Определение № 56 от 25.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 331/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. Д. от [населено място] срещу решение № 599 от 22.12.2011 г. по в. гр. д. № 749/2011 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Добрички районен съд решение № 43 от 12.08.2011 г. по гр. д. № 1380/2011 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу П. П. Д. от [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на правоотношение по договор за аренда на земеделска земя с площ 19.047 дка, представляваща имот № 011032 в землището на [населено място], общ. Ген. Т., обл. Добричка, вписан под № 167, том І, вх. Р.. № 207/22.01.2008 г. на Службата по вписвания – [населено място] и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменено извършеното под № 92, том 2, вх. Р.. № 619/11.02.2011 г., вх. Р.. № 615/11.02.2011 г. на Службата по вписванията – [населено място] вписване на нотариална покана с рег. № 735/10.02.2011 г. на П. П. Д. от [населено място] до [фирма], [населено място] за прекратяване на същия договор. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като е представено и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени в писмен отговор от 14.02.2012 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела и до 5 000 лв. – за граждански дела. Такъв именно е и настоящият случай. Определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК и в съответствие с приетото в протоколно определение от съдебно заседание на 23.11.2011 г. по в. гр. д. № 749/2011 г. на Добрички районен съд, че изплащаното средно годишно арендно възнаграждение за региона е в размер на 50 лв. на декар, цената на предявения главен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на правоотношение по договор за аренда на 19.047 дка земеделска земя е 9 52.35 лв. (19.047 дка х 50 лв. = 952.35 лв. за 1 година ), т. е. същата е под установения в закона лимит за допустимост на касационния контрол както за търговските, така и за гражданските дела. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение