Определение № 718 от 22.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 909/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Евроконсулт груп - България“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу решение № 2757 от 11.12.2019 г., постановено по т. д. № 3627/2019 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е обезсилено решение № 11 от 18.04.2018 г. по т. д. № 11/2017 г. на Окръжен съд - Видин, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 42 от 01.04.2019 г., в частта, с която е признато за недоказано оспорването по реда на чл.193 ГПК на истинността на представени по делото документи - договор за цесия от 22.05.2014 г. и уведомления за цесия от 02.02.2015 г. и 06.03.2015 г., и след отмяна на първоинстанционното решение в останалата част е прогласена недействителността по предявен от „ЮС-07“ ООД против „Евроконсулт груп - България“ ЕООД иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД на договор за прехвърляне на вземане (цесия) с посочена в текста дата 22.05.2014 г.; Отхвърлени са предявените от „Евроконсулт груп - България“ ЕООД срещу „Туркомфорт“ ЕООД (в несъстоятелност) искове по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването на вземания на „Евроконсулт груп - България“ ЕООД, вписани в списъка на неприетите вземания в производството по несъстоятелност на „Туркомфорт“ ЕООД (в несъстоятелност), в размер на 567 324.30 евро - дължима обратно сума по развален договор за покупко - продажба на имот от 24.04.2007 г., сключен между „Туркомфорт“ ЕООД и „ЮС - 07“ ООД, 211 240.21 евро - лихви за периода от 09.04.2013 г. до 15.11.2016 г., и 57 798.62 лв. - разноски по т. д. № 182/2014 г., предмет на договора за цесия с дата 22.05.2014 г.; Отхвърлени са предявените от „Евроконсулт груп - България“ ЕООД срещу „Туркомфорт“ ЕООД (в несъстоятелност) и „ЮС - 07“ ООД искове по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за установяване несъществуването на вземания на „ЮС - 07“ ООД, вписани в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Туркомфорт“ ЕООД (н.), в размер на 567 324.30 евро - дължима обратно сума по развален договор за покупко - продажба на имот от 24.04.2007 г., сключен между „Туркомфорт“ ЕООД и „ЮС - 07“ ООД, 406 930.39 лв. - лихви за периода от 09.04.2013 г. до 15.11.2016 г., 57 798.62 лв. - разноски по т. д. № 182/2014 г., и 27 200 лв. - разноски по изп. д. № 186/2015 г. на ЧСИ Д. Н.; Осъдено е „Евроконсулт груп - България“ ЕООД да заплати на „ЮС - 07“ ЕООД разноски за първоинстанционното и за въззивното производство в размер общо на 4 219 лв. и държавна такса по сметка на Софийски апелативен съд в размер на 48 155.69 лв. Решението в частта по исковете с правно основание чл.694 ТЗ е постановено при участие на синдика на „Туркомфорт“ ЕООД (в несъстоятелност) - И. А.. В касационната жалба, поправена по реда на чл.285, ал.1 ГПК с молба от 11.02.2020 г., се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил материалния закон - чл.301 ТЗ и чл.42, ал.2 ЗЗД, като е приел, че договорът за цесия е недействителен, тъй като е сключен от името на „ЮС - 07“ ООД от лице без представителна власт и веднага след узнаването ненадлежно представляваното дружество се е противопоставило на договора. Излага доводи, че представената по делото нотариална покана с дата 24.08.2015 г., от съдържанието на която съдът е направил извод за противопоставянето, не съставлява доказателство за момента на узнаване на договора от страна на „ЮС - 07“ ООД, а други доказателства за факта на узнаването не са ангажирани от ответника. Навежда оплаквания, че поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.27 ЗЗД и безкритично възприемане на показанията на свидетеля С. С., въпреки наличието на предпоставките по чл.172 ГПК, въззивният съд е формирал незаконосъобразен извод, че договорът за цесия е подписан от лицето С. С. под въздействие на заплаха. Развива и оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила по чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК при мотивиране на решението и обсъждане на доводите и възраженията във въззивната жалба и в отговора, както и за необоснованост на извода за съставяне на договора за цесия на датата 28.04.2015 г., а не на отразената в съдържанието му дата 22.05.2014 г. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Бланкетно е посочен и чл.280, ал.2 ГПК, без конкретно формулирано основание за достъп до касационно обжалване. Ответникът по касация „ЮС - 07“ ООД със седалище в [населено място] изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 27.05.2020 г. Претендира разноски. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са подадени отговори от „Туркомфорт“ ЕООД (н.) и от синдика И. А.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да обезсили решението на Окръжен съд - Видин в частта, с която на основание чл.193 ГПК е признато за недоказано оспорването на представени по делото документи - договор за цесия с вписана дата 22.05.2014 г. и уведомления за цесия от 02.02.2015 г. и от 06.03.2015 г., Софийски апелативен съд е приел, че в посочената част решението е недопустимо, тъй като договорът и уведомленията, чиято формална доказателствена сила не е оспорена, не се ползват с материална доказателствена сила относно представителната власт на лицата, които са ги подписали от името на юридическите лица - техни автори, и поради това е недопустимо провеждане на производство по чл.193 ГПК за оспорване на съдържанието им досежно представителната власт. Въззивният съд е приел, че в частта, с която е уважен насрещния иск на „ЮС - 07“ ООД за признаване на договора за цесия за недействителен, както и в частта относно предявените от „Евроконсулт груп - България“ ЕООД против „Туркомфорт“ ЕООД (н.) и „ЮС - 07“ ООД положителни и отрицателни установителни искове по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ и чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, първоинстанционното решение е допустимо, но по същество е неправилно и подлежи на отмяна. От вписаните в Търговския регистър обстоятелства по партидата на „Туркомфорт“ ЕООД (н.) въззивният съд е установил, че ищецът „Евроконсулт груп - България“ ЕООД е предявил своевременно вземанията, предмет на положителния установителен иск, в производството по несъстоятелност на „Туркомфорт“ ЕООД (н.) и е възразил в срок срещу включването им от синдика в списъка на неприетите вземания. В срока за възражения ищецът е оспорил и вземанията на ответника „ЮС - 07“ ООД, включени в списъка на приетите вземания и предмет на отрицателния установителен иск. От фактическа страна по делото не е имало спор, че с влязло в сила решение от 24.07.2014 г. по т. д. № 182/2014 г. на Бургаски окръжен съд длъжникът в производството по несъстоятелност „Туркомфорт“ ЕООД (н.) е осъден да заплати на „ЮС - 07“ ООД сумата 567 324.30 евро - получена на отпаднало основание по развален предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 24.04.2017 г., ведно със законните лихви от 09.04.2013 г. до окончателното плащане и разноски по делото в размер на 57 798.62 лв. При предявяване на исковете по чл.694 ТЗ ищецът „Евроконсулт груп - България“ ЕООД е обосновал активната си легитимация с твърдения, че е придобил присъдените с решението вземания с възмезден договор за цесия, сключен с „ЮС - 07“ ООД. В текста на договора е отразена дата на сключване 22.05.2014 г., като е посочено, че при подписване на договора „ЮС - 07“ ООД се представлява от управителя С. С.. По делото са представени като доказателства разписка с дата 22.05.2014 г., с която С. С. е удостоверил, че е получил в брой сумата 15 000 лв., представляваща уговорена в договора цена за прехвърляне на вземанията, и декларация с нотариална заверка на подписа на С. С. от 28.04.2015 г., с която последният е потвърдил полагането на подпис в качеството на управител на „ЮС - 07“ ООД в договора от 22.05.2014 г. С отговора на исковата молба ответникът „ЮС - 07“ ООД е оспорил достоверността на вписаната в договора за цесия дата като е заявил, че договорът не е подписан на 22.05.2014 г., а вероятно на 28.04.2015 г., към който момент С. С. вече не е бил управител на ответното дружество и по тази причина дружеството не е изразило валидно воля за сключване на цесията. Във връзка с така въведените твърдения ответникът е предявил насрещен иск за обявяване на договора за цесия за недействителен като сключен от лице без право да го представлява. Въззивният съд е приел, че в качеството на частен документ договорът за цесия не се ползва с материална доказателствена сила относно датата на сключването му и същата може да бъде установявана с всички допустими доказателствени средства. За целта съдът е обсъдил показанията на разпитания като свидетел в първоинстанционното производство С. С., който при предявяване на договора за цесия с дата 22.05.2014 г. е заявил, че го е подписал през 2014 г., а през 2015 г., след като е бил освободен от длъжността управител на „ЮС - 07“ ООД; Подписването на договора станало в деня, в който свидетелят подписал декларация с нотариална заверка на подписа за потвърждаване на подписа си под текста на договора за цесия, като причината да подпише двата документа била отправена към него заплаха за саморазправа от лицето М. Л.. Наред със свидетелските показания, въззивният съд е обсъдил и заключението на назначената от първоинстанционния съд техническа експертиза за изследване на документи. В заключението е изразено категорично мнение на вещото лице, че договорът за цесия, разписката за получена цена и декларацията с нотариална заверка на подписа на С. С. с дата 28.04.2015 г. са разпечатани върху една и съща хартия; шрифтът, на който са изписани договорът и декларацията, са идентични, като двата документа са разпечатани на едно и също печатащо устройство при съвпадение на тонера на изпълнение на текстовете им; Подписите на С. С. под договора за цесия и под разписката за получена цена са положени с една и съща химикална паста. След преценка на експертното заключение въззивният съд е приел, че констатациите в него потвърждават показанията на свидетеля С. С. за съставяне на договора, разписката и декларацията от 28.04.2015 г. на една и съща дата. В зависимост от така направения доказателствен извод съдът е счел за доказано твърдението на ответника „ЮС - 07“ ООД, че договорът за цесия не е съставен и подписан на отразената в текста му дата 22.05.2014 г., а по-късно, на посочената от свидетеля дата 28.04.2015 г. Допълнителен аргумент за достоверната дата на договора е изведен и от заключението на съдебносчетоводната експертиза, при изготвяне на което вещото лице е констатирало, че в счетоводните записвания по баланса на дружеството - ищец за 2014 г., в обявения ГФО за 2014 г. и в годишните данъчни декларации по ЗКПО за 2014 г. няма отразено вземане с произход договор за цесия от 22.05.2014 г., а първото осчетоводяване на цесията е през 2015 г. Въззивният съд не е възприел доводите на ищеца, че сключването на договора за цесия на датата 22.05.2014 г. се доказва от представените уведомления за цесия с дати 02.02.2015 г. и 06.03.2015 г. Изложил е съображения, че уведомленията не се ползват с доказателствена стойност относно датата на съставянето им, а уведомлението от 02.02.2015 г. е получено от лице, което не е било управител на адресата „Туркомфорт“ ЕООД и не е имало право да го представлява. От справка в Търговския регистър въззивният съд е установил, че вписването на С. С. за управител на „ЮС - 07“ ООД е заличено на 18.07.2014 г. и към 28.04.2015 г. дружеството е било управлявано и представлявано от друго лице - Анатолийс Степанос. Предвид тази констатация съдът е приел, че извършените от С. действия на 28.04.2015 г., изразяващи се в подписване на договор за цесия и разписка за получена цена от името на „ЮС - 07“ ООД и на декларация за потвърждаване на подпис, положен в качеството на управител на дружеството, са такива без представителна власт и преценката доколко те обвързват ненадлежно представляваното дружество е обусловена от разглеждане на предявения от „ЮС - 07“ ООД насрещен иск. За да се произнесе по насрещния иск, въззивният съд е изходил от разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които договор, сключен в хипотезата на чл.42 ЗЗД - от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не е нищожен поради липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, а недействителен по отношение на мнимо представлявания, който разполага с правата да го потвърди или да се позове на недействителността извънсъдебно или по съдебен ред - чрез иск по чл.42, ал.2 ЗЗД или чрез възражение по предявен против него облигационен или вещен иск. С оглед на твърденията, въведени като основание на насрещния иск, съдът е преценил, че ответникът е упражнил правото да се позове на недействителността на договора за цесия поради сключването му от лице, което не е негов законен представител, и квалифицирал иска по чл.42, ал.2 ЗЗД. Като е съобразил представената по делото нотариална покана от 24.08.2015 г. и останалите относими документи, приложени по делото за несъстоятелност на „Туркомфорт“ ЕООД, въззивният съд е направил извод, че ответникът „ЮС - 07“ ООД е възразил срещу цесията незабавно след узнаване на договора, противопоставяйки се по този начин на извършените от негово име без представителна власт действия. Предвид факта на противопоставянето съдът е формирал решаващ извод, че висящата недействителност на договора за цесия се е трансформирала в окончателна, и е уважил насрещния иск като е признал договора за цесия за недействителен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД. В зависимост от изхода на спора по насрещния иск въззивният съд е приел, че недействителният договор за цесия не е породил правни последици и вземането, присъдено с влязлото в сила решение по т. д. № 182/2015 г. на Бургаски окръжен съд, не е прехвърлено валидно от „ЮС - 07“ ООД на „Евроконсулт груп - България“ ЕООД. Поради това, след отмяна на първоинстанционното решение в частта по исковете с правно основание чл.694 ТЗ, въззивният съд е отхвърлил предявените от „Евроконсулт груп - България“ ЕООД положителен и отрицателен установителен иск с предмет спорното вземане. По основанията за допускане на касационно обжалване: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал бланкетно на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, без да посочи коя от уредените в нея хипотези поддържа като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С касационната жалба не са въведени оплаквания за нищожност и за недопустимост на решението, а и от данните по делото не може да се направи обосновано предположение, че въззивният съд се е произнесъл с нищожен или с недопустим съдебен акт, за да са налице основанията по чл.280, ал.2, пр.1 и пр.2 ГПК. Касаторът не е изложил доводи, относими към квалифицираната форма на неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, предвидена като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол. В рамките на производството по чл.288 ГПК касационната инстанция не следи служебно за очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт, поради което решението на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено и заявеното в изложението основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обосновано с твърдения за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по следните въпроси: „ 1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди и да прецени всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно или може да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 2. Как следва да се преценяват свидетелските показания от съда и длъжен ли е съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетеля в хипотезата на чл.172 ГПК; 3. Когато търговец твърди, че трето лице е сключило от негово име договор без представителна власт, носи ли той доказателствената тежест да установи, че се е противопоставил на договора веднага след узнаването; 4. За да е налице хипотезата на заплашване по см. на чл.27 ЗЗД като основание за унищожаване на договор, следва ли да е бил възбуден основателен страх в страната, подписала договора“. Преценен от гледна точка на мотивите към обжалваното решение, първият поставен въпрос не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на него не следва да се допуска. Въззивният съд, съобразявайки очертаните с въззивната жалба и с отговора по чл.263 ГПК предели на въззивна проверка, е обсъдил всички относими към спора доказателства и е формирал свои собствени решаващи изводи по предмета на правния спор. В мотивите към решението съдът е отговорил изчерпателно на всички доводи и възражения на страните и е изложил достатъчно аргументи защо приема, че договорът е съставен на посочената от свидетеля дата, а не на вписаната в текста на документа по-ранна дата. Отразената в мотивите решаваща дейност на въззивния съд опровергава доводите на касатора за постановяване на въззивното решение в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС - т.19, и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I г. о., решение № 69/09.07.2015 г. по гр. д. № 1582/2014 г. на IV г. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на II т. о. и решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II т. о., по въпроса за съдържанието на мотивите към съдебното решение. Несъгласието на касатора с изводите, до които е достигнал въззивният съд в резултат на съвкупната преценка на доказателствата, не е основание решението да се допусне до касационен контрол. Общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК не е изпълнено и по отношение на втория въпрос, свързан с преценката на свидетелските показания и отчитането на евентуалната заинтересованост на свидетеля в хипотезата на чл.172 ГПК. Не кореспондира със съдържанието на мотивите към въззивното решение твърдението на касатора, че въззивният съд е кредитирал безкритично показанията на свидетеля С. С., без да отчете неговата заинтересованост от изхода на делото в качеството на бивш управител, подписал договора за цесия от името на „ЮС - 07“ ООД. При обсъждане на свидетелските показания въззивният съд е съобразил обстоятелството, че свидетелят е изпълнявал функциите на управител на ответното дружество към приетата за достоверна дата на съставяне на договора за цесия. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля, след като ги е преценил поотделно и във взаимната им връзка с останалите доказателства по делото и е направил извод, че изнесените от свидетеля факти се подкрепят изцяло от заключенията на техническата и на счетоводната експертизи. Отчитането на евентуалната заинтересованост на свидетеля и кредитирането на показанията му след преценка, че тяхната достоверност се подкрепя от други безспорни доказателства, дават основание да се приеме, че не е налице и твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г. на IV г. о., решение № 100/08.05.2018 г. по гр. д. № 1737/2017 г. на IV г. о. и решение № 800/22.03.2011 г. по гр. д. № 776/2009 г. на г. о., според която показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички останали доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като се отчита възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото; съдът може да възприеме показанията на заинтересован свидетел за достоверни само след задълбочен анализ на всички доказателства, явяващи се в подкрепа или в опровержението им, като следва да изложи и мотиви защо им дава вяра. Въпросът по т.4 също не е обуславящ за изхода на делото и по отношение на него не е осъществена допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото въззивният съд е посочил ясно в мотивите си, че дружеството - ответник, което се позовава на недействителност на сключения от негово име без представителна власт договор за цесия, е доказало по категоричен начин противопоставянето си на договора незабавно след неговото узнаване. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд не е формирал изводи за унищожаемост на договора за цесия поради сключването му в хипотезата на заплашване по смисъла на чл.27 ЗЗД. Поради това последният формулиран в изложението въпрос не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и е безпредметно да се обсъждат твърденията за разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.27 ЗЗД. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение по т. д. № 3627/2019 г. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация „ЮС - 07“ ООД направените пред касационната инстанция разноски в размер на 9 000 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 10668, сключен с адв. Д. В.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,