Определение № 35 от 01.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 20/2020 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК. С определение № 153568 г. по гр.д. № 30290/2020 г. на Софийски районен съд е повдигнат спор за подведомственост между Административен съд - София град и Районен съд - София по искова молба на М. М. С. срещу Главна дирекция „Борба с организирана престъпност“ /ГД БОП/ към МВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, произтекли от преустановяване, по нареждане на ГД БОП във връзка с повдигано срещу С. обвинение в извършване на престъпление, на достъпа до 31 уебсайта, собственост на ищеца. От книжата по делото е видно, че искова молба вх. № 17403/16.06.2020 г. е подадена първоначално пред Административен съд - София град, пред който е образувано адм.д. № 5344/2020 г. Ищецът М. С. претендира ГД БОП към МВР да бъде осъдена да му заплати сумата от 10 000 лева - обезщетение за понесени имуществени вреди в резултат от преустановения на 11.06.2019г., по заповед на ответника, достъп до интернет сайтовете на ищеца, представляващи негов единствен източник на доходи. В исковата молба са изложени твърдения, че достъпът до сайтовете е преустановен във връзка с воденото срещу С. наказателно производство за престъпления по чл. 108, ал. 2 НК и по чл. 325, ал. 2 НК, за което прилага копия от обвинителен акт, първоинстанционна присъда от 18.07.2019 г. по н.о.х.д. № 267/2019 г. на Специализирания наказателен съд и въззивно решение № 6/06.04.2020 г. по в.н.о.х.д. №466/2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд. С определение №4878/03.07.2020 г. по адм.дело № 5344/2020 г. съставът на Административен съд - София град е счел, че не е компетентен да се произнесе по спора, с който е сезиран. Приел е, че съгласно изложеното в исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, претендираните от ищеца вреди произтичат от действия на разследващите органи, извършени във връзка с водено срещу ищеца наказателно производство. С оглед на това е препратил делото на Софийски районен съд по компетентност. С определение № 153568/17.07.2020 г. по гр.д. № 30290/2020 г. Софийски районен съд е счел, че подадената искова молба е нередовна и за първоначално сезираният съд е съществувало задължение да укаже на страната да изложи ясно фактическите обстоятелства, на които се основава исковата претенция. Приел е, че при така наведените твърдения от ищеца, вредите произтичат от действия на административен орган по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на АПК, поради което е счел, че делото е подсъдно на изпращащия съд и е повдигнал настоящия спор по реда на чл. 135, ал. 4 АПК. Върховният касационен съд и Върховният административен съд в състав по чл. 135, ал. 4 АПК намират следното: Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, определящ за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, в резултат на чиито действия или бездействия са причинени вреди. Въпреки че Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ е част от Министерството на вътрешните работи, което попада в структурата на изпълнителната власт, съгласно чл. 6, т. 3 ЗМВР, на него са възложени и функции, свързани с разследване на престъпленията, която дейност се извършва по реда и условията на НПК и не може да бъде характеризирана като административна, поради което и не попада в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (В същия смисъл, решение № 966 от 26.10.2005 г. по гр. д. № 342/2004 г. на ВКС, IV г. о., определение № 102 от 18.12.2009 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 90/2009 г. и т. 10 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС). Действията на МВР в рамките на образувано досъдебно производство /в това число на служителите в подчинените му структури/, не представляват административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а са част от дейността на правозащитните органи - разследващи органи, следствие, прокуратура, съд, осъществяващи действия по прилагането на Наказателния кодекс. Безспорно ответникът е структурно звено към орган на изпълнителната власт, но действията, описани в исковата молба /преустановяване достъпа до интернет сайт с цел „отстраняване на причини и условия за извършването на престъпление по чл. 108, ал. 2 от Наказателния кодекс“/ са такива по чл. 6, т. 4 ЗМВР във връзка с разследването на престъпление и са извършени във връзка с наказателния процес срещу ищеца. Дейността на органите е такава по разкриване на престъплението, която дейност не е административна и не се обхваща в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ/ в идентичен смисъл е и разбирането, прието от смесени 5-членни състави на ВКС и ВАС в определение № 102/18.12.2009 г. по адм. д. № 90/2009 г., определение № 63/02.04.2008 г. по адм. д. № 59/2008 г., определение № 11/13.02.2013 г. по адм. д. 93/2012 г., определение № 4/09.02.2016 г. по гр.д. № 39/2015 г. и определение № 17/30.04.2020 г. по гр.д. № 3/2020 г., което настоящият състав споделя/. При така изложените обстоятелства от ищеца в исковата молба се налага извод, че претенцията следва да бъде разгледана от общия съд, тъй като се касае за осъдителен иск срещу ГД БОП към МВР в качеството му орган, осъществяващ функции във връзка с процесуално- следствени действия по образувано наказателно производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд и Върховният административен съд в състав по чл. 135, ал. 4 АПК