Определение № 1090 от 17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3308/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. П. и Е. П. Д. срещу решение решение № 569 от 20.03.2015г по гр.дело №4319/2014г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след потвърждаване на решение №16593 от 08.08.2012г на Софийски градски съд, касаторите са осъдени да върнат по 125 000 евро на ищците Л. Н. Д. и С. М. К. ,получени по сила на прекратен предварителен договор, на основание чл. 55 ал.1 ЗЗД. В изложение по основанията за допускане на касационно обжалване се посочва чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, свързано са формулирани три въпроса: Процесният предварителен договор за продължително, или периодично изпълнение ли е и може ли да се счита за развален.Ако договорът е развален, развалянето има ли обратно действие и в какво се изразява то за страните. Извършването на конклудентни действия по изпълнението на един договор може ли да преодолее изрична клауза за прекратяване на действието му Тезата на защитата е ,че предварителният договор е бил за учредяване на суперфиция ,той е облигационен, двустранен, организационен, изпълнението на задълженията на едната страна е зависело от изпълнението на другата, което го прави договор с периодично и продължително изпълнение. Поради това не се дължи връщане в случай на развалянето му ,а ищецът, като не е изпълнил свои задължения, не се е стигнало до окончателна сделка. Договорът не е развален, но дори в този случай приложение е следвало да намери не правилото, а изключението на чл.88 ал.1 ЗЗД. Освен това договорът е продължен, с конклудентни действия и сдед датата ,за която страните са уговорили същият да се счита за прекратен .Подкрепа за съображенията си защитата намира в реш.№474/2010 по гр.д № 457/2009 ІV г.о на ВКС, на което обжалваното въззивно решение противоречи, а по въпроса дали може договорът да се счита развален е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие и с други решения Постъпил е отговор от Л. Н. Д. и С. М. К. .Защитата им изтъква ,че въпросите не са от значение за изхода на делото и не е ясно цитираната и приложена практика на ВКС по кой въпрос се отнася. Въпросите са неотносими не само към предмета на делото ,но и към представените решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.Изяснено е (ТР № 122/01.12.1986г ОСГК) кои договори са с продължително, или периодично изпълнение и основание на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Не е ясно по какви признаци защитата намира правен паралел между изпълняващите се продължително и периодично договори и предварителният договор, чието изпълнение се изразява в сключване на окончателен договор - сделка ,чието реализиране нито е било ,нито е могло да бъде уговорено при каквито и да било характеристики на периодичност. От съображенията в касационната жалба може да се заключи, че извод за естеството на договора като такъв с периодично и продължително изпълнение, касаторите правят от естеството му на предварителен, облигационен и че изпълнението на едната страна зависело от изпълнението на другата, по отношение на обвързаните със срок уговорки за изработване на съответните проекти на сградата и съгласуването им, или етапите на строителството. Настоящият договор е бил сключен между страните като предварителен, за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на обект и в действителност е със смесен характер - в една част уговорките са по договор за изработка - строеж на сграда ,но задължението на строителя да извърши изцяло ,за своя сметка строежа, е било обусловено от учредяването на правото на строеж в негова полза от собствениците учредители,което учредяване в договорения обем е било предмет на задължението им по организационния договор (чл. 19 ал.1 ЗЗД), а то не е изпълнено.В частта по уговорките за построяване на сграда, до действия по изпълнение също не се е стигнало. Същевременно в договора има изрична клауза, договорна уредба за този именно факт: „ чл.24. Страните се съгласяват, че ако в срок най- късно до 04.10.2010г не бъде сключен окончателен договор за учредяване право на строеж, същият прекратява автоматически действието си и страните се задължават да върнат полученото по и във връзка с този договор ”.След като окончателен договор безспорно не е бил сключен, съдът решаващо е приел,че уговорката в чл. 24 от договора е с позволено от закона съдържание, изразява съгласието на страните да прекратят договорните си отношения на основание изрична договорена хипотеза ,при това с точно уредени имуществени последици, които ищецът е предявил иска чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на платеното от него, като купувач. Доводите на касаторите нямат отношение към изключението от правилото по чл. 88 ал.1 ЗЗД и приложното му поле, към обстоятелствата по делото и към решаващите съображения на съда ,предвид съдържанието на конкретния предварителен договор. Въпросът във втората му част ,може ли да се счита процесния договор за развален ,както и въпросът какво действие би имало развалянето ,се поставят неотносимо, при положение че никоя от страните не е направила едностранно изявление до другата за разваляне на договора до датата 04.10.2010г. и това не се твърди. Правните съображения на защитата „по аналогия” да се изведе неприложимост на изричната уговорка относно прекратяването на договора, респ. че същата не е произвела действие, се обосновава с потенциалното съществуване на правото договорът да бъде развален едностранно поради неизпълнение и неупражняването му в конкретните правоотношения .Поради това цитираните решения №231/2013г по гр.д № 1268/2011, ІІ т.о, реш. № 153/2012г по т.д №1022/2011 І т.о реш. №231/2013г т.д №1268/2011 ІІ т.о,реш. № 184/2013г ІІ г.о, реш. № 521/2013 по гр.д № 1628/2011 ІV г.о, постановени в отговор на различни правни въпроси при упражнено право на едностранно разваляне - с изявление, или иск по чл.87 ЗЗД ,съответно последиците от това ,уредени в чл. 55 ал.1 ЗЗД, нямат връзка с делото. Няма противоречие на обжалваното въззивно решение и с разяснението, дадено в реш. №474/2010 по гр.д № 457/2009 ІV г.о, че ако не са изпълнени, договорите могат да се развалят и по взаимно съгласие ,включително и когато това съгласие е дадено с конклудентни действия, напр. страна върне полученото капаро в двоен размер и другата страна го приеме ,т.е ако са налице действия на двете страни ,сочещи на отказ от договора. Никое от изтъкнатите съдебни решения на ВКС не изразява поддържаното от защитата разбиране, че при двустранни договори с характеристиките на процесния, едностранното разваляне е единственият, императивно уреден правен способ страните да прекратят договорната си връзка, ако не се стигне до изпълнение на уговореното. В обратния на обсъдения по реш. №474/2010, ІV г.о на ВКС случай, ако между страните е било уговорено автоматично прекратяване на предварителния договор при някакво условие ,изрична дата и пр., продължилите независимо от тази уговорка преговори с цел постигане целта на договора нито са „коклудентни” действия по неговото изпълнение, които едната страна може да противопостави на другата, за да се освободи от произтекли при прекратяването на договора свои задължения (респ. да ги отложи),нито в случая се касае за договор с периодични престации, които да не подлежат на връщане при развалянето му. Какъвто и принципен отговор да се даде на двата формулирани по т.2 и т.3 в изложението въпроси - за последиците от развалянето на договор, съответно може ли да се преодолее изрична прекратителна клауза с конклудентни действия „по изпълнението” ,от съдържателна страна това няма да промени изводите на съда по настоящето дело, тъй като до изпълнение на поетите с конкретния предварителн договор задължения за сключване на окончателен договор и учредяване право на строеж, съответно строителство на сграда с отделни обекти в собственост, не се е стигнало.Парите, които касаторите са получили, са цената на нещо, което не са престирали и поради това основанието на чл. 55 ал.1 ЗЗД е реализирано в този процес. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.