Определение № 50186 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2372/2022 г.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 28282/12.05.2022 г., подадена от ищцата Т. С. Д., чрез адвокат С. Р., срещу решение № 574 от 18.03.2022 г. по в.гр.д.№ 8846/2021 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав, с което е отменено решение № 20276717 от 15.12.2020 г. по гр.д.№ 24910/2019 г. на Софийски районен съд, 59 състав, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 20128490 от 01.06.2021 г. по същото дело и са отхвърлени предявените от Т. С. Д. срещу “Американски колеж в София” искове по чл. 344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ се уважат. В изложение към касационната жалба са поставени въпросите: 1. Допустимо ли е работодателят да прекрати на основание чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ трудово правоотношение със служител, който не е отговарял на въведените към момента на сключването на трудовия договор изисквания за образование и квалификация, като работодателят е знаел това; Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС. 2. Длъжен ли е въззивния съд да обсъди и прецени всички представени доказателства, изложени доводи и възражения на страните, включително и въведените от ищеца за злоупотреба с право, като на тази база обоснове крайните си изводи; Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 3. Длъжен ли е въззивния съд да направи оценка на представеното в първоинстанционното производство експертно заключение в неговата цялост и да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, в това число да обсъди и прецени заключението на вещото лице не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. В изложението се поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба “Американски колеж в София”, чрез адвокат С. А., в депозиран отговор, поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси в изложението на жалбоподателката, и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивния съд е приел следното: Между ищцата Т. С. Д., в качеството на служител, и ответникът Американски колеж в София, в качеството му на работодател, е сключен трудов договор от 07.09.2004 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността “Административен асистент”, отдел “Външни програми”. Съгласно чл. 7, б. “ж” от договора, служителят е длъжен да усъвършенства знанията и уменията си по английски език, а ако служителят няма необходимите знания и умения по езика, то от него се очаква да демонстрира развитие в тази насока. С допълнително споразумение от 01.09.2007 г. е изменена длъжността на служителя - “Координатор Външни програми”, като по делото е приложена и длъжностна характеристика, актуализирана м. декември 2008 г. за посочената длъжност. Съгласно Заповед № 0100 от 07.01.2019 г. на президента на Американски колеж в София са променени длъжностните характеристики на длъжността Директор “Външни програми” и “Координатор Външни програми”, като е поставено изискване за Професионална квалификация - отлично писмено и говоримо владеене на английски език. Според т. 3 от заповедта служителите на посочените в заповедта длъжности е следвало да удостоверят, че притежават ниво на владеене на английски език съгласно посоченото в длъжностната характеристика, във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 28.02.2019 г., а съгласно т. 6 от длъжностната характеристика, за професионална квалификация е предвидено отлично писмено и говоримо владеене на английски език, което се удостоверява с диплома на завършена образователна степен в специалност “Английска филология” или диплома за завършена образователна степен в акредитирано чуждестранно висше учебно заведение, където обучението се осъществява на английски език, или официален документ, удостоверяващ ниво 8 или по-високо на изпита IELTS. Двата документа са връчени лично на ищцата на 10.01.2019 г. По делото е представена и фактура от 24.01.2019 г., издадена от Британския съвет, на ответника за сумата от 405 лева, представляваща такса за IELTS изпит и платежен документ от 21.01.2019 г. Със Заповед № 0161 от 07.03.2019 г., връчена на ищцата на 07.03.2019 г., считано от същата дата, ответникът е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 2 от КТ, като в заповедта е посочено, че ищцата не притежава необходимата професионална квалификация за изпълнение на длъжността - отлично писмено и говоримо владеене на английски език, в съответствие със Заповед № 0100 от 07.01.2019 г. на президента на Американски колеж в София и Приложение № 2 към същата заповед - Длъжностна характеристика, връчена на служителя на 10.01.2019 г. За квалификацията на ищцата по английски език по делото са представени: сертификат от 11.08.2013 г. за успешно завършен курс по английски език – ниво А2 по Общата Европейска рамка; заявление от 18.06.2013 г. за финансиране на развитие на персонала от Т. Д. за обучение по английски език в Обединеното кралство за период от 2 седмици през август същата година, в което ищцата посочва, че целта на курса е да подобри уменията си по английски език, така че да може да общува по-ефикасно с колегите, клиентите и учениците, а като цел на училището, ищцата е посочила отлично владеене на езика от страна на преподавателите и персонала; издадена въз основа на заявлението заповед № 0197/15.07.2013 г. за командироването на Т. Д. за 14 дни в периода от 11.08.2013 г. до 24.08.2013 г., удостоверение от Британския съвет за установяване на обстоятелството, че Т. Д. не се е явила на писмената част на изпит IELTS, проведен на 09.02.2019 г. и съответно няма издаден резултат и сертификат; представена имейл кореспонденция от 23.02.2018 г. от Т. Д. към Г. П., в която преводачът е отразил в изходния текст на английски език наличието на граматически грешки, както и препратено от Т. Д. към Д. З. съобщение от потенциален клиент Ф. К.. За установяване целите на Колежа за усъвършенстване на владеенето на английски език от служителите му и за новите стратегии на Колежа са представени: годишен доклад за усъвършенстване по английски език на преподаватели и служители на Американски колеж в София от 2013 г., годишен доклад за 2012 г. на комисията за владеене на английски език от преподаватели и служители – съгласно Част I, цел 4 от годишния доклад, до 2015 г. всички преподаватели и служители в Американски колеж в София да покажат отлично владеене на английски език; стратегически цели от заседанието на Борда от юни 2017 г., от които се установява, че за укрепване позицията си на най-добро средно училище в България, Американският колеж трябва да продължи да подобрява обучението, което предлага, като за целта трябва да увеличи приходите си от външни програми; списък на участниците в семинара на Борда 09.06. -11.06.2017 г., дневен ред на Семинар на Борда и членове на общността на Американски колеж в София 09.06.-11.06.2017 г., както и Решение № 472 на МС от 09.07.2018 г. за приемане на Списък на иновативните училища в Република България, от който е установено, че Американски колеж е включен в списъка, Протокол № 8 от Педагогически съвет на Американски колеж в София, състоял се на 03.09.2018 г., Програма за развитие на Отдел Външни програми 2018 г. - 2020 г., заседание на Борда за презентация на външни програми от 19.05.2018 г., изпратен по имейл на ищцата на 01.06.2018 г., както и имейл кореспонденция от 30.06.2018 г. за използване на онлайн платформата за обучение. Двата годишни доклада и стратегическите цели от заседанието на Борда са оспорени от ищцата по съдържание, но същите въззивният съд е приел, че следва да бъдат преценени с оглед всички събрани по делото доказателства. По делото е приобщена като писмено доказателство и длъжностната характеристика на длъжността “Преподавател по английски език във Външни програми” в Американски колеж в София. Изисквано образование е бакалавър/магистър по “Английска филология” и придобита квалификация “Педагог”. Въззивният съд е обсъдил заключението на вещото лице по назначената допълнителна ССчЕ с в.л.Г. А., както и показанията на разпитаните свидетели: В. Т. Б., работила в периода 2012 г. – 2017 г. на длъжност „Младши счетоводител” в Колежа, Х. П., член на Сдружението, М. А. заместник-директор на Американски колеж. От приетото по делото трудово досие на ищцата е установено, че между страните освен процесното трудово правоотношение в периода от 21.12.2010 г. до 28.03.2011 г., е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 60025-1 от 21.12.2010 г. на длъжност “Организатор на курс български език за чуждестранни ученици”, както и друго трудово правоотношение на длъжност “Учител по български език – СИП” в периода от 23.11.2009 г. до 29.06.2010 г. Установено е, че същата е завършила висше образование в Пловдивския университет “П. Х.”, специалност “Българска Филология”. По делото е представено заключение по допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Г. А., от която е установено, че представеното с молба от 04.10.2019 г. заверено копие от трудово досие на ищцата Т. Д. отговаря на всички съдържащи се документи в оригиналното трудово досие, намиращо се при ответника. Заключението е прието от страните като неоспорено в съдебно заседание, проведено на 14.02.2020 г. С протоколно определение от 11.11.2019 г. е извършена констатация по представена в същото съдебно заседание трудова книжка, видно от която няма следващи отбелязвания след поставения печат на Американски колеж за прослужено време от 09.09.2004 г. до 06.03.2019 г. и след отбелязване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на дата 07.03.2019 г. От съдебно-счетоводна експертиза е установено, че размерът на обезщетението по чл. 225 КТ, представляващо размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода на оставане без работа за периода от 08.03.2019 г. до 07.09.2019 г., е в размер на 10 070.82 лева. По делото е приобщена и публикувана от ответника обява за свободна позиция за служител в Отдел “Външни програми” на длъжност “Асистент външни програми”, с изискване за отлично владеене на английски език. Въззивния съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана. Приложената по делото заповед съдържа правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение и словесно описание на мотивите чрез изложение на конкретни факти. В заповедта е посочено, че ищцата не отговаря на нововъведеното изискване за професионална квалификация - отлично писмено и говоримо владеене на английски език, като е препратено към длъжностната характеристика, в която са посочени способите, чрез които да се удостовери нивото на владеене на езика. Прието е, че препращането в уволнителната заповед към друг документ, с който работникът или служителят е запознат е законосъобразно, и че длъжностната характеристика от 07.01.2019 г., към която препраща заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е връчена на ищцата на 10.01.2019 г. Релевираното възражение, че отлично владеене на английски език от ищцата не е доказано по делото, е намерено за основателно. Въззивният съд е приел, че такова ниво на владеене на езика не се твърди от ищцата в производството, а и не е установено от събраните по делото доказателства. Приел е още, че ищцата е полагала усилия да развива уменията си по езика, но не е установено отлично ниво на владеене на езика. Посочил е, че ищцата е притежавала сертификат за владеене на английски език ниво А2 от Общата европейска рамка, като липсва друг писмен документ, установяващ по-високо ниво на владеене на езика. Прието е, че по делото има данни, че ищцата е участвала в обучение за развиване на уменията си по английски език, направила е презентация пред президента на Колежа и не е срещала затруднения по впечатления на св. Банкова при комуникация с чужденци, но тези впечатления се основават на епизодични моменти и не могат в конкретика да обусловят извод за отлично владеене на езика. Съдът е приел, че според показанията на свидетелката М. А., която има преки наблюдения при взаимната работа на английски език с ищцата налице са затруднения в комуникацията с англоговорящ служител при въвеждане на новите платформи, както и в комуникацията при срещи с президента на Колежа. Прието е, че свидетелските показания на заместник – председателя на Колежа, преценени по реда на чл. 172 ГПК, са логични, последователни и задълбочени, поради което са кредитирани в цялост. Същите се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства. Преценен е за неправилен извода на първоинстанционният съд, че ищцата владее отлично английски език. Прието е, че не се установява твърдяната от ищцата недобросъвестност на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение. Прието е още, че ищцата обосновава иска си на основание злоупотреба с право от страна на работодателя, но такава не се установява от събраните по делото доказателства. Съдът е приел, че единственото ново изискване, въведено с длъжностна характеристика от 2019 г., касае отлично ниво на владеене на английски език, което не е било включено в предходната длъжностна характеристика от 2008 г. Посочил е, че не може да се приеме, че изискването за отлично владеене на английски език няма връзка с длъжността и е направено единствено, за да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Прието е, че по делото са представени програма за развитие на отдел “Външни програми” 2018 г.-2020 г. и стратегическите цели на Колежа от 2017 г., които макар и оспорени по съдържание, се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства за провеждане на семинара при посочен дневен ред, включването на Колежа в списъка с иновативните училища, както и от свидетелските показания по делото, които доказателства еднозначно установяват, че са въведени промени в начина на работа и развитие на дейността на Колежа. По делото е установено, че са въведени нови електронни програми за обучение в класните стаи, които са били достъпни на английски език и са изисквали от ищцата комуникация на английски език за имплементирането им. Прието е, че гореизложеното обективно обуславя връзка на въведеното ново изискване с длъжността. Прието е, че със заповедта за изменение на длъжностната характеристика е даден срок за представяне на доказателства за отлично ниво на владеене на английски език, за който ищцата твърди, че е неизпълним. Според съда в КТ липсват разпоредби, които да вменяват задължение на работодателя за предоставяне на срок при уволнение на процесното основание, а и ищецът не е въвел твърдение, че притежава квалификация, съответстваща на променените изисквания. Прието е, че целта за отлично владеене на английски език от преподавателите и служителите е била поставена по-рано – според годишния доклад 2012 г., с което ищцата е била запозната, макар да е оспорила по съдържание доклада, доколкото в заявление от 16.08.2013 г. за одобряване на разходите за провеждане на двуседмично обучение в Англия, е посочила като цел на Колежа – неговият персонал да владее отлично английски език. Обстоятелството, че работодателят е дал срок за представяне на доказателства за нивото на владеене на езика и е предоставил възможност на ищцата да се яви на изпит в Британския съвет, като е заплатил таксата за същия, е ценено като добросъвестно упражняване на права. Съдът е приел, че извод за противното не следва от обстоятелството, че след уволнението на ищцата е публикувана обява за свободна позиция на длъжност “Асистент Външни програми”. На тази длъжност първоначално е била назначена ищцата, а изискванията съгласно обявата не са занижени, доколкото също е поставено изискване за отлично владеене на английски език. За неотносими са счетени доводите, че само един от преподавателите по английски език отговаря на изискването в длъжностната характеристика, както и изслушаното допълнително ССчЕ по въпросите за квалификациите на назначените организатори на курс при ответника. Прието е, че се касае за служители на различни длъжности, поради което съпоставката с тях няма отношение към извода за наличие или не на недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя при поставяне на изискването към процесната длъжност. Прието е, че когато са променени изискванията за длъжност, за която са предвидени повече от една щатни бройки, работодателят разполага с правото да прекрати трудовите договори с всеки от работниците, които не отговарят на променените изисквания и това може да бъде направено едновременно или последователно по преценка на работодателя. Поетапното прекратяване на трудовите договори на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не обуславя извод за злоупотреба с право, тъй като работодателят разполага с правото с оглед нуждите на работата да прецени в кой момент и с кого от заемащите длъжността да прекрати трудовото правоотношение. Прието е, че в случая от значение е, че изискването за отлично владеене на английски език е поставено и към “Директор Външни програми” със същата заповед за изменение на длъжностна характеристика, а същото ниво английски език се изисква и към позиция “Асистент Външни програми” съгласно представената по делото обява. При така установената фактическа обстановка, възражението на ищцата, че работодателят недобросъвестно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор, е счетено за недоказано. При тези съображения въззивният съд е формирал извод, че уволнението на ищцата е законно, че предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ,вр.чл.225,ал.1 КТ са неоснователни и следва да се отхвърлят. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия въпрос от изложението. Въпросът е формулиран общо и не е свързан с конкретните решаващи правни изводи на въззивния съд. С обжалваното решение съдът се е произнесъл в хипотеза на прекратен трудов договор по чл.328,ал.1,т.6 КТ, тъй като ищцата Т. Д. не отговаря на нововъведено, след сключване на трудовия договор от работодателя изискване за професионална квалификация - отлично писмено и говоримо владеене на английски език. Правните изводи на въззивния съд относно законосъобразността на атакуваната заповед за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата не са в противоречие с тълкуването в Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС. Със същото е прието, че не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа – т.1а. Според т.1б от цитираното тълкувателно решение налице е основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. В подкрепа на доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос жалбоподателката е цитирала решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК: решение № 60269/30.12.2021 г. по гр.дело № 548/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 60309/13.12.2021 г. по гр.дело № 1445/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 60223/27.10.2021 г. по гр.дело № 970/2017 г. на ВКС, III г.о., решение № 119/10.06.2021 г. по гр.дело № 2759/2017 г. на ВКС, III г.о. С всяко от тях съдебните състави са съобразили правните изводи с цитираното тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС. Както се посочи по-горе с формираните правни изводи въззивният съд не се е отклонил от тази задължителна практика на ВКС. Следователно основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по този въпрос не е установено. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по втория въпрос от изложението. С цитираното от жалбоподателката решение № 212/01.02.2012 г. по т. дело № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос за задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор. Прието е, че задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, произтича от характера на въззивното производство. Възприета е практиката на ВКС, изразена в т.19 и мотивите към нея от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, според която правораздавателната дейност на въззивната инстанция е аналогична на тази на първоинстанционния съд и не се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, а има за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по основателността на предявените искове. С приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс правомощията на въззивната инстанция са ограничени в пределите на чл.269 ГПК, който предвижда, че при произнасяне по значимите за изхода на спора въпроси въззивният съд е ограничен от съдържанието на въззивната жалба. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението - изискване, заложено в разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, аналогична на чл.189, ал.2 ГПК /отм./, и съблюдавано последователно в практиката на ВС и ВКС. Изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В същата насока е разрешението на правния въпрос в останалите решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК, посочени от жалбоподателката. В решение № 60240 от 09.11.2021 г. по гр.д. № 2195/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. по чл.290 ГПК е прието следното: Преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не е установен дискриминационен подход. Когато изискванията са предвидени в закон или нормативен акт, работодателят е длъжен да ги съобрази, като с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, той може след възникване на трудовото правоотношение да въведе и други и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност чрез промени в щатното разписание и длъжностната характеристика (вж. – т.1 от ТР № 4/01.02.2021 г. по тълк.д.№ 4/2017 г. на ОСГК на ВКС; решение № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 8/28.01.2010 г. по гр. д. № 598/2009 г. на ВКС, III г.о. и др.). Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка - съдът не е компетентен да се произнася какво образование или квалификация налагат нуждите на работата за заемане на определена длъжност и дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, включително и забраната за злоупотреба с право - чл. 8, ал. 1 КТ. В случаите на въведен от работника довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността, което обуславя преценката за законност на уволнението. Поради това, съдът е длъжен да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да даде отговор в мотивите си - установява ли се наличие или липса на злоупотреба с право. В практиката на ВКС е изяснено, че злоупотребата с право от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато се установи, че целта му е да прекрати трудовия договор с конкретен служител, използвайки законово допустимо средство, каквото е правото да въведе нови изисквания за образование и/или професионална квалификация за изпълняваната работа. В този смисъл, за да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ, съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. В настоящият случай въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства-писмени, гласни, съответно заключението на ССчЕ и доводите на всяка от страните, относими към правния спор. Формирал е свои фактически и правни изводи по основателността на всеки от предявените искове, което е намерило израз в мотивите на въззивното решение. Освен това съдът е приел, че от ищцата са въведени твърдения за злоупотреба с право от страна на работодателя при извършване на уволнението й на основание чл. 328, ал.1, т. 6 ГПК. При наведен такъв довод в исковата молба, въззивния съд е изложил фактически и правни изводи относно добросъвестното упражняване на правото на работодателя да прекрати трудовия договор, респ. относно липсата на факти, опорочаващи уволнителното му волеизявление. Изводите на съда не са в противоречие с цитираната практика на ВКС и поради това не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втория въпрос от изложението. Третият въпрос от изложението също не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. С решение № 142/20.06.2017 г. по гр.дело № 3673/2016 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е възприета задължителната съдебна практика, според която заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В този смисъл е разрешението на правния въпрос в останалите цитирани от жалбоподателката решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК. В съответствие с практиката на ВКС, на която се позовава жалбоподателката, заключението на вещото лице в случая е обсъдено наред с всички доказателства по делото за обстоятелствата от значение за спора. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. Към писмения отговор на касационната жалба, подаден от „Американски колеж в София”, чрез адв. С. Р. А. е приложена само фактура от 31.05.2022 г., като липсва договор за правна защита и съдействие и доказателства, от които да се установи, че в полза на адвокат пълномощника е изплатена сума за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело пред ВКС. Следователно не се установява ответникът по касационната жалба да е направил разноски по делото за производството пред ВКС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и такива разноски не следва да му се присъдят. Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение