Определение № 753 от 18.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3328/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. С., чрез адвокат Г. Д. против решение № 780 от 18.04.2016 г., постановено по в. гр. д. № 852/2016 г. по описа на Апелативен съд – София, ГО, VIII с – в, с което е обезсилено решение от 10.11.2015 г. по гр. д. № 5489/2014 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 15 състав, с което е уважен частично искът на касатора против Прокуратурата на РБ за заплащане сумата от 11 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от продължилото над разумния срок наказателно производство, образувано за престъпление по чл. 242, ал. 3 вр. ал., б. „б“ вр. чл. 20, ал. 2 НК. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер – отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С касационната жалба се представя и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Ответникът по касация Прокуратурата на РБ не е подал отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Досежно този въпрос следва да е обоснован и изпълнен един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона са изпълнени по отношение на въпроса: „Когато пред въззивната инстанция са събрани всички допустими и относими доказателства, но има съмнение дали повдигнатия с исковата молба съдебен спор е по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, по чл. 49 ЗЗД или по чл. 6 ЕКЗПЧ, може ли въззивният съд да се произнесе по съществото на спора, като приеме различна правна квалификация от дадената от първата инстанция, или следва да обезсили решението и върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд?“ По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение