Определение № 3643 от 11.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3811/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място] против решение № 145 от 24.07.2024 г. по гр.д.№ 132/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение №260034 от 30.11.2023 по гр.д. №2228/2020г. на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е уважен предявеният от него евентуален иск с правно основание чл. 29 ал.3 СК, като му е определен по-голям дял в размер на 3/4 (75 %) от общото имущество, състоящо се от поземлен имот в [населено място] и поземлен имот в Република Гърция, придобито по време на брака му с М. С. Я., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А, ет.4, ап.21 и вместо това, този иск е отхвърлен. Със същото решение е потвърдено решението на окръжния съд, с което е отхвърлен този иск за разликата до пълния предявен размер – 99,5 % и иск по чл. 23, ал. 3 СК за признаване на установено, че касатора е изключителен собственик на придобитите по време на брака имоти в [населено място] и Република Гърция. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Основните доводи са свързани с това, че цената на двата имота е изплатена от банковата сметка на ищеца, а влоговете са лична собственост и върху тях не възниква СИО по действащия СК. Затова касатора счита, че другият съпруг следва да докаже, че внесените по сметката средства са общи на двамата съпрузи. Вторият довод е, че съдът неоснователно е приел, че придобивното основание за имота в Република Гърция е давност, а не е съобразил, че за придобиването му са платени 20 000 евро. Според касатора въззивният съд не е обсъдил ССЕ, която е установила, че средствата, с които са платени двата имота са негови. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог ?”.2.Дали при действието на СК от 2009 г. при платена цена на недвижим имот от единия съпруг от негов личен влог и придобиване на имота на негово име, кой следва да опровергае трансформацията на лично имущество, дали съпругът, придобил имота или съпругът, който не е титуляр на влога? Чия в случая е доказателствената тежест за съпруга, придобил имота със свои лични средства от свой влог или за съпруга, който твърди, че има принос за придобиване на имота? Паричните влогове изклучени ли са от обхвата на чл. 21 СК и имат статут на друго лично имущество? След като паричните влогове, набрани по време на брака са лични на съпруга-титуляр, закупеното с тях имущество става ли СИО? По тези въпроси се твърди наличие на противоречива съдебна практика. Ответницата по касация оспорва касационната жалба, защото се основава на неверни фактически твърдения, недоказани по делото, поради което формулираните въпроси са неотносими. Затова моли да не се допуска касационно обжалване. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е прието за установено следното: Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 20.06.2014 г. и е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение по бр.д.№ 1152/2018 г. на Карловски РС. Ищецът е имал предходен брак. С предишната си съпруга П. Т. М. са продали на 14.02.2014г, с нот. акт №52, том I, рег №1133, дело №27/2014г. на нотариус Мирчева, на търговско дружество „Генимекс Инвест“АД с ЕИК 114636244 поземлен имот с идентификато *** по кад. карта на [населено място], с площ от 1539 кв.м, урбанизирана територия, със стар пл.№ ***, кв. ***, парцел ***, находящ се в [населено място], ул. О. п. за цена от общо 500 000 евро. Според отразеното в нот. акт, част от цената в размер на 50 000 евро е платена по равно на продавачите по банков път преди сключването на договора, а останалата част в размер на 450 000 евро е депозирана от купувача по банкова разплащателна сметка със специален режим на негово име в „КТБ“ АД, като след представяне в срок до 28.02.2014г. на оригинал на вписан нот. акт и удостоверение за липса на вещни тежести за 10 г. назад, банката служебно ще преведе остатъка както следва: 225 000 евро на И. М. по посочен номер банкова сметка:, открита в „КТБ“ АД, с титуляр И. М. и 225 000 евро по друга банкова сметка на П. М. в същата банка. Въззивният съд е приел, че не е доказано, че посочената част от цената е получена по посочената банкова сметка с титуляр И. М. в „КТБ“ АД, че е била изтеглена от него на части, както той твърди и, че с тази сума е платена цената на имота в [населено място]. Съдът се е позовал и на заключението на ССЕ, което не установява произхода на средствата, които на 16.10.2014г. И. М. е внесъл на каса по личната си банкова сметка в Първа инвестиционна банка - сумата 25 630 лв., която сума същия ден е превел на Община Карлово с основание „депозит за участие в търг“. Същият извод съдът е възприел и относно внесената на 19.12.2014г. от ищеца сумата от 224 457,15 лв. по същата негова банкова сметка в Първа инвестиционна банка, която впоследствие е преведена в полза на Община Карлово с два превода (71014,80 лв и 153438 лв) общо 224 452,80 лв. с основание „Заповед № 1531/27.10.2014г.“ За неустановен е приет и произхода на средствата по банковата сметка на ищеца в ПИБ АД, които той е превел на 20.01.2015г. - 8 074 ,07 лв по сметка на Община Карлово с основание Заповед № 1531/27.10.2014г., както и сумата от 765,43 лв по сметка на Община Карлово с основание Заповед № 1531/27.10.2014г. режийни разноски. Затова е прието, че не е доказана пълна или частична трансформация на имота в [населено място]. Въззивната инстанция е приела, че след като влоговете не са посочени изрично като лично имущество на съпруга в чл.22 СК, при придобиване на имущество със средства от тях по време на брака, за да е налице пълна или частична трансформация на лични средства по чл.23, ал.1 и ал.2 СК, произходът на паричните средства във влога също следва да е от лично имущество на съпруга, а титулярството не е достатъчно, за да се приеме наличие на трансформация на лично имущество. Приел е, че съпругът, който твърди, че е придобил имот с лични средства от влог на негово име, следва да обори презумпцията на принос, като докаже пълно и главно твърдението си за трансформация на лични средства чрез установяване, че произходът на средствата по влога е от имущество лична собственост, т.е. да докаже изложените в ИМ твърдения за произхода на средствата по банковата сметка, от която е платена цената за придобиването им, което съответства и на общия принцип по чл.154 ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал твърдението си, че имота в [населено място] е купен със средства от продажба на други негови имоти, придобити преди сключване на брака му с ответницата. Продажба на УПИ в [населено място] през 2014г., от които е получил сумата 250 000 евро и продажба на жилищен имот (апартамент) в [населено място] през 2016г. на стойност 75 000 евро са доказани, но не е доказано, че с тези средства купен имота в [населено място]. Относно имота в Гърция, съдът е приел, че е придобит по давност. Позовал се е на съдържанието на „Протокол от извънсъдебно решение на мировия съдия на Родоливос със спонтанно посещение на страните по делото“ от 30.03.2017г., който е възприел като документ за собственост според отразеното в него, че е изпълним и подлежащ на вписване в компетентния имотен регистър на Община Пангео. Проведено е производство пред мирови съдия по искане на К. Т., жител на Серес, а ответник е И. М.. Имота представлява самостоятелна и независима делима част на земеделски имот, с площ на тази част от 542.62кв.м., заедно с намиращата се в него жилищна сграда с приземен етаж с площ от 49.95кв.м., с всички намиращи се върху него постройки, съставните части и приложенията от земеделския имот с номер от кадастралната таблица 604, с обща площ съгласно титула за право на собственост 2940кв.м., който се намира в местността П. от земеделско стопанство „К.“ на едноименната местна общност, от общински район О., [община], регионална единица (област) К.. За да приеме придобиване по давност в резултат на владение, съдът се е позовал на отразено в посочения протокол, че спора е възникнал по повод владението, което молителят е придобил с квалификация на извънредно право на собственост върху горепосочения имот по силата на давност. В заключителната част на протокола е записано, че между страните е постигнат компромис (спогодба) за разрешаване на спора по делото чрез взаимни отстъпки, като те признават, че И. М. е придобил владението върху горния недвижим имот с квалификацията на извънредно право на собственост по силата на давност (узукапия), тъй като до датата на съставяне на протокола, повече от 20г. постоянно и непрекъснато го притежава и владее добросъвестно с грижата на добър стопанин и без никакво оспорване и претенция от когото й да е. Постигащите компромис се отказват от всички съдебни средства според съставения протокол, компенсират помежду си всякакви разходи и декларират, че настоящото извънсъдебно решение на спор е законно и попада по отговорността и мястото на този съд, след изричното съгласие на страните, изразено съгласно чл.42§1 от гръцкия гражданскопроцесуален кодекс (относно разширение на компетентността). Предвид това отразено в протокола съдържание, съдът е приел, че то не отразява възмездно придобивно основание, а оригинерен способ на придобиване и поради това, че акта, установил изтичане на владението е съставен по време на брака, съдът е приел, че по отношение на посочения в него имот не може да се установява трансформация. Плащането на сумата 20 000 лв. не променя този извод, тъй като тази сума не е цена по възмездно придобивно основание, каквото не е предвалителния договор, а меродавен за възникване на СИО е момента на придобиване на собствеността и дали основанието, на което е станало това е възмездно, като се е позовал на /ПП № 5 от 31.10.1972 г./ и ТР № 4/ 17.12.2012 г. по т.д.№ 4/12 г. на ОСГК. По евентуалния иск по чл. 29, ал.3 СК, съдът е приел, че и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си в брака, грижили са се за благополучието на семейството и са реализирали доходи. През периода 2014г.-2017г., ищецът е получил общ облагаем доход в размер на 310986,75 лв., а ответницата – 47 674,53 лв. За периода 2014-2016г., ищецът е реализирал облагаем доход от „Фармаплант“АД и „Богдан Мебел“ АД съответно общо 38316 лв за 2014, общо 38388 лв за 2015г. и общо 38460 лв за 2016г., а едва през 2017г. драстично се е увеличил дохода му до общо 195822.75 лв. Същевременно имотът в [населено място] е придобит през м.февруари 2015г., а голямата част от цената е платена през м.октомври и м. декември 2014г. към който момент доходите на ищеца от трудовата му дейност в посочените дружества не са били достатъчни за придобиването на този имот на стойност 257 300 лв., а за имота в Гърция не може да се коментира по-голям принос предвид придобивното основание давност, поради което следва да се приеме за недоказано твърдението му за значително по-голям принос в придобиването на този имот. Освен това, доколкото се установи по делото, че имотът в Гърция не е придобит възмездно, а по давност, посоченият по-горе по-значителен доход на ищеца за 2017г., в сравнение с доходите от труд на ищцата през същата година, не е релевантен и не обуславя извод за значително по-голям принос на ищеца за придобиването на този имот. Същевременно ССЕ е установила, че ответницата е имала парични постъпления от други източници, освен от трудова дейност, както следва: На 18.09.2015 г., по сметка в лева на М. С. Я. в Инвестбанк АД е постъпила сума от „Ролинг“ ООД на стойност 24 000 лв, от продажба на офис в [населено място]. [жк], ет. 1, 38 кв.м. По същата банкова сметка, на 11.09.2015 г. е получена сума 5991 лева от Б. П., на основание „захранване". На 30.09.2016 г., по сметка в евро на М. С. Я. в ПИБ АД, с IBAN [банкова сметка], е постъпила сума от Т. Д. Б. в размер на 65399.57 евро, с левова равностойност 128000 лв, от продажба на имот /ниви 4800 кв.м./ По същата банкова сметка на ответницата, на 04.10.2016г. е получена сума 8169.52 евро, с левова равностойност 16000 лв, от А. А., на основание „разноски по изп. лист ", а на 04.10.2016г. с вноска на каса от С. Я. Я. е внесена сума 6 128.70 евро. с левова равностойност 12000 лв. на основание „захранване". На 28.10.2016г., с вътрешнобанков превод, С. Я. Я. прехвърля по сметката на М. Я. сумата 3000 евро. На същата дата 28.10.2016 г., с вътрешнобанков превод, М. Я. прехвърля по сметката си в лева в ПИБ АД, с 1BAN [банкова сметка], сумата 57819.25 евро, с левова равностойност 112921 лв. На 15.03.2017 г., по сметка в лева на М. С. Я. в „ПИБ“АД, с IBAN [банкова сметка], е постъпила сума от ЕТ„Елора - Л. А." на стойност 40 000 лв, от продажба на самостоятелен 18 обект за търговска дейност в [населено място], [улица] ет. 1, 166 кв.м, продаден от адв. И. И., действащ от името на М. Я.-М. и И. М. М.. На 16.01.2017 г., по сметка в евро на М. С. Я. в ПИБ АД, с IBAN В., с вътрешно банков превод, С. Я. Я. прехвърля на М. Я. сумата 1100 евро. На същата дата, с вътрешнобанков превод С. Я. Я. прехвърля на М. Я. сумата 96515,07 евро, с левова равностойност 188 880 лв От горната информация от ССЕ е видно, че освен трудовите си доходи за периода 2014-2017г. в общ размер 47 674,53, по време на брака й с И. М., М. М. Я. е имала значителни парични приходи от продажба на имущество и преводи от трети лица от над 300 000 лв. Сравнявайки тези доходи с доходите на ищецът през същия период от общо 310 986,75 лв., съдът е стигнал до извода, че доходите на ищеца не са значително по-големи от тези на ответницата. Същевременно от гласните доказателства е установено, че съпругът И. е наемал домашна помощница, която да помага на съпругата му, но това не изчерпва задълженията по работа в домакинството. Съпругата М. Я. съдействала за промяна на предназначението на имота в [населено място], който бил бивше училище, взела дейно участие при ремонтирането на имота в Гърция, която била тип „бунгало“. Така е прието, че ищецът не е доказал значително по-голям принос в придобиване на семейното имущество, изчерпващо се с имота в с. В.Л. и имота в Гърция, а ответницата също е имала принос за семейното благополучие. С тези мотиви е прието, че и иска по чл. 29, ал.3 СК е неоснователен, поради което е отменено решението на първоинстанциянния съд, с което е уважен частично и вместо това и евентуалния иск по чл. 29, ал.3 СК е отхвърлен изцяло. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице когато за разрешаване на правният спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени, или когато по прилагането им е налице съдебна практика, която облаче е неактуална или противоречива. С Тълкувателно решение № 2/2022 г. от 20.01.2025 г. по тълк.дело № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, е преодоляно противоречието в съдебната практика по поставените въпроси. Прието е с диспозитива на същото, че „когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество. При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК“. Изяснено е, че с текста на чл. 23, ал. 1 СК е ограничена възможността за трансформиране на лично имущество, като преобразуването не се допуска за всякакво лично имущество на съпрузите, а само за имуществото, посочено в чл. 22, ал.1 СК. Затова, макар паричните влогове да са лични на съпруга-титуляр, плащането на цената за придобиването на вещно право със средства от паричен влог не е достатъчно, за да се формира извод за доказана трансформация по чл. 23 СК. Такава би била налице, ако постъпленията по влога са формирани в резултат от осребряването на имущество, за което законът допуска преобразуване, т.е. от осребряване на лично имущество по чл. 22, ал.1 СК. Поради това, че е преодоляна противоречивата съдебна практика след подаване на касационната жалба и поради това, че даденото от въззивният съд разрешение съответства на разрешението, прието с Тълкувателно решение № 2/2022 г. от 20.01.2025 г. по тълк.дело № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, не е налице наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по формулираните въпроси. Отделно от изложеното, от доказателствата по делото не е установено, че цената на имота в [населено място] е изплатена със средства от продадения имот в [населено място], внесени в паричен влог с титуляр – ищеца. По отношение на имота в Гърция не е доказано възмездно придобивно основание, поради което не може да се установи и трансформация на лични средства при придобиването му. Затова при установената фактическа обстановка формулираните въпроси не са и определящи за крайният извод на съда. Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решен според установените факти по делото. Не са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не се допуска касационно обжалване и на това основание. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за тази инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер – 4800 лв., за които е отразено в договора, че са изплатени в брой. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение