Определение № 2 от 18.01.2016 г. на ВКС по д. № 40/2015 г.

Производството е по чл. 135 ал.4 АПК. Образувано въз основа на Определение от 09.12.2015 година по гр.д. No 3563/2015година на Софийския градски съд,VI-20 с-в, с което е повдигната „спор за подсъдност” между Софийския градски съд и Административен съд- София град. Съобразявайки данните по делото, настоящият петчленен състав на ВКС и ВКС, намира: Производството пред Административен съд- София град е образувано по ЖАЛБА вх. Nо 9347/09/04.2015 година на търговско дружество [фирма], седалище и адрес на управление [населено място] чрез адв. В. Г. АК-В. срещу Акт за назначаване на ликвидатор Nо20150312152939/12.03.2015 година на Агенцията по вписванията за възлагане на ликвидация на [фирма] ЕИК[ЕИК], издаден на основание на основание чл. 266 ал.2 ТЗ. С Жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на акта, като жалбоподателят счита, че се касае до индивидуален административен акт, чиито контрол за законосъобразност от гл.т. валидност и материално-правна законосъобразност подлежат на правораздавателен контрол по реда на АПК, като се иска заличаване на служебно назначения и вписан ликвидатор на търговското дружество [фирма], прекратено на основание чл. 517 ал.4 ГПК по силата на влязло в сила Решение от 08.08.2012 година по т.д. No 2183/2011 година на Софийския градски съд- ТО, VI-17състав. С Определение Nо 2549 от 15.05.2015 година по адм.д. Nо 3436/2015 година на Административен съд – София град е прието, че се касае до съдебно производство по чл. 266 ал.4 от ТЗ ,разглеждането на което е извън правораздвателната власт на административния съд, като делото е препратено по компетентност на Софийския градски съд. С Определение от 09.12.2015 година по т.д. Nо 3565/2015 година на Софийския градски съд, ТО VI-20 състав, приемайки, че няма искане по чл. 266 ал.4 ТЗ и е налице спор, за който самият жалбоподател твърди че е административен, е повдигнат спор за подсъдност за разглеждане жалбата на [фирма]- в ликвидация срещу Акт на агенцията по вписвания за назначаване на ликвидатор на дружеството. По повдигнатия спор за подсъдност, настоящият състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да се произнесе по Жалба на [фирма]- в ликвидация срещу Акт за назначаване на ликвидатор Nо20150312152939/12.03.2015 година на Агенцията по вписванията за възлагане на ликвидация на [фирма] ЕИК[ЕИК], издаден на основание на основание чл. 266 ал.2 ТЗ, е гражданския съд- т.е. компетентният съд е Софийският градски съд. С разясненията по т.7 на Тълкувателно постановление /ТП/ No 2/2014 година на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд се прие, че производствата по вписване, заличаване и др. дейности по Закона за търговския регистър /ЗТР/, извършвани от Агенцията по вписване са охранителни производства по същността си и правните последици. Регистърното производство, като охранително, е едностранно и безспорно и цели да осигури съдебно съдействие на търговците за вписване на подлежащите на вписване обстоятелства, като дейността на агенцията по вписване и обявяване в търговския регистър не е израз на властническо волеизявление, поради което и актовете не са индивидуални административни актове и тяхната проверка следва правила на общия ред по ГПК. Ако съставът на Софийският градски съд бе взел предвид дадените задължителни за съдилищата разяснения по т.7 на ТП 2/2014 год. на ВКС И ВАС/ въпреки, че не се касае до претенция за вреди от действия на служители на агенцията/ относно правната природа на актовете на Агенцията по вписване касаещи дейността по впиване и обявяване в Търговския регистър,не би имало спор относно компетентността на съда, който следва да се произнесе по жалбата. По изложените съображения, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховният административен съд