Определение № 1161 от 21.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4121/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Б. Х. С. и И. Р. С. чрез адв.Е. С. срещу решение № 945 от 11.05.15г.,постановено по в.гр.дело № 4507/14г.на Софийския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 5278/12.10.11г.по гр.дело № 5081/10г.на Софийски градски съд,ГО,4-ти състав.С него е уважен предявения от Ю. К. К. против касаторите иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 38 717 лв,ведно със законната лихва,считано от 30.04.10г.до изплащането й. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторите поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на спора,решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Прилагат съдебна практика. В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата Ю. К. К. чрез адв.М. Б. и адв.С. Б. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че с влязло в сила на 4.11.96г.решение от 11.10.96г. по гр.дело № 2412/95г.на СРС ответниците,в т.ч. и Б. С.,са осъдени да предадат на Ю. К. по предявен иск по чл.75 ЗС владението на апартамент № ,находящ се на ет. и ет.в жилищна сграда на [улица] [населено място].От свидетелските показания е прието,че ищцата е установила владение върху процесния апартамент през м.септември 1993г.,когато започнала да извършва довършителни работи в апартамента,след това заминала и като се върнала през юни 1994г.не могла да влезе ,тъй като били настанени ответниците от строителя на кооперацията.С постановление от 21.12.2010г.на нотариус В. Г.,рег.№ ,с район на действие СРС,К. е била призната за собственик на основание давностно владение по отношение на апартамент № – мезонет.Въз основа на постановлението се е снабдила с нот.акт № ,т.,рег.№ ,н.д.№ г.Прието е също така,че с договор за строителство от 12.09.94г.ЕФ”Х. комплект дизайн”/изпълнител/ и Б. С. /клиент/се договорили изпълнителят да построи,а клиентът да заплати апартамент,състоящ се от 126.62 кв.м.,находящ се на и ет.от жилищната сграда на [улица] .Не е била спорна идентичността на този апартамент и апартамента,за който строителят се е договорил да построи за К.,както и че владението му е била предадено на ищцата от ответника със споразумение от 12.01.2010г.С искова молба от 16.06.95г. Ю. К.,заедно с още три лица е предявила иск за делба срещу останалите съсобственици на дворното място,находящо се в [населено място], [улица],делото по която е прекратено. При така изложената фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна,че К. е владяла апартамента със съзнанието на собственик,ответниците са били държатели през процесния период /30.04.2005г.- 12.01.10г./,когато доброволно да й предали държането на апартамента и съответно са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД за успешното провеждане на иска за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване. Настоящият съдебен състав намира,че процесуалният въпрос: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и на доказателствата във връзка с тези доводи и възражения, е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 62 от 6.04.15г. по гр.дело № 5310/14г.на ІІІ г.о.; решение № 503 от 16.01.13г.по гр.дело № 168/12г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК и др.,доколкото въззивният съд не е преценил всички относими доказателства относно придобиването на собствеността съгласно указанията на ВКС в отменителното му решение,което обосновава допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Отговорът на останалите въпроси/ползват ли се със СПН мотивите на решение по иск с правно основание чл.75 ЗС относно съдържащата се в тях констатация,че владението е продължило повече от шест месеца по отношение на настоящото производство,в което ищецът е длъжен да докаже,че е собственик на процесния имот; ако съсобственик ,който владее конкретен имот,предяви иск за делба срещу останалите съсобственици представлява ли това признание на правото им на собственост по смисъла на чл.116 б.”а”ЗЗД,прекъсва ли придобивната давност и заличава ли изтеклия дотогава период на владение/ е в зависимост от отговора по процесуалния въпрос,който е водещият и следва да бъдат обсъдени при решаване на спора по същество. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.