Определение № 3646 от 02.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2440/2026 г.
ВКСI гражданско отделение02.07.2026 г.докладчик Светлана Калинова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.№ 6579/22.12.2025г., подадена от Т. В. Б. срещу определение № 755/19.09.2025г. по в.ч.гр.д. № 594/2025г. по описа на Окръжен съд-Добрич. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С определение № 755/19.09.2025г. по в.ч.гр.д. № 594/2025г. по описа на Окръжен съд-Добрич е отменено определение №262/16.05.2025г. по гр.д.№276/2025г. на Балчишкия районен съд и вместо това е допуснато обезпечение на исковете, предмет на гр.д.№276/2025г. на Балчишкия районен съд, предявени от етажните собственици на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, [населено място], [улица], чрез управителя на етажната собственост „Би Ар Мениджмънт“ ООД, срещу Т. В. С., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца посочените в определението суми (2 323.06 лв. вноска за управление и поддръжка на общите части за 2023г.; 2 323.06 лв. вноска за управление и поддръжка на общите части за 2024г.; 48.46 лв. вноска за фонд „Ремонти“ и обновяване“ за 2024г.; 2 323.06 лв. вноска за управление и поддръжка на общите части за 2025г.; 232.31 лв. вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2025г.; 687 лв. обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху вноската за управление и поддръжка на общите части за 2023г. за периода 01.03.2023г.-14.05.2025г.; 388 лв. обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху вноската за управление и поддръжка на общите части за 2024г. за периода 01.03.2024г.-14.05.2025г.), чрез налагане до размера на цената на исковете на обезпечителна мярка „възбрана“ върху собствения на ответницата Т. В. С. недвижим имот, представляващ апартамент №*** с обща площ от 98.98 кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в жилищно-търговски и рекреативен комплекс „Марина Сити“ в [населено място], [улица], ведно с включените 0.8734% идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, при условие, че молителят в обезпечителното производство (етажни собственици на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина Сити“-гр.Б., внесе гаранция по сметка на Добричкия окръжен съд в размер на 850 лв. Определението е обжалвано с частна касационна жалба вх.№ 6579/22.12.2025г., подадена от Т. В. Б., гражданин на Руската Федерация, [дата на раждане], чрез процесуалния й представител адв. Д. П., с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, като счита, че обжалваното определение е недопустимо, респ. очевидно неправилно. Поддържайки твърдения за недопустимост на обжалваното определение, жалбоподателката навежда довод, че окръжният съд е разгледал искане за обезпечение, инкорпорирано в нередовна искова молба и неправилно е приел, че е предявен иск от етажни собственици на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина Сити“, доколкото в петитума на исковата молба се съдържа искане претендираните суми да бъдат присъдени на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина Сити“, какъвто субект в правния мир не съществува. Поддържайки твърдения за очевидна неправилност на обжалваното определение, жалбоподателката навежда довод за неправилност на извода на въззивния съд, че щом по принцип исковете за парични притезания са допустими, то съдът не следва да прави проверка дали предявените с конкретната искова молба искове са допустими. Поддържа, че въззивният съд изцяло е игнорирал факта, че към исковата молба липсват категорични доказателства, обосноваващи вероятната основателност на предявените искове, вкл. да е била уведомявана за задълженията, посочени в исковата молба и да е отказала да ги плати, както и факта, че не е доказано наличието на обезпечителна нужда. За неправилен счита извода на въззивния съд, че обезпечителна нужда винаги е налице и молителят не следва да доказва съществуването й. Навежда също така довод, че въззивният съд не е съобразил факта, че исканата обезпечителна мярка е неадекватна с оглед цената на иска (8 324.93 лв.) и пазарната стойност на имота, върху който е наложена възбраната (77 204.40 евро към 2007г.). За неправилен счита извода на въззивния съд, че не е длъжен да прави преценка за съразмерността на исканата обезпечителна мярка, а негово задължение е само да уважи искането, направено от лице, което твърди, че е кредитор, защото целта на закона е само защитата на правата на това лице, както и извода, че съдът не следва да съобразява дали исканата обезпечителна мярка твърде сериозно накърнява правната сфера на лицето, чийто имот се възбранява. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Би Ар Мениджмънт“ ООД в качеството му на управител на етажната собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“-гр.Б., чрез процесуалния си представител адв. П. С. от САК, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване, както и че подадената частна жалба и по същество е неоснователна, по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Частната касационна жалба е недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая при условията на обективно съединяване са предявени няколко иска за заплащане на дължими към етажната собственост суми за съответен период от време, като по дължимостта на всяка една от тези претенции съдът дължи отделно произнасяне. Решението, което въззивният съд би постановил по делото, предвид установеното в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК ограничение, не би подлежало на касационно обжалване, от което следва изводът, че ВКС не разполага с правомощието да се произнесе и по подадената частна жалба срещу постановеното от въззивния съд определение № 755/19.09.2025г. по в.ч.гр.д. № 594/2025г. По така изложените съображения настоящият състав приема, че подадената от Т. В. Б. частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение