Определение № 133 от 29.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2020 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на М. Д. Д. чрез адвокат Д.С. от АК-В. срещу определение № 803/28.11.2019 г. по ч.гр.д. № 565/2019 г. на Окръжен съд Кюстендил, с което се потвърждава определение № 628/08.05.2019 г. по гр.д. № 1591/2018 г. на Районен съд Кюстендил за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. В жалбата се твърди, че определението е постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационното производство по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, „тъй като това определение е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото“ и прави искане за отвод на всички съдии от ВКС. Отделно, иска да бъде отправено преюдициално запитване до Европейския съд по въпроса кой съд, равен на ВКС в държава членка на ЕС, е компетентен да разгледа неговата частна жалба. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и процесуално допустима. След преценка на изложените в жалбата оплаквания, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не са налице основанията по чл. 22, ал. 1 ГПК за отстраняване на някой от членовете му при разглеждане на делото, с оглед на което искането на жалбоподателя за отвод поради изложените обстоятелства, е неоснователно. Искането за отправяне на преюдициално запитване също е несъстоятелно, доколкото правните норми по отношение на подсъдността и компетентността на българския съд, не предполагат подобно изследване и необходимост от запитване. Отделно от изложеното, липсват аргументи коя конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз или акт на негов орган налагат необходимост от тълкуване. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допускане на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното определение на въззивния съд, тъй като в изложението към частната касационна жалба не е поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне от Върховния касационен съд. Съгласно разясненията в тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, при липсата на поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда в обжалвания съдебен акт, липсва общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая, частният жалбоподател не поставя правен въпрос, а повтаря оплакванията си в частната касационна жалба, че не е доволен от приключване на делото поради неизпълнение на дадените му указания от съда. Обжалваното определение е постановено съобразно изискванията на чл.119, ал.3 и чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, включително по чл.280, ал.2 ГПК, обосноваващи служебното произнасяне по настоящото производство. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение