Определение № 2 от 04.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 88/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 222/18.10.2019 г., постановено по в.т.д. № 240/2019 г. от Варненски апелативен съд в следните части: 1/ с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 10/22.02.2019г. по т.д. № 92/2018 г. на Търговищки окръжен съд е отхвърлен предявеният от касатора против „Изворово Агро“ ЕООД, [населено място], иск по чл.82 вр. чл.79 ЗЗД за разликата над 8 066,08 лв. до 11 787,43 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 01.10.2013 г., с нотариална заверка на подписите № 14597, акт № 191, том 14 на Нотариус с рег. № 496 на НК, вписан в СВ – Омуртаг под вх. № 2269/03.10.2013 г., акт № 133, том 4, със срок от десет стопански години, равняващо се на пропусната печалба от земеделски имоти № 039014 с площ 9,000 дка, № 050013 с площ 5,300 дка и № 030010 с площ 5 дка, находящи се в землището на [населено място], общ.А., чрез засяването им със земеделски култури за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години; 2/ с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от касатора против „Изворово Агро“ ЕООД, [населено място], иск по чл.82 вр. чл.79 ЗЗД за сумата от 2 713,78 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразното прекратяване на договора за аренда, равняващо се на стойността на неполучени субсидии за земеделските имоти чрез засяването им със земеделски култури за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът „Изворово Агро“ ЕООД, [населено място], оспорва жалбата. Претендира разноските по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че е сключен договор за аренда на 01.10.2013 г., с нотариална заверка на подписите, за срок от десет стопански години, по повод пет недвижими имота, находящи се в [населено място], общ.А., с обща площ 37 300 дка; ответникът „Изворово Агро“ ЕООД е последващ приобретател на имотите; с решение № 3491/06.10.2016 г. по гр.д. № 14897/2014 г. на Варненски районен съд, потвърдено с решение по в.т.д. № 11/2017г. на Варненски окръжен съд, е прието за установено в отношенията между „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД и „Изворово Агро“ ЕООД съществуването на арендно правоотношение по силата на договора от 01.10.2013 г. и е отменено вписването за неговото разваляне, извършено с акт № 51, вх. № 1133/15.04.2015 г., дв. вх. № 1131 на СВ – Омуртаг. По отношение на претенцията за пропуснати ползи от нереализирана продукция за процесните две стопански години въззивният съд е констатирал от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД е земеделски производител на зърнени култури и е сключил на 10.11.2014 г. в Гърция частен договор с гръцки производител, по силата на който е поел задължение да доставя всяка година до 2022 г. 200 000 кв. фураж за животни, смески от зърно и люцерна, срещу цена от 0,55 евро за килограм. Приел е, че ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, с оглед лишаването му от осигурена печалба за следващите осем години в резултат на неправомерното поведение на ответното дружество. Счел е за неоснователно възражението на „Изворово Агро“ ЕООД, че „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД не следва да се третира като биопроизводител, като се е позовал на представената служебна бележка от сертифициращ орган с възложени контролни функции, както и на издадените сертификати за съответствие на продукция. По спорния въпрос за размера на дължимото обезщетение за пропуснати ползи решаващият съд е констатирал, че същият е изчислен по основна и допълнителна агротехнически и счетоводна експертизи, след приспадане на разходите, необходими за произвеждането на нереализираната продукция. Приел е за преклудирано възражението на ищеца за съобразяване размера на пропуснатите ползи с цената по договора с гръцкия производител, тъй като същото е релевирано след приемане на експертизите. Изтъкнал е, че дори и да се приеме обратното, уговорената в договора с гръцкия производител единична цена на кг. смес не е единична цена на кг. монокултура, поради което претендираното автоматично умножение на целия добив от процесните имоти по единичната цена от договора не може да съставлява база за определяне величината на пропуснатата полза. Отчел е също и липсата на доказателства в какво съотношение ще се изкупуват произведените фуражи и смески в рамките на общо договорените 200 000 кг. продукция, както и че уговорената цена включва и доставка по местоживеене на животновъда. Според въззивния съд за определяне на размера на дължимото обезщетение за пропуснати ползи следва да бъде съобразена методологията по допълнителната агротехническа и счетоводна експертизи. Изтъкнал е неоспорването от ищеца на заключението на счетоводната експертиза в рамките на определената методика - сравнителен анализ на реализираните продажби по счетоводни документи в близки периоди. Позовавайки се на тази експертиза, въззивният съд е приел, че общият размер на дължимото обезщетение за ечемик и царевица възлиза на 6 151,08 лв. Съобразно заключението на основната агротехническа експертиза и събраните по делото гласни доказателства, решаващият състав е приел, че чистият пропуснат приход от фий е в размер на 1 915 лв. С оглед на това апелативният съд е заключил, че общият размер на пропуснатите ползи възлиза на 8 066,08 лв. Счел е за неоснователен иска за пропуснати ползи в размер на неполучени субсидии за процесните две стопански години. Приел е, че неполучените субсидии не съставляват пропусната полза, като е изложил съображения, че същите са средство за производителя да намали себестойността на продукцията, да подобри и оптимизира дейността си; те не са печалба или сума, с която се увеличава имуществото на ищеца, а се дължат при реално направени разходи за поддръжката на наетите имоти. Изтъкнал е, че ако субсидията бъде присъдена, ще е налице неоснователно обогатяване на ищеца, предвид присъждането в негова полза на разходи за обработка на арендуваните земи за стопанската 2014/2015 година. Касационната жалба е частично недопустима. Съгласно чл.280, ал.3 ГПК от обхвата на касационния контрол са изключени решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Предявеният иск с правно основание чл.82 вр. чл.79 ЗЗД за сумата 2 713,78 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразното прекратяване на договора за аренда от 01.10.2013 г., равняващо се на стойността на неполучени субсидии за процесните земеделски имоти чрез засяването им със земеделски култури за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, поради което въззивното решение, на осн. чл.280, ал.3 ГПК, не подлежи на касационен контрол в тази му част. В останалата част касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. „Кои са критериите за определяне размера на пропуснатите ползи от нереализирането на продукция вследствие виновното поведение на страна по договора? Когато пропуснатата полза от определена производствена дейност/ производство на био продукция се съизмерява с вредите от препятстване на това производство – на каква сума следва да отговарят те – на тази на средните пазарни цени въобще или на цените по конкретния договор, който е осуетен от виновното поведение на ответника и е в основата /главното доказателство/ за доказаната възможност за сигурното увеличаване на имуществото?“; 2. „С какво следва да се съизмерят пропуснатите ползи от неосъществяването на дължим по един договор резултат, при положение че е доказано, че виновното поведение на контрагент е в причинна връзка с невъзможността да се осъществи дадена търговска сделка?“; 3. „При положение че е направен извод, че нереализираната продукция по един търговски договор е основен елемент и на негова основа е доказана възможността за реализиране на продукцията, както и че същият съставлява част от търговската дейност на ищцовото дружество и само по този договор продукцията е следвало да се реализира, не следва ли размерът на пропуснатите ползи от нереализирането на продукцията да се определи по цените по този договор?“; 4. „Съставляват ли субсидиите пропуснати ползи и представляват ли обезщетение за пропуснати ползи, при положение че същите са сигурен очакван приход за ищеца, след като е имал вписан договор за наем за съответните площи и с оглед на тези площи ги е получавал през всички предходни години?“; 5. „При положение че въззивната жалба съдържа оплаквания за погрешно установен, релевантен за делото, факт за незаконосъобразно недопуснато доказателствено искане /отказ да се назначи СИЕ според цените по договора с гръцкия контрагент/ за необоснованост на фактическите изводи, въззивният съд оправомощен ли е да извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства и приеме съответния факт за установен/ неустановен, както и да допусне поискани от въззивника доказателства, и длъжен ли е служебно да назначи експертиза за установяване на правно релевантен факт, дори ако такава не е поискана и/ или въззивникът не е определил задачата на вещото лице? Касаторът твърди, че по първите три въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 111/13.07.2010 г. по т.д. № 935/2009 г. на ВКС, II т.о. и решение № 42/28.06.2018 г. по т.д. № 1398/2017 г. на ВКС, I т.о., а по петия въпрос – с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че всички въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол поради очевидна неправилност. Първите три въпроса, относими към определяне размера на пропуснатите ползи, следва да бъдат разгледани общо, доколкото са със сходно съдържание. Въпросите на отговарят на основаната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът им е обусловен от преценката на конкретните факти и обстоятелства по делото и предполага произнасяне по правилността на обжалваното решение, което не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Следва да се отбележи, че в поставените въпроси не е отчетен решаващият аргумент на въззивния съд относно неприемането на цената, уговорена с договора с гръцкия производител, при определяне на размера на пропуснатите ползи, а именно че същата е договорена за килограм фураж, представляващ смес от зърно и люцерна, а не за килограм монокултура, каквато е претенцията на ищеца – настоящ касатор. Цитираната от касатора съдебна практика на ВКС е неотносима към настоящия спор, тъй като касае различни хипотези - решение № 111/13.07.2010 г. по т.д. № 935/2009 г. на ВКС, II т.о. дава отговор на въпрос, относим към определяне размера на обезщетение, дължимо поради нарушаване на забраната на чл.142, ал.1 ТЗ за конкурентна търговска дейност, а решение № 42/28.06.2018 г. по т.д. № 1398/2017 г. на ВКС, I т.о. третира хипотеза на пропусната полза от търговска дейност по произвеждане на електрическа енергия. Макар и значим за изхода на делото, четвъртият въпрос, свързан със субсидиите, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като е относим към неподлежащата на касационно обжалване част от решението. Петият въпрос е поставен във връзка с твърдението на касатора за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се назначи съдебна експертиза и в недопускане на допълнителна задача на експертизата. Въпросът е релевантен, но не е доказано твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По смисъла на задължителните указания, дадени в т.2 и т.3 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, възможността за събиране на допълнителни доказателства от въззивния съд /по искане на страната или служебно/ е обусловена от допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при попълване на делото с доказателствен материал. В случая, с постановеното в закрито съдебно заседание определение № 380 от 03.06.2019 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на въззивника – настоящ касатор за назначаването на комплексна съдебна експертиза по съображения за отсъствие на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Изтъкнал е, че искането за определяне на средната пазарна стойност на производствената продукция по метода, претендиран от касатора, е заявено след изслушване на няколко експертизи. Приел е, че доказателственото искане за допускане на допълнителна задача на експертизата е преклудирано, тъй като е релевирано едва с молба в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд. В допълнение, въззивният съд е акцентирал, че за определянето на пазарната цена по поддържания от касатора метод не се изисква наличието на специални знания, както и че заключенията на допуснатите в първоинстанционното производство експертизи не са своевременно оспорени, а доказателствените искания на страната са насочени единствено към съобразяване на пазарната цена съобразно договора с гръцкия производител. С оглед на изложеното следва, че процесуалните действия на въззивния съд са съобразени с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. Твърденията на касатора са очевидна неправилност са изцяло по правилността на въззивното решение, в която част съставът на ВКС не констатира да съществуват основания за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. По разноските. На основание чл.81 ГПК и според списък по чл.80 ГПК, инкорпориран в отговора на касационната жалба, и представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/06.01.2020 г. касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 850лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд