Определение № 1959 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 852/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на „Банка ДСК “А Д е обжалвано решение № 8 от 08.01.2025 г. по в.гр.д. № 456/24 на Окръжен съд-Смолян, с което е било обезсилено първоинстанционното решение Решение № 75 от 05.07.2024 г., постановено по гр. дело № 369/2023 г. на РС-Девин и е било прекратено производството по по иска по чл. 422 от ГПК на „Банка ДСК“ АД да бъде признато за установено по отношение на Г. Б. Б., ЕГН [ЕГН], съществуване на вземания на „Банка ДСК“ АД, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 22/27.02.2023 г. и Изпълнителен лист № 18/27.02.2023 г. по ч. гр. д. №№ 50/2023 г. на РС - Девин, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит - овърдрафт от 03.06.2016 г., включващи: главница 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, договорна /възнаградителна/ лихва 830, 69 лева за периода от 05.09.2021 г. до 05.06.2022 г.; обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ 748, 70 лева за периода от 05.05.2022 г. до 22.02.2023 г. В КЖ се излагат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Ответната страна не изпраща писмен отговор. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения: С иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК ищецът „Банка ДСК“АД е претендирал да бъде признато за установено, че ответницата Г. Б. Б. дължи главница в размер на 10 000 лева, възнаградителна лихва в размер на 830, 69 лева за периода от 05.09.2021 г. и лихва за забава в размер на 748, 70 лева за периода от 05.05.2022 г. до 22.02.2023 г., които суми са дължими по Договор за кредит - овърдрафт от 03.06.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и Г. Б. Б.. В отговора на исковата молба е направено възражение, че вземането не е предявено в производството по несъстоятелност, проведено по отношение на ЕТ „Г алина Б.“, поради което е погасено на основание чл. 739 ал. 1 от ТЗ. При справка в Търговския регистър се установява, че на 29.10.2021 г. е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „Г алина Б.“, същата дата е начална дата на неплатежоспособността, от същата дата ЕТ „Г. Б.“ е обявен в несъстоятелност. С Решение № 358/09.11.2022 г. по т. д. № 283/2021 г. на ОС - Пловдив е прекратено производство на основание чл. 632 ал. 4 от ТЗ и е постановено заличаване на търговеца ЕТ „Г. Б., ЕИК[ЕИК]. Пред районния съд е представен Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 25.10.2019 г., с който ЕТ „Г. Б.“, ЕИК[ЕИК], като търговско предприятие е прехвърлено на „Спиро“ ЕООД; договорът е вписан в ТР на 22.01.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 617 ал. 1 от ТЗ всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност - в настоящия случай вземането на банката следва да се счита изискуемо от 29.10.2021 г. Съдът е изложил съображенията си за това, че въпреки че процесният договор за кредит е сключен с физическото лице Г. Б. Б., а не с ЕТ „Г. Б.“, както и независимо дали средствата от тези кредит са използвани за търговска дейност, с оглед приетите разрешения в Тълкувателно решение№2/13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, се погасяват на основание чл. 739 ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност, прекратено с решение по чл. 632 ал. 4 от ТЗ, вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника, тъй като всички активи, притежавани от длъжника, независимо дали са били предназначени за търговската му дейност или не, попадат в масата на несъстоятелността и са предмет на универсалното принудително изпълнение, в което удовлетворение могат да получат само тези кредитори по търговски и нетърговскивземания, които са ги предявили в производството по несъстоятелност; Съдебният състав се е позовал и на Решение № 65/31.05.2024 г. по т. д. № 531/2023 г. на I т.о. на ВКС, с което е прието, че кредиторите следва да предявят нетърговските си парични вземания спрямо физическото лице - едноличен търговец; при отсъствие на такова предявяване настъпват последиците по чл. 688 ал. 1 изр.второ и по чл. 739 от ТЗ. Приема се в посоченото решение на ВКС, че принципното тълкуване на чл. 739 ал. 1 от ТЗ, възприето в т. 1 от ТР № 2/13.07.2020 г. на ОСТК на ВКС е приложимо по отношение на непредявени в производството по несъстоятелност вземания спрямо физическо лице - едноличен търговец, поети от него в качеството му на физическо лице, а не в търговско качество. Ето защо, според състава на въззивния съд, доколкото в настоящия случай търговецът ЕТ „Г алина Б.“ е заличен от 18.11.2022 г., то е погасено и непредявеното в производството по несъстоятелност на ЕТ вземане на „Банка ДСК“ АД на основание чл. 739 ал. 1 от ТЗ към самото физическо лице. Следователно кредиторът не може да реализира вземането си нито чрез универсалното принудително изпълнение, нито в недопустимото поради проведоното производството по несъстоятелност индивидуално принудително изпълнение. Това, според съда, обосновавало отпадането на правния интерес на ищеца от търсената защита, като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно по време на висящността на производството, а с отпадането му отпада и правомощието на съда да разреши спора между страните. Във връзка с развитите от касатора основания за касация по ал.1, т.1 и т.3 на чл.280 ГПК са поставени следните въпроси: 1.ДЛЪЖЕН ЛИ Е СЪДЪТ ДА ПРЕЦЕНИ ВСИЧКИ ВЪЗРАЖЕНИЯ И ДОВОДИ НА СТРАНИТЕ КАТО ОБСЪДИ ВСИЧКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТНОСНО ПРАВНОРЕЛЕВАНТНИТЕ ФАКТИ, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧА СПОРНОТО ПРАВО; 2.СЛЕДВА ЛИ КРЕДИТОРИТЕ ДА ПРЕДЯВЯТ НЕТЪРГОВСКИТЕ СИ ВЗЕМАНИЯ СПРЯМО ДЛЪЖНИКА-ФИЗИЧЕСКСО ЛИЦЕ КОЕТО НЯМА И КАЧЕСТВОТО НА ЕТ КЪМ МОМЕНТА НА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ СПРЯМО НЕГО, ТЪЙ КАТО Е БИЛ ПРЕХВЪРЛИЛ ТЪРГОВСКОТО СИ ПРЕДПРИЯТИЕ ПРЕДИ ТОВА НА ТРЕТО ЛИЦЕ; Гореизложените въпроси се съотнасят към правилността на обжалваното въззивно решение, доколкото отговорите им са в зависимост от конкретните факти, които страната твърди в самите въпроси за налични. Въпреки това, следва да се отбележи по така формулираните въпроси следното: Първият въпрос се задава, с оглед твърдението на страната за неизлагане на мотиви от въззивната инстанция относно възражението за неприложимост на правилото по чл.729 ТЗ и изобщо търговската несъстоятелност за физически лица, които като ЕТ са прехвърлили своето предприятие на друго лице преди обявяването им в несъстоятелност. В случая необсъждането на това обстоятелство е без значение за изхода по спора по настоящото дело при положение, че се установява, че на 29.10.2021 г. е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „Г. Б.“, същата дата е приета в решението за начална дата на неплатежоспособността и ЕТ „Г. Б.“ е обявен в несъстоятелност. С Решение № 358/09.11.2022 г. по т. д. № 283/2021 г. на ОС - Пловдив е прекратено производство на основание чл. 632 ал. 4 от ТЗ и е постановено заличаване на търговеца ЕТ „Г. Б., ЕИК[ЕИК]. Именно в производството по несъстоятелност кредиторът „Банка ДСК“АД е разполагал с възражение в горната насока и последното е преклудирано с постановяването на съответните горепосочение решения на съда по несъстоятелност. По втория въпрос е налице еднозначен отговор в практиката на ВКС, с който отговор въззивният съд се е съобразил. Така в цитираното във въззивното решение Решение № 65/31.05.2024 г. по т. д. № 531/2023 г. на I т.о. на ВКС, се приема, че кредиторите следва да предявят нетърговските си парични вземания спрямо физическото лице - едноличен търговец в производството по несъстоятелност на последното като ЕТ; при отсъствие на такова предявяване настъпват последиците по чл. 688 ал. 1 изр.второ и по чл. 739 от ТЗ. Относно позоваването от страна подалото КЖ лице на очевидна неправилност, то това е направено бланкетно с посочване на правната разпоредба на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, без да са изложени каквито и да е било доводи и оплаквания в тази насока, което не обвързва съда със задължение да търси и изнамери служебно основания за неправилност, тъй като това би било в противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което, съдът