Определение № 398 от 21.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 899/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 11.11.2019г. по гр.д.№543/2019г. на ОС Русе, с което са уважени оскове по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ. Жалбоподателят – „Такси Русе 365” ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът – Д. П. С., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение е отменил уволнението на Д. П., извършено със Заповед заповед № 11/07.02.2019 г.на управителя на „ТАКСИ РУСЕ 365”ЕООД и го е възстановил го е на заеманата отпреди уиволнението работа-шофьор на такси. Прието е за установено, че трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов договор № 4 от 01.11.2018г., по силата на който жалбоподателят заема длъжността „шофьор лек автомобил”, на основание чл.68, ал.1, във вр. чл.70, ал.1 от КТ, със срок за изпитване от 1 месец в полза на работодателя. Установено е, че на 07.01.2019г. на работника е връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ- считано от 7.02.2019г. и със заповед №11 от 07.02.2019г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ. Съдът е счел, че прекратяването на трудовия договор на посоченото основание е незаконосъобразно, тъй като за да се приеме, че при работодателя е налице действително намаляване обема на работа, това състояние следва да обективно да съществува и да е трайно установено към момента на уволнението. Прието е, че от писмените доказателства и от заключение на вещо лице е видно, че за период от няколко месеца – от м.016.2018г. до 31.01.2019г. ответното дружество е реализирало най-голям оборот през месеците юни – 3140лв. и август 2018г.- 3761лв., а най-малък- през м.юли 2018г.-само 965лв. Установено е, че за месеца, предхождащ назначаването на жалбоподателя м.10.2018г., приходът е 2262лв., а през м.ноември - 1368лв., но следва тенденция на покачване – през м.декември – 1798лв., през м.януари 2019г.-1643лв. Изложени са съображения за това, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, трябва да установи, че за един относително продължителен период от време преди правнорелевантния момент – в случая м.01.2019г., е налице спад в обема на реализираните приходи и по конкретно – в обема на извършваните превозни услуги, а ангажираните доказателства не насочват на такъв извод. При тези данни съдът е приел, че предявените искове са основателни и ги е уважил. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: кои са подлежащите на доказване факти по иск за оспорване законноста на уволнение по чл.328, ал.1, т.3 КТ. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът е постановил своето решение в противоречие със събраните по делото доказателства и направените възражения. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по така поставения въпроси и на сочените основания. Същото е постановено в съотвествие с даденото разрешение на въпроса в трайната практика на ВКС Съгласно чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя дължи на ответника разноските по делото. В случая ответникът е представляван от упълномощен адвокат, който го е защитавал безплатно, на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА /като материално затруднено лице/. На основание чл.78, ал.3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер на 430лв, определен при съобразяване на разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.1 предл.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. при хипотеза на самостоятелно предявени искове по чл.344, ал.1 т.1 и 2 КТ за отмяна на уволнение и възстановяване на предишната работа. Предвид изложените съображения, съдът