Определение № 189 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1768/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 462/17.1.2013 г, подадена от С. К. С. и П. А. С. чрез пълномощника им адв.С. Ч. и частна жалба вх.№ 199/10.1.2013 г от А. Ж. М. чрез пълномощника й адв.С. Ч. срещу определение № 454 от 20.12.2012 г по гр.дело № 916/2012 г на Върховния касационен съд на РБ, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата им по чл.304 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № X.-712 от 10.5.2011 г по гр.дело № 3617/2010 г на Бургаски районен съд, потвърдено с решение № V-155 от 11.11.2011 г по гр.дело № 1401/2011 г на Бургаски окръжен съд.

В частните жалби се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде отменено влязлото в сила решение, поради наличие предпоставките по чл.304 от ГПК.

Ответниците по частните жалби М. Т. М., А. С. С. и К. С. С. чрез пълномощника им адв.Г. Г. заявяват, че не оспорват подадените частни жалби.Считат същите за основателни, предвид наличие на предпоставките по чл.304 от ГПК.Заявяват, че молителите са материално-правно легитимирани да участват в процеса, тъй като са носители на правото на ползване върху имота, поради което е следвало да вземат участие в производството по делото.

Ответницата по жалбите Т. Й. П. не взема становище по тях.

Частните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

От данните по делото се установява следното:

С решение № X.-712 от 10.5.2011 г, постановено по гр.дело № 3617/2010 Бургаски районен съд, 13 гр.състав е осъдил А. С. С., К. С. С. и М. Т. М. да предадат на Т. Й. П. неправомерно отнетото владение върху 94 кв.м, защриховани в зелено на скицата на в.л.В. Г. на л.144 от делото, представляващи част от вилно място-недвижим имот с пл.№ *,*, който по сега действащия регулационен план от 1990 г, представлява УПИ в кв. по плана на кв.В., в.з. М. б., [населено място].

С решение № V-155 от 11.11.2011 г, постановено по въззивно гр.дело № 1401/2011 г, Бургаски окръжен съд, Пети граждански състав е потвърдил решение № X.-712 от 10.5.2011 г, постановено по гр.дело № 3617/2010 Бургаски районен съд, 13 гр.състав.

С определение № 139/20.4.2012 г по гр.дело № 261/12 г, ВКС, Първо ГО е оставил без разглеждане като процесуално недопустима касационната жалба на А. С. С., К. С. С. и М. Т. М. срещу решение № X.-712 от 10.5.2011 г по гр.дело № 3617/2010 Бургаски районен съд, 13 гр.състав, предвид наличие на предпоставките по чл.280 ал.2 от ГПК, тъй като цената на иска е под 5000 лв.Това определение е оставено в сила с определение № 457/4.7.2012 г по ч.гр.дело № 403/12 г ва ВКС, Трето ГО.

Молителите С. К. С., П. А. С. и А. Ж. М. са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение № X.-712 от 10.5.2011 г по гр.дело № 3617/2010 г на Бургаски районен съд, потвърдено с решение № V-155 от 11.11.2011 г по гр.дело № 1401/2011 г на Бургаски окръжен съд. В молбата са посочили, че са прехвърлили на А. С. С., К. С. С. и М. Т. М. правото на собственост върху УПИ *, *, * в кв. като са си запазили правото на ползване върху него.Подържат, че в качеството си на ползватели са засегнати от влязлото в сила съдебно решение, което обуславя интереса им от участие в делото.

Въз основа на изложеното по-горе, Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира следното:

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съгласно разпоредбата на чл.304 от ГПК отмяна може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо че то не е било страна по делото.Съгласно разпоредбата на чл.216 ал.2 от ГПК, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари-/необходимо другарство/, извършените от някои от тях действия имат значение и неявилите се страни и за неизвършилите ги другари.

В разглеждания случай молителите нямат качеството на необходими другари на ответниците.За уважаване на иска по чл.75 от ЗС е необходимо установяването на следните две предпоставки: факта на установеното от ищеца владение и факта на неправомерното му отнемане от ответника.Други отношения между страните извън посочените са ирелевантни за предмета на гражданско-правния спор.Обстоятелството, че молителите са носители на правото на ползване не може да обуслови легитимацията им по иска с правно основание чл.75 от ЗС, поради което не са налице предпоставките за отмяна на решението по смисъла на чл.304 от ГПК.

Воден от горното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение,