Определение № 3581 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2843/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – София-област и Административен съд – Варна относно това кой е компетентният съд, който следва да се произнесе по подадена искова молба от Д. В. Ш. против Община Варна за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди във връзка с издадени разрешения за строеж № ГИ 173 от 24.10.2020 г. и № ГИ 174 от 24.10.2020, както и се иска прогласяване нищожността на административни актове на Главния архитект на Община Варна. Производството по делото е образувано пред Административен съд – София област (АССО). С Определение №1424 от 12.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1184/2025 г. по описа на АССО, съдът е приел, че не е компетентен да разгледа делото, и основавайки се на нормата на чл. 7, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е изпратил делото на Административен съд – Варна (АС- Варна). С определение № 2948 от 10.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2730/2025 г. АС-Варна е повдигнал спор за подсъдност с АССО. По повдигнатия спор за подсъдност Върховния административен съд, трето отделение, приема следното: Предмет на производството е съвкупност от искания – за прогласяване нищожност на административни актове и за обезщетение за вреди. Съгласно чл. 204, ал. 3 АПК искът за обезщетение при твърдяна нищожност се предявява пред съда, компетентен да се произнесе по нищожността на акта. Компетентността в този случай се определя по правилата за оспорване на административния акт. В случая оспорените актове са издадени от главния архитект на Община Варна, поради което местно компетентен да се произнесе по тяхната нищожност е Административен съд – Варна. Това обуславя и компетентността му да разгледа съединения иск за обезщетение, независимо от възможността за избор по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, която е неприложима при хипотезата на чл. 204, ал. 3 АПК. Следователно, при наличие на изрично въведено основание за нищожност на административните актове и съединяване на исковете, определящо значение има специалната подсъдност по АПК, която изключва приложението на общото правило по ЗОДОВ относно избора на съд. С оглед на изложеното, Върховният административен съд приема, че компетентен да разгледа делото е Административен съд – Варна. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, трето отделение