Определение № 503 от 03.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 494/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. И. А. против разпореждане от закрито заседание на 15.08.2011 г. по ч.гр.д. № 11235/2010 г. на Софийски градски съд, с което е върната касационна жалба вх. № 32463/11.04.2011 г. на В. И. А., поради неотстраняване на нередовностите, констатиране с разпореждане от 20.04.2011 г. В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно, тъй като всички основания са посочени в самата касационна жалба. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Частна касационна жалба вх. № 32463/11.04.2011 г. на В. И. А. е подадена против определение от закрито заседание на 8.11.2010 г. по ч.гр.д. № 11235/2010 т. на Софийски градски съд, ІІ-Д състав, с която е потвърдено протоколно определение от 20.05.2010 г. по гр.д. № 4688/2002 г. на СРС, 61 състав. С разпореждане от 20.04.2011 г. на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок да изложи писмено основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, като посочи кой е правния въпрос, разгледан от въззивната инстанция; да формулира касационни оплаквания; изложението на основанията за допускане на касационно обжалване да бъде приподписано от адвокат или от лице, притежаващо юридическа правоспособност и да се представят доказателства за внесена държавна такса от 15 лв. Препис от разпореждането е връчен на 26.07.2011 г. На 8.11.2010 г. съдът е констатирал неизпълнение на указанията и частната касационна жалба е върната. Атакуваното разпореждане е правилно. В настоящата частна жалба се поддържа единствено, че са били посочени всички основания в касационната жалба. Това обаче не са единствените нередовности, които законосъобразно са констатирани от въззивния съд – например липсата на внесена държавна такса и приподписване на частната касационна жалба и изложението към нея от адвокат или лице с юридическа правоспособност. Безспорно нито едно от указанията за отстраняване на нередовностите не е било изпълнено в срок, от което следва, че правилно е приложената нормата на чл.275, ал.2 във връзка с чл.262, ал.2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение