Определение № 8434 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7279/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на министъра на вътрешните работи срещу Определение № 1484 от 02.07.2026 г. на Административен съд – Кюстендил по адм. дело № 404/2026 г., с което е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 8121К-8846/12.06.2026 г. на министъра на вътрешните работи в частта по т. 2, с която В. К. П. е отстранен временно от длъжност за срок от 2 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В частната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното определение поради нарушение на материалния закон. Посочено е, че твърдените от жалбоподателя вреди не са противопоставими на държавния и обществен интерес като степен на значимост. Иска се отмяна на определението за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Ответникът - В. К. П., представя писмено възражение, в което излага доводи, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е спряно предварителното изпълнение на Заповед № 8121К-8846/12.06.2026 г. на министъра на вътрешните работи в частта по т. 2, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР В. К. П. е отстранен временно от длъжност началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил за срок от 2 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. С т. 1 от същата заповед срещу П. е образувано дисциплинарно производство за допуснато тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 ЗМВР – злоупотреба с доверие, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение - същото би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Въз основа на представеното експертно решение на ТЕЛК № 1335/09.06.2021 г. съдът е приел, че майката на жалбоподателя е със заболяване с непрекъснато протичане, което изисква постоянен и засилен личен контрол от близките на лицето, често транспортиране до специализирани лечебни заведения, осигуряване на медикаменти. От епикриза на Клиниката по кардиология към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД съдът е установил, че бащата на жалбоподателя също страда от хронично заболяване, което не му позволява да полага в пълен обем грижите за съпругата си. Оспорващият също така дължи по закон издръжка на детето си, което е студент съгласно уверение № 488/01.07.2026 г. на УНСС – София. Определението е правилно. Спирането на предварителното изпълнение предполага настъпването на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на административния акт – чл. 166, ал. 2 АПК. В настоящия случай искането е обосновано със загубата на доходи на жалбоподателя за периода на отстраняване от длъжност. Съдът е извършил правилна преценка, че липсата на средства за издръжка на жалбоподателя и неговия син, както и за поддържащо лечение на майка му, би довела до значителна и трудно поправима вреда за жалбоподателя, поради което са изпълнени предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК. Действително отстраняването от длъжност на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР цели осигуряване на условия за обективно провеждане на дисциплинарното производство. Но в настоящия случай са напълно бланкетни възраженията на административния орган, че жалбоподателят би възпрепятствал провеждането на дисциплинарното производство чрез достъпа си до информационните системи на МВР и чрез оказване на влияние върху подчинените му. Описаният механизъм на извършване на дисциплинарното нарушение – писмено утвърждаване от жалбоподателя на докладна записка за изпълнение на задълженията на пункт за регистрация РМ 2 В от други два пункта – РМ 1 и РМ 2, „поради големия брой болнични листове на служители“, не предполага заличаване на извършените действия, тъй като става въпрос за писмени доказателства. По изложените съображения първоинстанционният съд е формирал правилен извод за основателност на искането за спиране. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение