка на недвижим имот; сумата от 4 107, 24лв. (2 100 евро), постъпила от Е. Р., представляващи възнаграждение, свързано с покупка на недвижим имот. Направил извод, че общия размер на преведените по банковите сметки на ответниците суми от трети лица, за които ищецът е посочил висковата молба, че признава като такива със законен източник, възлизат 144 923, 08лв. Съдът приел, че в анализа следва да бъдат включени и сумата от 26 167, 05лв., сбор от две плащания (23 376, 14лв. и 2 790, 91лв.), извършени от В. М. (брат на ответницата), както и изплатените суми по банкова сметка от застрахователи (176, 02лв. от ЗАД „А.“ и 151, 92лв. от Д. Общо застраховане), общо 327, 94лв. Заключил, че общият размер на постъпилите суми по банкови сметки с установен източник, който не е незаконен, възлизат на 171 418, 07лв. Към същите добавил и сумите получени от Н. П. от продажба на нейно лично имущество, придобито преди брака. Приел, че от представените по делото писмени доказателства се установява факта, не оспорен от ищеца, че на 29.06.2011г. Н. П. продала собствен недвижим имот, находящ се в [населено място], за сумата от 250 000 евро. Посочил, че според представените извлечения от банкови сметки на майката на ответницата Г. М., в деня, предхождащ сделката, и след това по същите е постъпила от купувача общо сумата от 189 052, 89 евро, от които на 09.09.2011г. били изтеглени 36 000 евро, на 19.10.2011г. изтеглени 25 000 евро и остатъкът теглен поетапно до 14.01.2014г. Съдът кредитирал показанията на свидетелката М., при условията на чл.172 от ГПК, от които приел, че след продажбата на апартамента на Н. през месец юни 2011г., при посещенията си в България, тя, съпругът ѝ, както и двамата ѝ сина и снахите ѝ, носили на Н. суми от продажбата (основно всеки по 10 000 евро през 2011г., 2014г., 2016г., 2017г., 2018г.), като ги предавали в брой. Давали ѝ суми и когато тя отивала при тях (два пъти годишно). В заключение съдът приел, че по делото е безспорно установен факта, че ответницата е получила доход по банков път Р. в размер на 189 052, 89 евро (369 755, 31лв.), поради което направил извод, че същият следва да бъде включан в анализа, в графа приходи. Развил съображения, че това бил личен доход със законен източник от продажба на имущество, придобито преди проверявания период. Посочил, че показанията на свидетелката М. не са опровергани от останалия събран доказателствен материал. Намерил за неоснователен доводът на ищеца, че е житейски нелогично и неправдоподобно подобни суми от по 10 000 евро да се внасят в брой и да не се декларират пред митническите власти. Приел, че именно предвид обстоятелството, че суми до 10 000 евро не подлежат на деклариране, е житейски логично и правдоподобно да се внасят така, вкл. и предвид размера на банковите такси за международни трансфери към посочения период. Предвид изложеното, направил извод, че общия размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците за проверявания период възлиза на 1 470 048, 12лв. По отношение на разходите на ответниците, съдът установил, че същите са както следва: 1/ разходите за издръжка на проверяваното лице и семейството му – 95 654, 49лв. (т.14 от икономическата експертиза); 2/ разходи за задгранични пътувания – 20 078, 72лв. (т.16 от заключението, като разходите били отчетени без включване на такива за дневни и нощувки във връзка със задграничните пътувания на проверяваното лице и семейството му в Р., тъй като пътувания в други държави не са установени); 3/ разходи за публично правни задължения – 7 288, 22лв. (т.15 от заключението); 4/ разходи за погасителни вноски по банкови кредити и кредитни карти – 559 043, 92лв. (т.17); 5/ извънредни разходи (описани по видове в т.18) – 8 568, 48лв.; 6/ разходи за придобиване на дружествени дялове, придобити в периода и отчуждени в периода по противопоставим на държавата начин 1 400лв. (т.19 от заключението вещото лице посочило сумата от 700лв. за придобиване на дружествени дялове в „Б. .“ ООД, като съда добавил и сумата от 700лв. за придобиване на дялове в „Ю. .“ ЕООД, които впоследствие също били продадени в периода); 7/ разходи за предоставени заеми в общ размер на 57 696, 73лв.; 8/ извънредни разходи, включващи платени стоки и услуги по банков път чрез ПОС, изтеглени на каса и АТМ средства, наредени към трети лица, чийто сбор, надвишава издръжката по НСИ, с посочена от вещото лице стойност 261 133, 53лв. (т.20-24). От тази сума съдът приспаднал сумата от 9 779, 15лв., преведена към Н. Б., тъй като същата била включена в графата разходи за предоставени заеми. Направил извод, че общия размер на извънредните разходи на ответниците възлизал на 251 354, 38лв., в която сума били включени и всички разходи по повод извършените посреднически услуги, доколкото тя обхващала всички разплащания, които ответниците са правили. В заключение направил извод, че общия размер на разходите на ответниците за проверявания период възлизат на 1 001 084, 90лв. Чистият доход възлиза на 468 063, 22лв. С оглед на това и доколкото стойността на придобитото от ответниците имущество възлиза на 316 709, 05лв., направил извод за липса на несъответствие между имуществото и нетния доход, което да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Изложил още, че в анализа не били включени като приходи сумите, които ответникът твърди, че е получил в брой, представляващи комисионни възнаграждения по неформални договори за посредничество, сключвани между него и множество чуждестранни граждани (основно руски), във връзка с покупко-продажби от тях на недвижими имоти в България, така и последващи дейности по ремонти на някои от тези имоти, обзавеждане и отдаване под наем, за които са представени разписки, подписани от него, за получени в брой възнаграждения (лицата и сумите обобщени в таблицата по т.43 от икономическата експертиза). Съдът посочил, че такива услуги ответникът предоставял, съгласно показанията на свидетеля адв.Е. К.-П., на посочените в показанията ѝ лица, за които същевременно по делото били представени и нотариални актове, с които тези лица закупували имоти на територията на България, а адв. К. е била техен пълномощник по договорите. Съдът посочил, че в анализа не вклюил и сумите, за които ответникът твърдял, че е получил в брой, представляващи комисионни възнаграждения по договор за посредничество във връзка с договор за продажба на дружествени дялове на дружеството „Е. .“ ООД (учредено първоначално през 2009г. от свидетелят К. и майката на ответника свидетелката Д., с предмет на дейност придобиване, изграждане, експлоатация и управление на енергийни мощности, продадени 2012г.) и договори за проучвателни дейности във връзка с ФЕЦ, според показанията на св.К., както и тези, получени като комисионни при краткосрочно отдаване под наем на имоти (несобственост на ответника) посредством платформата „Букинг.ком“, доколкото и без техния анализ не е налице изискуемото се несъответствие от над 150 000лв. за целия проверяван период. За пълнота на изложението съдът посочил, че за тези от тях, за които са представени подкрепящи свидетелските показания писмени доказателства, вкл. нотариални актове, разписки, фактури, писмени договори за посредничество, не би могла да се сподели тезата на ищеца, че представляват незаконни доходи, защото не са били декларирани и обложени по предвидения в данъчното законодателство ред. Развил съображения, че те имали свой източник дейност, която не била незаконна сама по себе си (посреднически услуги, свързани с продажба на недвижими имоти и проучвателни дейности), поради което могат да представляват приход, като се съобразят и имат предвид съответните разходи за извършването им. Въз основа на изложеното съдът направил извод, че не са налице законовите предпоставки за постановяване на исканото отнемане по отношение на ответниците, поради което отхвърлил предявените искове като неоснователни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди заявените от страните доводи и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани ппо делото доказателства, имащи значение за решаването на спора, като посоче конкретно направените въз основа на тяп свои изводи съобразно изискванията на чл.234, ал.2 вр. чл.236, ал.2 и чл.12 от ГПК? Твърди, че същият е разрешен в противоречие с ППВС №1/1953г., ППВС №7/1965г. и ППВС №1/1985г., както и с практиката на ВКС в решение №10/01.02.2012г. по гр.д.№130/2001г. на І г.о.; решение №265/10.09.2012г. по гр.д.№703/2011г. на ІV г.о.; решение №127/05.04.2011г. по гр.д.№1321/2009г. на ІV г.о.; решение №92/06.11.2019г. по т.д.№2100/2018г. на І т.о.; решение №115/30.04.2013г. по т.д.№805/2011г. на ІІ т.о.; решение №310/04.11.2014г. по гр.д.№795/2014г. на ІV г.о.; решение №24/2010г. на І г.о.; решение №226/2011г. на ІV г.о.; решение №235/2011г. ІV г.о.; 2/Задължен ли е съдътпри преценка на показанията на свидетел (близък роднина на страна по делото) да подходи със засилена критичност, с оглед неговата заинтересованост от изхода на спора, както и да изложи подробни мотиви поради какви причини крдитира показанията му, да посочи кое конкретно писмено доказателство по делото кореспондира с неговите показания? По този въпрос твърди, че въззивното решение е в противорчие с практиката на ВКС в решение №136/10.03.2025г. по гр.д.№2981/2024г.; решение №50095/03.04.2024г. по т.д.№1318/2022г.; решение №135/30.05.2024г. по гр.д.№2397/2023г.; решение №2/11.01.2024г. по т.д.№2195/2022г.; решение по гр.д.№4216/2008г. на ІV г.о.; решение по гр.д.№6369/2014г. на ІV г.о.; решение по т.д.№1871/2014г. на ІІ т.о.; 3/ Следва ли за установяване наличието на законен доход да се установи и докаже как той е формиран, включително и какви са съпровождащите дейността разходи, или е достатъчно да се установи само законно основание на получените парични средства. Навел е довод за разрешаването му от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение по гр.д.№1680/2020г. на ІІІ г.о.; решение №333/19.06.2025г. по гр.д.№3436/2024г. на ІV г.о.; решение №50098/18.01.2024г. по гр.д.№1074/2022г. на ІІІ г.о.; решение №230/21.01.2019г. по гр.д.№4371/2017г. на ІV г.о.; решение №157/12.02.2021г. по гр.д.№271/2020г. на ІІІ г.о.; решение №50130/03.01.2024г. по гр.д.№5134/2021г. на ІV г.о.; 4/Представляват ли „имущество“ по смисъла н апар.1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и следва ли като такова да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието вземанията, произтичащи от предоставени заеми невъзстановени в рамките на проверявания период? Твърди, че същият е разрешен в противоречие с разясненята дадени в ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР №4/2021г. на ОСТК на ВКС, както и с решение №283/28.05.2025г. по гр.д.№2758/2024г. на ВКС, ІV г.о. Настоящият състав на ВКС констатира, че с разпореждане от 15.01.2026г. на Председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело №1/2026 г. на ОСГК на ВКС по правните въпроси: „Какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество? Къде са нормативно регламентирани?“. С оглед предметните предели на настоящото производство и обстоятелството, че отговорите на поставените въпроси са обуславящи за изхода на спора, съдът намира че на основание чл.229, ал.1, т.7 във вр. чл.292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение