Определение № 555 от 07.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4696/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.3,.т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. С., Т. П. С., Л. П. Стенцел, Д. П. А., С. И. Г., Г. И. Г. и Тона И. Г. срещу определение № 1747 от 16.06.2014 г., по ч. гр. д. № 1552 /2014 г. на Пловдивски окръжен съд, г.о., VІІ с-в., с което е потвърдено изцяло определение от 21.02.2014 г. по гр.д. № 642 /2013 г. на Пловдивски районен съд, г.о., ХІV с-в., с което е върната исковата молба на частните жалбоподатели и е прекратено производството по делото. В. съд, както и първоинстанционният е приел, че иск за установяване на погрешно записване на собствениците на имоти в кадастралния регистър, предявен на основание чл.53,ал.2 З., е недопустим, поради липса на правен интерес, т. к. съдебното решение по него няма да бъде основание за изменение на кадастралната карта. За извода си съдът се е позовал на решене № 867 /20.11.2009 по гр.д. № 5397 /2008 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно и искат да бъде отменено, като излагат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, което ще бъде обсъдено по-долу. Насрещните страни Д. (Д.) А. Гимишева и М. А. (Амуджева) Тутян твърдят в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и че частната жалба е неоснователна. Насрещната страна [община] твърди в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и че частната жалба е неоснователна. По основателността на частната жалба настоящият състав намира следното: В. съд е приел следното: След уточнение на исковата молба, претенциите са за установяване на грешки по кадастралния регистър относно записването на имената на собствениците на процесните имоти. Като се има предвид информационно – оповестителният характер на регистъра, записванията в него не рефлектират относно действителните собственици и размера на правата на действителните собственици в собствеността на имотите. Ако някой собственик не е вписан в регистъра, това не го лишава от правата му на собственик. Промяната се извършва въз основа на представен документ за собственост или влязло в сила съдебно решение по иск за собственост, но към настоящия момент. Искът по чл.53,ал.2 З. има за предмет установяването на правото на собственост към минал момент - момента на одобряването на действащия кадастрален план (карта), като основа за регулацията, съответно - на предвижданията на ПУП и грешното заснемане на спорна ивица в него е основание за изменение на кадастралната карта – чл.53,ал.1,т.1 вр.ал.2,изр..2 З., което изменение е основание по чл.134,ал.2,т.2 ЗУТ за изменение на ПУП, когато имотите са в урегулирана територия. По този начин в производството по 53,ал.2 З. се определят пространствените предели на собствеността върху засегнатия от грешката в кадастралната карта имот, въз основа на което по административен ред ще се заснеме и действителната му граница в плана. Съдът е приел, че в случая няма спор за граници и погрешно заснемане на погранична площ. Иск за погрешно установяване на собствениците в кадастралния регистър е недопустим, поради липса на правен интерес, т. к. съдебното решение по него няма да бъде основание за изменение на кадастралната карта. Частните жалбоподатели извеждат процесуалноправния въпрос: Допустим ли е иск по чл.53,ал.2 З. при непълноти или грешки в кадастралните регистри при отразяване на имената на собствениците и налице ли е правен интерес от такъв иск. Частните жалбоподатели твърдят, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. И. правен въпрос следва да бъде уточнен по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС като: Допустим ли е иск по чл. 53, ал.2 от З. за установяване на грешка в записването на собствениците в разписната книга за един имот. Въпросът е обуславящ. Но както е прието и в обжалваното определение, той е разрешен от въззивния съд в съответствие с решение № 867 /20.11.2009 по гр.д. № 5397 /2008 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Не са налице и останалите предпоставки на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, така, както са приети с т.4 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС. Тази съдебна практика не е създадена поради неточно тълкуване. Не са налице с изменения в законодателството, които да налагат осъвременяване на тълкуването. Новите редакции на разпоредбите на чл.53 и чл.54 З., приети с ДВ, бр. 49 от 2014 г, също не предвиждат иск за установяване на погрешно записване на собствениците в кадастралния регистър. Не са налице и изменения в обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването. Поради изложеното настоящият състав приема, че не е осъществено наведеното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни Гимишева и Тутян не претендират разноски. Насрещната страна [община] претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и е представлявана от юрисконсулт, поради което и поради изхода от настоящото производство искането и е основателно за сумата 200 лева. Воден от изложеното настоящият състав