Определение № 409 от 24.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 832/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЕТ „Мак-комплект М. М.“ [населено място] чрез адв. Н. Д. срещу решение № 2015/28.10.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, 11 състав по гр.д. № 3651/2016 г., с което е потвърдено решение на Благоевградски окръжен съд /БлОС/. С решението на БлОС са признати за неистински /неавтентични/ следните частни свидетелстващи документи: протокол за проведен авторски надзор от 02.11.1995 г. по отношение на подписите на М. А. М. за изпълнител и на акт № 4 за предаване на строителна площадка от 03.11.1995 г. по отношение на подписите на М. А. М. за изпълнител; протокол без дата за изпълнени видове СМР на път "с. Конарско – [населено място]" на л. 288 - 289 по отношение на подписите за проверил на С. П. и на П. Г.; на документ с рег. индекс № 92.00.273 от 30.11.2004 г. по описа на община Якоруда по отношение на подписа за „проектант“ на мястото за П. Д. Г. и на подписа за „С. Борисова П.“, за „президент“; анализ на пътя [населено място] – [населено място], включващ Анализи, Номенклатура на труда, Номенклатура на механизацията, Номенклатура на материалите и Номенклатура на видовете СМР - лист 271-287 по отношение на подписа за „проверил,, на С. П. и са отхвърлени предявените искове от ЕТ „Мак-комплект М. М.“ против община Якоруда за заплащане на сумата от 1091661 лв., представляваща разликата до пълния иск в размер на 1191661 лв. - незаплатена стойност на извършени СМР по обект местен път IV-84025 "с. Конаре – [населено място]", община Якоруда /при заявен и уважен частичен иск в размер на 100000 лв./, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане; за заплащане на сумата от 737015.59 лв., представляваща разликата до пълния иск в размер на 804131.50 лв. - начислена мораторна лихва върху главницата, считано от 30.11.2004 г. до датата на предявяване на частичния иск - 23.11.2009 г. /при заявен и уважен частичен иск в размер на 67115.91 лв./ и за заплащане на сумата от 406968.77 лв., представляваща незаплатена и дължима мораторна лихва върху сумата от 1091661 лв., считано от 23.11.2009 г. - датата на подаване на исковата молба по предявения частичен иск до 28.08.2013 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ. Присъдени са разноски. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване - чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба община Якоруда оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор. Третото лице помагач на ищеца, сега касатор, А. В. не взима становище по касационната жалба. С определение № 238/26.09.2017 г., на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК производството по делото е спряно до произнасяне на ОСГТК на ВКС по ТД № 3/2016 г. с оглед формулиран въпрос от касатора в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 ГПК: „Ползва ли се решението по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право?“. ОСГТК на ВКС се е произнесъл с ТР № 3/2016 г. от 22.04.2019 г., поради което и на основание чл.230 ГПК настоящото производство следва да бъде възобновено. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба на ЕТ „Мак-комплект М. М.“ [населено място] и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 т.1 ГПК, намира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Неоснователни са доводите на ответната страна, че касационната жалба е подадена от ненадлежна страна, доколкото ищецът – касатор е прехвърлил търговското си предприятие ЕТ „Мак-комплект М. М.“ [населено място] на „Мак Прогрес“ ЕООД. Сделката – договор за продажба на търговско предприятие на ищеца, сега касатор, е извършена на 30.05.2016 г., преди предявяване на въззивната му жалба пред САС на 07.06.2016 г., т.е. в хода на висящ процес. Няма данни за привличане в делото на приобретателя или заместването на праводателя /чл.226 ал.2 ГПК/, поради което има основания да се приеме, че прехвърлящата страна запазва качеството си на страна в процеса и делото продължава своя ход между първоначалните страни /чл.226 ал.1 ГПК/. По изложените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на ВКС намира следното: С решение № 204/25.11.2010 г. на БлОС по т.д. № 505/2009 г., потвърдено от САС с решение № 939/04.06.2012 г. по т.д. 1586/2011 г. Община Якоруда е осъдена да заплати на ЕТ „Мак-комплект М. М.“ [населено място] сумата от 100000 лв. – част от дължимото възнаграждение по договор за изработка на стойност 1191661 лв., както и сумата от 67115.91лв. – част от дължима лихва за забава в пълен размер от 804131.50 лв. за периода 30.11.2004 г. – 23.11.2009 г. ведно със законната лихва от 23.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата от 100000 лв. с направени разноски. Претенциите са за възнаграждение и лихва за забава по сключен между страните договор на 31.10.1995 г., по силата на който общината е възложила на настоящия касатор изпълнение на обект „изграждане на път [населено място] – [населено място]“. С решение № 2319/29.04.2016 г. по т.д. № 379/2013 г. на БлОС, потвърдено с решение № 2015/28.10.2016 г. на САС по гр.д. № 3651/2016 г., предмет на касационната жалба, са признати за неистински /неавтентични/ посочени свидетелстващи документи и е отхвърлен иск на настоящия касатор срещу община Якоруда за сумата 1091661 лв. - разлика до пълния размер на иска от 1191661 лв. – незаплатена стойност на извършени СМР по обект местен път ІV-84025 „с. Конарско – [населено място]“ /при заявен и уважен частичен иск в размер на 100000 лв./, ведно със законната лихва; за заплащане на сумата от 737015.59 лв. – разлика до пълния иск в размер на 804131.50 лв. – мораторна лихва върху главницата, считано от 30.11.2014 г. до датата на предявяването на частичния иск 23.11.2009 г. /при предявен и уважен частичен иск в размер на 67115.91 лв./ и за заплащане на сумата от 406968.77 лв. - мораторна лихва върху сумата от 1091661 лв., считано от 23.11.2009 г. до 28.08.2013 г. За да потвърди отхвърлителното решение на БлОС, САС е приел, че на 31.10.1995 г. страните по делото са сключили договор за строителство, по силата на който общината е възложила на настоящия касатор изпълнение на обект „изграждане на път [населено място] – [населено място]“. Цената на договорените СМР и срока на изпълнение са били предмет на предоговаряне с пет броя анекси. Във връзка със спора по делото налице ли е изпълнение от страна на настоящия касатор на описаните в исковата му молба СМР и приети ли са те от възложителя с протокол обр.19 от 30.11.2014 г., както и приемане с конклудентни действия и с оглед възражение за неавтентичност на представения протокол, САС е приел, че представените по делото два протокола обр.19 с идентично съдържание и при оспорване на тяхната автентичност не установяват приемане на процесните СМР, доколкото не съдържат всички реквизити на документ /дата, подпис, вкл. посочване, че са съставени и подписани от кмета на общината/. Гласните доказателства по делото установяват извършване на СМР в много ранен период, не и извършването и надлежното им приемане след 2004 г. до 2009 г., както се претендира по настоящото дело. Според САС не е осъществено приемане с конклудентни действия на описаните в исковата молба СМР /конкретизирани в 37 пункта/. С оглед липсата на надлежно изпълнение на претендираните СМР от страна на изпълнителя и настоящ касатор и тяхното приемане от страна на възложителя изрично или с конклудентни действия няма основания, според САС, да се приеме, че възложителят дължи заплащане стойността на тези СМР. Относно уважения частичен иск от БлОС с решение № 204/25.11.2010 г. по т.д. № 505/2009 г., потвърдено от САС с решение № 939/04.06.2012 г. по т.д. 1586/2011 г. с идентичен предмет на иска, предявен по настоящото дело, САС е приел, че силата на пресъдено нещо по уважения частичен иск се разпростира единствено върху онази част на спорното право, която е била въведена в исковата молба като предмет на частичния иск. За останалата непредявена част за спорното право не е налице влязъл в сила съдебен акт и ищецът дължи установяване на своите твърдения, като не би могъл да се позове на силата на пресъдено нещо в частичния иск. Посочено е, че признание за приемане на изпълнените СМР не се съдържа и в представената по гр.д. № 505/2009 г. на БлОС генерална сметка, която е подписана от кмета на община Якоруда, но от доказателствата по делото не се установява същата да е приложена към сключения между страните договор или друг, съпътстващ договора документ. Обстоятелството, че същата не е подписана от изпълнителя обосновава извод, че документът не представлява неразделна част от договора. В сметката е посочена стойност на неразплатени СМР от 1197253 лв., но същата не препраща към процесния протокол обр.19 и описаните в него СМР, поради което е невъзможен извод за наличие на връзка между двата документа. Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. В изложението си касаторът излага доводи и въпроси във връзка с частичния и цялостния иск. Обуславящ изхода на спора е формулираният въпрос: „Ползва ли се решението по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право?“ С оглед междувременно постановеното ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и приетото от него в т.2, следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС за проверка съответствието на даденото с него разрешение с приетото в ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК, касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 44713 лв. - М. А. М. е освободен от заплащане на държавна такса само по въззивната жалба подадена от ЕТ „Мак-комплект М. М.“ [населено място] с разпореждане № 3266/20.06.2016 г. по т.д. № 379/2013 г. Мотивиран от горното, съдът: