Определение № 663 от 28.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 271/2025 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от адвокат Н. Н. Д. и адвокат Ж. В. Т. като процесуални представители на И. Т. Я. и Л. Х. Ц. срещу определение № 3244/17.12.2024г. по в.ч.гр.д.№ 2808/2024г. на САС. С последното е потвърдено определение № 439 от 29.07.2024г. на ОС Монтана по гр.д.№ 283/2022г. за оставяне без уважение на молбата на пълномощниците по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното от окръжния съд решение в частта относно разноските чрез присъждане на основание чл.38,ал.2 ЗА на адвокатско възнаграждение над определеното в размер на 7 707.91лв. с ДДС до претендираното от 13 560лв. с включен ДДС. В частната касационна жалба са изложени съображения, че обжалваното определение е „незаконосъобразно - недопустимо и неправилно“. Поддържа се, че ищецът И. Я. е предявил три кумулативно обективно съединени иска за неимуществени и имуществени вреди, а ищцата Л. Ц. - иск за обезщетение на неимуществени вреди като пострадалите са защитавани по реда на чл.38,ал.1 ЗА от адвокат Н. Н. Д. и адвокат Ж. В. Т.. Твърдението е, че съдилищата, в разрез с разпоредбата на чл.2,ал.5 от Наредбата за МРАВ, са кумулирали сумите, за които исковете са уважени и на тази база неправилно е изчислен размерът на адвокатското възнаграждение. Поддържа се, че минималното възнаграждение, определено по Наредбата е 7 020лв. с ДДС за защитата на Л. Ц. и 6 540 лв. за И. Я.. Посочва се, че съобразявайки решение на СЕС по дело С-438/22, съдът действително не е обвързан от фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, но няма пречка да изхожда от тях като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че самото обективно съединяване на четири иска, всеки един от които, наред с общите, се основава и на различни обстоятелства, спрямо които подлежат на самостоятелна преценка събраните, макар и общи по исковете доказателства, предпоставя завишена фактическа и правна сложност на защитата ако би била осъществявана самостоятелно. Искането е за присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на исковете поотделно за всеки един от ищците в общ размер на 13 560лв. с ДДС. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване в хипотезата на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпроса „Следва ли съдът при приложение на решението на СЕС по дело С -438/22г. и определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, дължимо на адвокат, оказал безплатна правна помощ, да изхожда от фиксираните в Наредбата за минимални размери на адвокатските възнаграждения като инструктивни, ориентировъчни относно представата на адвокатското съсловие за адекватност на адвокатските възнаграждения, или е обвързан единствено и само от фактическата и правна сложност на делото и какви са обективните критерии за определяне на фактическата и правна сложност на делото?“ В писмен отговор ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД оспорва основателността на подадената частна касационна жалба. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на обжалването. Настоящият състав намира искането за допускане на частното касационно обжалване за неоснователно: Константната практика на ВКС (ч.гр.д.№ 83/2024г. на 1 г.о., гр.д.№ 5303/2023г. на 3 г.о., ч.гр.д.№ 2100/2024г. на 2 г.о., т.д.№ 355/2024г. на 1 т.о., ч.т.д.№ 2559/2024г. на 2 т.о., ч.т.д. № 2450/2020г. на 2 т.о.), формирана съобразно задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22 е, че приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗА законова делегация от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не обвързва съда при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото адвокатско възнаграждение. Размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото. От значение е вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхвата на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика и др. Обжалваното определение е съобразено с тази практика. Въззивната инстанция е отчела, че предмет на първоинстанционното производство са един иск на ищцата Л. Ц. с цена от 200 000 лева и три иска на ищеца И. Я. с обща цена от 201 755 лева - всичките по чл. 432,ал.1 от КЗ. Дала е отговор, че минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл.7,ал.2,т.5 от НМРАВ - ред. Дв.бр.88 от 2022 г. ) се равняват на 12 650 лв. и 12 690 лв., делото е с близка до средната фактическа и правна сложност, тъй като по исковете на двамата съищци има множество общи факти – увреждащото деяние, механизмът на ПТП и съпричиняването, което предполага еднакви процесуални действия за доказването. Анализът на тези обстоятелства е дал основание на състава да формира извод, че е налице несъответствие между претендираните минимални размери на адвокатските възнаграждения и усилията на защитата. При съобразяване на решението на СЕС по дело С-438/22 е прието, че обосновани и справедливи (чл. 36,ал.2 във вр. с ал.1 ЗА) са адвокатски възнаграждения на половина по- малки (6 325 лв. и 6 345 лв.), които при прилагане на разпоредбата на чл. 78,ал.1 ГПК с оглед уважената от МОС част от исковете, са в общ размер 3 975,62 лв. ( 4 770.75 лв. с ДДС), т.е. сборът им е по - малък от присъдените с необжалваната част на определението по чл. 248,ал.3 ГПК - 7 707.91 лв. Наличието на трайноустановена съдебна практика, съобразена и приложена в обжалваното определение изключва наличието на хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, на която като допълнителна предпоставка е основано искането за допускане на касационното обжалване. Съставът на апелативния съд е изложил ясни и убедителни съображения относно преценката си за критериите, по които оценява правната и фактическа сложност на делото. Несъгласието на касаторите с приетия от съда стандарт, приложен спрямо конкретните обстоятелства по делото, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационния контрол. Разноски за производството не подлежат на присъждане. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.