Определение № 259 от 06.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 87/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ против решение № 1487/08.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 3093/2018 г. от І-ви състав на САС. Ответникът С. Б. е подал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на САС е приел, че предявеното искане на основание чл.28, ал.1, вр. Чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ е неоснователно, отменил е решението на първата инстанция и е отхвърлил искането. Съдът е приел, че предпоставките за уважаване на иск по чл. 28 ЗОПДИППД против проверяваното лице са уредени в чл. 3 и чл. 4, ал. 1 от закона, а именно, лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 или да е налице условие по чл.3, ал.2 от този закон; през проверявания период да е придобило имущество на значителна стойност и въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че така придобитото от лицето имущество е свързано пряко или косвено с негова престъпна дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът следва да изгради изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая. Съдът е приел, че по делото не е установена нито пряка, нито косвена връзка между разходите за придобиване на установеното имущество и престъпната дейност на жалбоподателя в периода 2005 г. – 2010 г. Престъплението, за което той е признат за виновен, е такова по чл. 255 НК в качеството му на управител на дружеството „Евростил“ ООД, като изпълнителното деяние е неподаване на декларация, а резултатът – избягване установяването или плащането на данъци в големи размери, в случая на около 163 000 лева за период от пет години. Съдът е приел, че макар изпълнителното деяние да е осъществено от ответника Б., резултата от престъпната му дейност е възникнала в патримониума на дружеството „Евростил“ ООД, което именно е данъчно задълженият субект, относно който се установяват дължимите данъци и именно това дружество е увеличило патримониума си чрез спестяване на данъци в размер на общо 163 000 лева. Прието е, че липсва пряка връзка между престъпната дейност на Б. и незаконните му доходи. Не се установява според въззивния съд и някаква косвена връзка – по делото не са установени никакви факти и обстоятелства, включително трансформация на имущество, от които да се направи обосновано заключение, че част или цялата сума от спестените от дружеството „Евростил“ ООД данъци е преминала у ответника. Трансформация на имущество би била налице например, ако в резултат на спестените данъци дружеството бе реализирало печалба и тази печалба беше разпределена между съдружниците, един от които ответника, но е прието, че доказателства за такава трансформация няма. Няма основание и не може въз основа на събраните доказателства да се направи дори предположение, че е налице посочената връзка. По отношение на приложимостта на презумпцията по чл. 17, ал. 5 от същия закон - ако проверяваното лице не представи декларация или подаде непълна декларация, или откаже да подаде декларация, до доказване на противното се предполага, че имуществото, което не е декларирано, е придобито от престъпна дейност, съдът е приел, че тази презумпция обаче в случая следва да се счита оборена от събраните по делото доказателства. Горния извод съдът е направил, тъй като в нито едно доказателствата по делото няма данни за доход на ответника от дружеството „Евростил“ ООД, нито за преминаване на средства по какъвто и да е начин от това дружество към него. Напротив, съдът е посочил, че има данни, че през февруари 2005 г. Двамата ответници са учредили безвъзмездно в полза на „Евростил“ ЕООД право на строеж върху техен собствен УПИ за построяване на четириетажна жилищна сграда (нот. акт №..., т. .., дело № .../.... г. на Служба по вписванията, [населено място]), което УПИ е придобито от Б. през 2001 г. чрез покупко-продажба с О. – Б., т..е, четири години преди престъпната дейност и учредяването през 2005 г. на дружеството „Евростил“ ООД (т.е., тази покупко-продажба няма никаква ръзка с престъпната дейност на Б.). Дружеството „Евростил“ ООД е получило имот от Б., но няма данни същия да се е облагодетелствал по някакъв начин от спестените от дружеството данъци. Поради липса на причинна връзка между престъпната дейност и назаконно придобитото имущество, съдът е отхвърлил искането, като неоснователно. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно – основание по чл.280, ал.2 ГПК. Първия правен въпрос е, допустимо ли е да се изключи връзката между придобиването на имущество и престъпната дейност на лицето, когато то е осъдено за извършено престъпление в качеството му на управител на търговско дружество. Съдът не е отрекъл тази възможност, но е приел, че липсват доказателства по делото, от които да се направи извод, че придобиването на имущество е в резултат от престъпната дейност на ответника, предвид липсата на данни за доход на ответника от дружеството „Евростил“ ООД, нито за преминаване на средства по какъвто и да е начин от това дружество към него. Изводите на съда относно обстоятелството, че ответникът е управител на търговското дружество са именно в тази насока, но съдът не е отрекъл възможността да е налице връзка между придобиването на имущество и престъпната дейност на лицето, когато то е осъдено за извършено престъпление в качеството му на управител на търговско дружество. В тази насока липсва соченото противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС, като касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Втория правен въпрос е, при формирането на основателно предположение, че дадено имущество е придобито от престъпна дейност за престъпление по чл.255 НК, необходимо ли е за доказване на връзката да има безспорно писмено доказателство. Съдът, в своите мотиви не е приел, че при формирането на основателно предположение, че дадено имущество е придобито от престъпна дейност за престъпление по чл.255 НК, е необходимо за доказване на връзката да има безспорно писмено доказателство. Изводите на съда относно липсата на основателно предположение са направени въз основа на други правни доводи. Липсата на произнасяне по правния въпрос в насоката, в която е поставен, води и до неговата неотносимост към производството по чл.288 ГПК, тъй като разпоредбата на чл.280 ГПК предвижда на първо място произнасяне от въззивния съд по поставения правен въпрос. Горното се отнася и до поставения трети правен въпрос, тъй като съдът не е обсъждал сделки с трети свързани лица, вноски по банкови сметки и т.н. Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.