Определение № 1383 от 28.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1125/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „БГ АГРО – СЕВЕР“ ЕООД срещу решение № 642 от 13.10.2022 г. по в. т. д. № 212/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260120 от 11.10.2021 г. по т. д. № 24/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца. С потвърденото първоинстанционно решение е обявена на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителна по отношение на „СИНДЖЕНТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД извършената от ответника по предявения иск и настоящ касатор „БГ АГРО – СЕВЕР“ ЕООД учредителна апортна вноска на идеални части от общо 18 броя подробно описани в решението поземлени имоти, внесени в капитала на втория ответник по иска - „БГ АГРО СЕВЕР И СИЕ“ СД (заличен към настояща дата търговец). Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Навежда доводи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили решаващите му изводи, които са от значение за изхода на делото, както и за точното прилагане на закона и развитие на правото. Ответникът „СИНДЖЕНТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва касационната жалба. Прави възражение за отсъствие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Възразява и срещу аргументите на касатора във връзка с твърдяната от последния неправилност на въззивното решение. Моли оспореното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване, евентуално – същото да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 284 ГПК, но е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Обжалваното въззивно решение е постановено по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на учредителна апортна вноска на идеални части от поземлени имоти. Ищецът черпи процесуалната си легитимация от качеството си на кредитор с неудовлетворено вземане срещу „БГ АГРО – СЕВЕР“ ЕООД по договор за доставка на стоки (семена и продукти за растителна защита) от 18.04.2017 г. Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ сделката е търговска, когато е сключена от търговец и е свързана с упражняваното от него занятие. В случая е налице двустранна търговска сделка, като и двете страни са търговци по правноорганизационна форма. Искът с правно основание чл. 135 ЗЗД има обезпечителен характер. В своята практика ВКС приема, че легитимацията на ищеца като кредитор по търговска сделка, изпълнението на която е обезпечено с иска по чл. 135 ЗЗД, обуславя търговски характер на делото (определение № 28 от 19.01.2012г. по т.д. № 12/2012г. на ВКС, I т.о., определение № 355 от 08.05.2014г. по т.д. № 18/2014г. на ВКС, I т.о., определение № 4/2017 г. по ч. т. д. № 2383/20216 г. на ВКС, II т.о., определение № 22 от 16.01.2020г. по ч.т.д. № 3015/2019г. н ВКС, I т.о.). Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК поставя праг за допустимост на касационно обжалване за решенията по въззивни дела с цена на иска 5 000 лв. – за граждански дела, и 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на изчерпателно изброените съобразно предметен критерий дела. Видът на делото се определя в зависимост от това дали сделката е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ТЗ (в този смисъл - мотивите на Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.02.2022 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай е налице въззивно решение, постановено по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на разпоредителна сделка, извършена от търговец, като ищецът също така черпи процесуалната си легитимация от качеството си на кредитор по търговска сделка. Поради изложеното следва извод, че спорът е търговски, което обуславя и търговския характер на настоящото дело. Съгласно чл. 68 от ГПК цената на иска се определя от паричната оценка на предмета на делото. Искът по чл. 135 ЗЗД е с облигационен характер. В случая атакуваната с иска сделка е с предмет прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, поради което цената на иска се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. С оглед представените в първоинстанционното производство данъчни оценки на 18-те броя поземлени имоти в съответните идеални части - предмет на процесната апортна вноска, цената на предявения иск съгласно чл. 69 ГПК е в размер на 7 573,66 лв. С оглед цената на предявения иск съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК постановеното по него въззивно решение е изключено от касационен контрол. Даденото във въззивното решение указание за неговата обжалваемост не може да обуслови допустимост на касационната жалба в отклонение от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. По изложените съображения подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение