Определение № 1306 от 29.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 86/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийски университет „Свети Климент Охридски" с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2133 от 02.08.2022 г. по гр.д.№ 8715/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 50994/ 2020 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати С. И. В. 5 490 лв - обезщетение за недопускане до работа, на която е възстановен с влязло в сила решение по гр.д.№ 5060/ 2020 г. на Софийски районен съд за период 01.01.2020 г. - 30.09.2020 г., със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба /20.10.2020 г./, до окончателното погасяване на дълга, както и разноските за производството. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивния съд „... се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото", без такъв въпрос да е формулиран. Изложени са твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Ответната страна С. В. оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато, тъй като касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Евентуално моли жалбата да бъде оставена без уважение, като излага съображения по същество за правилност на обжалваното въззивно решение. Жалбата е допустима, но не са налице основания за допускане на касационното обжалване. За да уважи предявения иск, въззивният съд приел, че между страните по делото е съществувало безсрочно трудово правоотношение, прекратено едностранно от работодателя, като уволнителният акт бил обявен от съда за незаконен и ищецът бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. На 26.01.2009 г. ищецът поискал решението да бъде изпълнено и да бъде допуснат на работа, но не получил отговор. Подновил искането си с молба от 15.05.2009 г., а с писмо от 09.07.2009 г. представител на работодателя уведомил ищеца, че може да започне работа, но на различна от заеманата преди уволнението длъжност. Ищецът отговорил, че ще започне работа само на длъжността, на която бил възстановен от съда. С девет влезли в сила съдебни решения ответникът бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за недопускане до работа след незаконно уволнение в периода 26.01.2009 г. - 31.12.2019 г. При тези фактически констатации от правна страна съдът извел, че са налице предпоставките за възникване на вземане за обезщетение по чл.225 ал.3 КТ за недопускане до работа, на която ищецът бил възстановен с влязло в сила решение. Фактът, че ищецът се явил и поискал да бъде възстановен, бил установен със сила на пресъдено нещо още с първото решение, с което му било присъдено обезщетение за предходен период. Правоотношението между страните не било прекратено и щом ответникът не изпълнявал съдебното решение за възстановяване на незаконно уволнения работник, дължал обезщетение. Доводите му, че на работника била предложена друга длъжност, били без значение за дължимостта на обезщетението, тъй като работникът имал право, но не бил длъжен да приема това предложение. Така мотивираното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като не съществува вероятност да е нищожно или недопустимо, а касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който касационното обжалване да бъде допуснато. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига правен въпрос, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма формирано питане, по което обжалването да бъде допуснато, а са изложени твърдения за наличие на касационни основания по чл.281 т.3 пр.1 и 2 ГПК, които в производството по чл.288 ГПК не подлежат на обсъждане. По изложените съображения Върховният касационен съд